„Ню медиа груп‟ е издателство, на което май взимам да се превръщам в нещо като фен. Всеки път когато купувам книжки за подарък или за моите деца не спирам да се удивлявам на историите. Одобрявам изцяло подбора на заглавията. Винаги са интересни, грабващи вниманието, с насърчаващи картинки и за най-капризните малчовци.
Сега попаднах на книжки с традиционни приказки от Англия, Виетнам и Русия. Сред новите попълнения е и една индианската легенда „Момчето, което донесе небесните цветове‟. Освен това „Ню медиа груп‟ на Светльо Кантарджиев е единственото издателство, което превежда и (пре)издава прекрасните творби за деца на Д. Н. Мамин-Сибиряк. Ако ви се е случвало да ги търсите, знаете, че единствените издания на пазара могат да се намерят само при букинисти, защото не са издавани от 60-70-те години на миналия век. (Можете сами да се досетите какъв е външният вид на книжните тела.)А сега тук вече са „Патенцето Сивогушка‟, „Приказка за зелената война‟ и други.
Именно такива приказки обогатяват, защото носят духа и мъдростта на писатели от други страни. А напоследък все повече са и хората, които търсят тенденциозно руски приказки. На какво се дължи това – не знам. Може би поради близкия фолклор, поради близкия начин на живот, може би защото са красиви по своему, но е факт че сред българските народни приказки интерес за масовия потребител представлява именно руското творчество.
***
Популярна сентенция гласи, че един от най-сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора от книги. Аз бих казал, че най-сигурният начин да създадеш характера и ума на човека е да му посочиш необходимите книги. Не е важно колко четем, а дали четем точните текстове, защото човек, който чете въобще няма никакво предимство пред онзи, който чете избирателно.
По мое скромно мнение именно в крепката детска възраст се полагат основите на навици какъвто е хигиена на четенето – необходим подбор на полезното и значимото от скрапта…
