Аз като човек, списващ блог, се обръщам към писането доста по-често отколкото други хора. Когато пиша, усещам как мислите ми се избистрят, а воденето на блог за мен е нещо обогатяващо. Ако пишете редовно, подтикнати от самия себе си, а не по задължение, докато сте на работа, може да изпитате чувство на нетърпение да се приберете вкъщи, когато внезапно ви хрумне за какво да пишете. Затова съм си изградил навик да си записвам идеите ми за постове с няколко точки под тях, които искам да споделя. Е, има и съвсем спонтанни постове, които като започна да пиша, сами ме водят.

Писането несъмнено помага да си събереш мислите и да ги систематизираш по най-добрия възможен начин за теб. То е и полезно за изливане на насъбрана емоция, която просто трябва да излезе от теб, за да се отпуснеш. Да не говорим, че разширяваш и речниковия си запас от думи, които научаваш, употребяваш и разбираш, а това те прави една идея по-интелигентен. Правописът и пунктуацията ти също се подобряват и с времето започваш да усещаш кое как се пише и къде да сложиш препинателен знак.

Някои хора пишат блогове за себеизява, защото искат да споделят мислите си. Ако са харесвани – добре, но не е проблем и да не са много популярни. Както вече споменах, чрез писане човек излива натрупаната емоция. Други хора пък поддържат блог, за да споделят полезна информация с останалите, да са им от помощ – например, когато жените споделят коя козметика си струва да се купи или когато мъж има технологичен блог за най-новите устройства в индустрията. Но каквато и да е причината, писането помага на интелигентността.