Във всеки дом е ставала поне една повреда. Я ви се е налагало да викате електричар, я техник за пералня, бойлер, хладилник, я водопроводчик или майстор да ви налепи новите плочки в банята. Преди нямахме доверие на хората, които влизат в дома ни. Сядахме при тях уж да си говорим, но много често всъщност ги следяхме как работят и съблюдавахме да не би да се завъртят из стаята и да задигнат нещо.
Мнителността на българина е пословична. От край време гледаме на всичко с недоверие. Така сме научени и така ще си останем докато не съумеем да се видим отстрани и да се изсмеем на себе си. Защо да се смеем? Ами, защото сме толкова дребнави, че вярваме, че в домове като нашите, в които няма вече нищо ценно (хората държат спестяванията си в банки, техниката вече не е толкова скъпа и не е рядкост, жените в повечето случаи използват евтини бижута), ще са привлекателни за човек, чиято единствена цел е да си свърши работата и да си изкара някой лев.
В много страни на Запад хората подхождат по съвсем различен начин. При тях няма недоверие и докато водопроводчикът се клечи под мивката, домакинята ще си върши своята си работа без да се притеснява. Това е така, тъй като мисленето, че си честен е водещо в много страни. Т. е. – ти знаеш, че ще получиш достатъчно за труда си, за да не ти се налага да се посрамиш, посегнеш ли към чуждото. Това е основният проблем у нас. Когато пренебрегнем виждането, че чуждият ще ни навреди и престанем да го обиждаме с недоверието си, тогава ще ни бъде по-лесно и по-спокойно. Тогава и майсторът ще отстрани и по-бързо и качествено повредата.