Познавам много млади хора, като аз самият също се възприемам за млад човек, макар че съм минал 30-те си години. Има моменти обаче, в които се изумявам на начина, по който мислят 20+ годишните понякога.
Ще ви дам един пример, за да ме разберете по-добре. Това е наскорошната история на момиче, което това лято завърши университет и все още не е започнала редовна работа. На 23 години е и не знам дали на този етап има и ден регламентиран трудов стаж. Оказва се, че в момента й предлагат работа във фирма, в която беше карала стаж наскоро. Супер, нали? Момичето веднага се съгласило, но знаете ли какво? Съгласила се без да е наясно с каквито и да е допълнения относно работата й. Веднага е отговорила “Да, ще работя за вас” без да знае в кой от офиси на фирмата, като каква по-точно, какви ще са задълженията й, условията на работа и най-важното за каква заплата. Ето това, скъпи ми читатели, е тема, по която никога не бива да мълчите, когато говорите за работа. Попитах момичето защо не се е поинтересувала и тя ми отговори, че имала един минимум и нямало начин да й плащат по-малко от него. Освен това се притеснявала да повдигне темата. Минимумът й между другото ми се вежда висок за нашите стандарти и искрено се надявам тя да не остане разочарована накрая…
За какво още не трябва да си мълчим ли? Ами, за много неща. Например, когато сме объркали нещо, и знам, че ще има последствия от действията ни, но просто отлагаме сблъсъка. Когато половинката ни е направила нещо, с които ни е наранила. Когато не знаем как се прави това или онова и не можем да го разберем сами. Когато искаме да се видим с приятел, който не ни се обажда, можем просто да се обадим ние. Когато са поругани правата ни на свободни граждани и т.н. и т.н. Темите не са една и две, но заплатата ти на новото работно място е сред челните места в моя списък.
