Барбекю на газ и пържолите завчас 26.03.2017 at 21:00

Винаги съм твърдял, че приготвянето на всякакви видове меса на скара е мъжка работа. Жените някак си не усещат онзи сантимент към месото, който ние мъжете изпитваме. А когато човек консумира нещо с удоволствие, с още по-голямо удоволствие трябва и да го е приготвял. Седенето лятно време до скарата обаче, никога не е било особено приятно изживяване. Ето защо реших да заменя старата скара с барбекю на газ.

Преди прекарвах с часове пред скарата, за да приготвя апетитните меса. Приятелите, които канехме, отбягваха топлината на скарата и по този начин аз дълго време не можех да обърна внимание на гостите си. Съпругата ми трябваше да ги посрещне и настани, което за всеки човек, който се опитва да бъде добър домакин, не е особено приемливо. Разбира се, дългото време, прекарано пред скарата, правеше преживяването доста неприятно. И въпреки това аз продължавах да каня приятели и да ги гостя със сочни мръвки и студена биричка, просто защото харесвам хубавата храна, още повече когато е споделена с приятни хора.

barbeque za gradinaСлед известно време реших да променя нещо и решението дойде съвсем неочаквано. След като бях търсил косачки за трева и поливни системи за градината си, в онлайн магазина на Зелена линия видях, че те предлагат и богат избор на барбекю за градина. Избрах си барбекю на газ, защото се управлява много лесно и храната се готви доста по-бързо.

Това барбекю на газ беше финалният завършек на моя вече идеален двор, в който събирам много приятели на вкусни изкушения и студена бира. Все още не позволявам на съпругата си да приготвя месото, но вече седенето пред барбекюто не е толкова продължително и от части досадно, както беше преди. Започнах да приготвям скара значително по-често, което донесе много радост и усмивки в двора ми.

Сандвичи с обикновени бисквити 26.04.2016 at 22:59

Онзи ден бях останал сам в у дома. По стечение на обстоятелствата се оказа, че няма и нищо кой знае какво за ядене, а мен изведнъж ме налегна глад. Огледах се и какво да видя – хлябът свършил, не мога да си направя сандвич. Спагети има, обаче сос към тях не ми се приготвяше. С едно кисело мляко само нямаше да се наям. Не ми се и готвеше тепърва нещо…

Отварям шкаф след шкаф и накрая гледам в единия, че има два пакета обикновени бисквити Житен дар. И двете по 230 грама, общо 460 гр, с които прецених, че мога да се нахраня. Обаче не ми се ядяха просто така бисквити, та реших да експериментирам с тях и си направих сандвичи.

obiknoveni biskviti… първо с парченце кашкавал между две бисквити

… после със салам

… с лютеница

… със сирене

… топено сирене

… домашно сладко

… и шоколад като за финал

Ще се изненадате, обаче всичките сандвичи до един станаха доста вкусни. Не съм предполагал, че обикновените бисквити могат да бъдат толкова многофункционални. В началото бях леко скептичен и се чудех дали ще се получат вкусни сандвичи с тях, но до един бяха доста вкусни. На онзи със сиренето дори му сложих малко чубрица за допълнителен аромат и вкус, а някои ги пробвах комбинирани – със салам и лютеница например. Ако имаше още продукти в хладилника, бих експериментирал и с пастет, шунка, маслини и т.н.

Каквото си го направих, изядох си го. Двата пакета обикновени бисквити ми дойдоха неочаквано добре и ме нахраниха. Обаче знаете ли какво разбрах същата вечер? Че не случайно били прибрани в шкафа. Жена ми щяла да приготвя с тях бисквитена торта. Осъзнах, че съм сгафил и бързо-бързо си признах, че съм ги изял до последната. Както се очакваше, пратиха ме до магазина за нови и добре, че в кварталния успях да намеря същите.

Скъпа, ако четеш този пост, да знаеш, че и тортата ти, както и моите сандвичи, бяха много вкусни. Явно просто трябва да купуваме по повече пакети бисквити, че 2 не ни стигат за двамата ;)

Матю Макконъхи ли ще е новият Кабайо Бланко 12.03.2016 at 11:49

Има една книга, която придоби огромна популярност по целия свят и стана доста успешна и у нас. Става дума за Born to run или както е преведена на български език, Родени да тичат с автор Кристофър МакДугъл.

Чел съм я два пъти и доста често я препоръчвам на мои близки и познати, защото е интересна, добре написана и има какво да се научи от нея. Освен това е достоверна, а историята – напълно реална. Доста е подробна, за да ви я разказвам, но най-общо казано става дума за тичане и за най-добрите естествени бегачи, останали на планетата – индианците тараумара от Медните каньони на Мексико. Потърсете статии за тях, чийто автор е Иво Иванов, и ще видите, че тези хора са повече от любопитни. Живеят в затворена общност и изолирани от света по собствено желание. Те не боледуват, за тях тичането е религия и говорят на древен ацтекски диалект.

Единственият човек, който са приели в редиците си, е бил един американец отшелник на име Кабайо Бланко, известен още като Белия кон или Майка Тру.

matthew-mcconaughey-born-to-run-horz

По книгата се очаква рано или късно да излезе филм и именно в ролята на Кабайо вероятно ще влезе Матю Макконъхи, един от най-добрите съвременни актьори. За момента това са само слухове, но не бих се изненадал, ако се окажат верни. Макконъхи също е любител бегач и има интереси в тази насока. Освен това ясно си личи по последните му роли, че избягва комерсиалните продукции и се снима само в по-значими такива.

Все още нищо сигурно не се знае за филма, но се носят и други слухове. Например, че той действително ще се снима в Медните каньони на Мексико и че продукцията е предвиден за 2017 г. Дали това е така, няма как да ви кажа със сигурност. Факт е обаче, че бъде ли реализиран този проект, ще имам големи очаквания към него.

Как да мотивираме приятелите си? 15.02.2016 at 14:57

По принцип е привично на жените да пишат по такива теми. Но преди няколко седмици мой приятел се чувстваше зле поради причина, че много наедря, здравето му се е влоши и това се отрязва не само на настроението и нагласата му към света – притеснен, песимистичен, но и на отношението му към околните и към самия себе си. Отказва да излиза понякога, мрази себе си, облича се само с широки и раздърпани дрехи.

За човек с неговия ум и успехи ми е трудно да повярвам, че би могъл да се изостави така. Като приятел се чувствам длъжен да го мотивирам. Но е трудно да накараш човек, който все повече не се харесва, да се заобича изведнъж.

Затова приложих следната тактика. Започнахме да правим някакви неща заедно. При това по-скоро като шега и под формата на игра. Духът ни се повдигна и се почувствахме почти тинейджъри.

Bike-ManЕто, от две седмици караме двамата колело. Не много дълго време – по около час-два сутрин в почивните дни. Излизаме от града, а на връщане сядаме да хапнем някъде салата или да пием кафе. Като цяло той ме оставя аз да давам тон на това ни занимание. Говорим си и сутрините минават неусетно.

Преди 3 дни бяха той и съпругата му у дома. Жена ми му предложи да си изготвят семейни предизвикателства. Така няма да бъде сам в процеса на отслабване и оздравяване, а винаги ще има някой, който да го мотивира. Един ден ще ходят двамата на по-дълга разходка, друг ден ще похапват само плодове и пилешко месо, по-друг ден ще излязат на театър и ще се приберат пеша и така ще се разнообразяват, но и ще се движат.

Той с радост прие. Но прие, защото вижда, че ние сме загрижени за него. Най-активна е съпругата му. Тя му помогна да ограничи вечерния алкохолен аператив и сега от две чаши ракия мина на една чаша вино. Трудно му е, но ще свикне.

Не казвам, че при всеки човек подобна тактика ще даде ефект. Но нищо не ни струва да опитаме да мотивираме най-добрите си приятели и да бъдем до тях в труден момент, нали?

За истинските хора винаги имам време 21.01.2016 at 15:03

friendsЗнаем, че водим забързан живот и че все сме заети, но за истинските приятели това оправдание не важи. Все ще намерите време за хората, които наистина цените и с които искате да поддържате отношения. По това познавате колко са ви скъпи те и означава, че общуването с тях ви носи положителни емоции. Това са хората, с които разпускате, както само вие си можете.

Пък и човек трябва да се забавлява, не може само да ходи на работа и да се напряга. В добра компания забавленията са най-приятни, протичат с лекота и може да се отдадете на пълни щуротии, на които да се смеете след време. Така се създават щастливи спомени, не със седене на дивана и гледане на телевизия.

Е, за един тип хора и аз винаги съм зает и отклонявам поканите им да излизаме. С времето те сами се отдръпват. Не мога да им кажа в прав текст, че с тях не се чувствам добре и че ме натоварват, някак не е учтиво, затова подхождам по описания начин. Не е нужно да си пасваме с всички все пак. Вие как постъпвате в така ситуация?

Между другото, на улицата съм срещал разни хора, които отдавна не съм виждал. Те все казват, че трябва да се видим скоро и че ще ми звъннат, и номерата си разменяме, обаче никога никой не ми се е обадил. Това явно е някаква приета форма на учтивост. На мен лично не ми допада – знаеш, че няма да се обадиш, тогава защо минаваш през целия този процес. Може би иска да ми има номера човека за всеки случай, ако му потрябвам за някаква услуга.

В заключение ще кажа, че за хубави хора винаги се намира време.