Не знам дали знаете, но 7 май е Международен ден на радиото и телевизията. Приема се, че на този ден преди 116 години един руски учен пуска нещо като радиосигнал, с което поставя началото на съвременните електронни медии. Щеше да се окае този човек обаче, ако беше видял до какво падение достигна българската телевизионна журналистика точно в деня, на който, така да се каже, той е открил силата на ефира. То пропадането се случи доста отдавна, но чак сега замириса на развалени яйца. В един от поредните си предизборни циркове, които Бареков прави от месец насам по площадите на България, за да се реабилитира за това, че четири години скачаше като верен пудел около Бойко, и за да покаже, че всъщност не служи на този, който плаща най-добре, а на народа, се разнесе страшно зловоние, но не от хвърлените по един от участниците в дебата яйца, а от изключителната професионална и морална нечистоплътност, която лъха от това момче, за топ журналиста на ТВ7 говоря. Дано някой не ме заподозре в симпатии към Борисов – опазил ме господ. Истински го ожалих обаче при тази гледка. Може ли четири години да повериш имиджа си в ръцете на телевизия, чийто шеф е подобно срамно явление!? В този смисъл на бившия ни премиер в последните месец-два му се случват възможно най-хубавите неща в живота – напускат мишките. То не че и той е капитана като капитаните, ама мишките му са ми по срамни и дразнещи. Нищо хубаво не се случва обаче на българската журналистика. Няма и да й се случи, докато на такива като лицето Бареков им се позволява да се представят като част от нея.