През първото тримесечие на 2025 г. световният дълг достигна рекордните 324 трилиона долара — около 295 трилиона евро — което е почти тройно по размер от световната икономика. Това няма как да не ни накара да се замислим — живеем на кредит, който расте по-бързо от икономическия растеж.

Виждаш ли парадокса? Светът „плати“ с плавен икономически растеж — средно 3,2 % според МВФ — но дългът не спира, а лихвите продължават да се вдигат. Това означава, че обслужването на задълженията става все по-солено. В комбинация с продължаващи глобални слабости — стареещи общества, ниска производителност и пандемични наследства — картината става тревожна.

МВФ предупреждава за “фискални и финансови рискове в свят с високи дългове и слаб растеж”. При високи реални лихви и нисък растеж обслужването на дълга, той ще поглъща все по-голяма част от бюджетите — и това заплашва финансовата устойчивост.

Според прогнозни модели, при неблагоприятно развитие на икономиката, дългът може да достигне 117 % от световния БВП до 2027 г. — с около 20 % повече спрямо основните очаквания. Не е трудно да си представим как при още по-нисък растеж, икономиките навлизат във финансова спирала.

А какво става в развиващите се държави? Те са изправени пред още по-голям натиск. През 2024 г. публичният дълг в тези страни надхвърли 31 трилиона долара, а половината от тях вече плащат лихви, равни на поне 6,5 % от износа. Често тези плащания надвишават разходите за здравеопазване или образование — влияние, което се усеща директно върху живота на 3,4 милиарда души.

На световната сцена имената на Китай, Франция и Германия се открояват с рязко увеличение на заемите, докато в Канада, ОАЕ и Турция дългът дори намалява. В същото време развиващите се пазари вече се сблъскват с рекордни облигационни и кредитни плащания през 2025 г. — над 7 трилиона долара, а развитият свят трябва да върне близо 19 трилиона долара.

Това е огромна воля на глобалната финансова система — тя залива икономиките с дълг в търсене на растеж, който не идва със същите темпове. Комбинацията от бързо нарастващи задължения и макроикономически уязвимости е чудовищно опасна.

Актуална тревога идва и от финансовите пазари. Кредитните спредове са на рекордно ниски нива, създавайки опасен оптимизъм — инвеститорите очакват растеж от 5 %, докато МВФ прогнозира едва 3 % . Ако реалността се провали, ще има сериозни сътресения на пазара, особено при кредитните облигации и високо рискови заеми.

Накратко — светът е в дългов капан. Свободата от кризата зависи от растежа, лихвите и доверие — и ако някой от тези фактори пропадне, днес стабилното може да се превърне в хаос.