Не обичам да се разделям с колеги на работа. Неприятно ми е, когато някой от тях напуска, а по-нататъшната му липса няма как да не рефлектира върху всички останали. Получава се една дупка в колектива, която трябва да бъде запълнена. Задачите и отговорностите, за които бившият ни вече колега се е грижил, сега е необходимо да бъдат разпределим между останалите или да се възложат на новия колега. А той доста често не е наясно с тях (поне в началото)…
Малко е неприятно. Не че имам против новите запознанства и новите хора във фирмата, но не ми иска да се случва за сметка на досегашния ни колектив, с когото вече съм свикнал да работя. Когато един колега напуска, действията му рефлектират върху всички при това не особено положително. На мнение съм, че няма незаменими хора, но напускането на някои от тях може ти коства прекалено много. Всеки от нас има уникално ноу-хау, което използва в службата си и чрез него внася своя принос. Винаги обаче се нуждаем от допълнително ноу-хау в зависимост от условията, в които сме попаднали и нужните за практиката ни умения. Затова във всяка нормална фирма има определен етап за обучение на новите служители. Въпросът е, че докато те се обучават, губим време, енергия и средства.
Така загубата на един качествен служител на работа рефлектира навсякъде. Дъщерята на съседа, която преди няколко месеца си смени работата например, ми разказваше, че в предишната й фирма сега има двама човека на нейното място. Представяте ли си колко ценна е била там!
Аз самият също не обичам да сменям работното си място и тепърва да се нагаждам към начина на работа в друга фирма. Неприятно е, а и съм склонен да се обвързвам емоционално с работата си. Приемам много неща лично и трябва да се е случил наистина сериозен катаклизъм, за да напусна и да се отправя в търсене на по-добра работа.