Тоя филм вече сме го гледали

tozifilmТия дни една от най-често повтаряните думи в коментарните студиа на телевизиите от разни специалисти и не толкова специалисти беше небългарска дума, но пък доста подходяща за случая и със това ще се съгласят както по-възрастните, така и хората от средното поколение, така и младите, които не са безучастни и са се интересували от демократичната история на България от последните 23 години. Та тази небългарска и доста подходяща дума беше френска  – дежа вю, в превод – нещо, вече видяно. Да, тия протести вече сме ги виждали – също толкова спонтанни и също толкова масови. Дали по архивни репортажи, дали наживо, виждали сме ги. И героите им, тези, които държаха пламенни речи от трибуните пред разпаленото и жадно за справедливост множество – и тях сме ги виждали, и сега ги виждаме. Тогава с едни опърпани и окъсели костюмчета, от абитуриентските им години вероятно, днес се подават от лъскави коли, притежават хотелски комплекси по морските и планинските курорти, банки, огромни фотоволтаични паркове, гаражи на ЦК на БКП и прочие демократични придобивки – от приватизации, от усвоени пари по различни европрограми. Е, по-голямата част от онези от някогашните трибуни днес са икономическият елит на страната. Припомням – защото опасността пак да качим някакви гладни хора на трибуната, които днес ще държат пламенни речи за социална справедливост, а утре ще ни яхнат икономическа – не е малка. Ако пак някой ще се ояжда на наш гръб, по-добре да си държим старите, че те поне не тръгват от нулата. По-малко ще инвестираме, може и да остане нещо за нас.

Пак за външността

photoshopДнешните съвременни технологии и програми за обработка на изображенията често могат да те поставят в неловка ситуация. Примерно да познаваш някого от години, да ти е приятел във фейсбук от година-две, но да не правиш връзка между двете неща, или иначе казано идея да си нямаш, че става въпрос за един и същи човек. Ей така от години ходя при една фризьорка и освен че я виждам веднъж месечно по тоя повод, понеже салонът й е срещу нас, я виждам и почти всеки ден. В същото време преди година-две получих покана за приятелство във фейсбук от момиче, русо, много красиво и като всеки ценител на женската хубост, приех. И през това време сме си разменяли харесвания на статуси, по някое друго изречение като коментар под публикации. И през цялото това време фризьорката ми, която видимо е малко над 40-те, и това момиче, което изглежда на не повече от 25, са били едно и също лице. Разбрах го тия дни, като отидох за месечната си подстрижка по коментар на някаква публикация от последните дни и да ви кажа честно, не съм много сигурен, че успях да прикрия смайването си. Поразгледах после снимките й – не е като да не е тя, ама не е и като да е тя. Толкова здраво обработвани на фотошоп, че повече няма накъде. Не знам за какво им е на хората да си създават такива идеални виртуални образи, ама си мисля, че не е печеливша стратегия – какво печелиш от това, че във виртуалния свят някой те мисли за много хубав и много млад. Нали идва денят на истината. Даже стигам по-далеч в разсъжденията си – в по-печеливша позиция са тия, които са нефотогенични и не си обработват снимките. Тогава пак има изненада – но приятна.

Кой какво разбира под думата екип и екипна работа

ekiputМного ръководители напоследък обичат да се хвалят с думите аз имам прекрасен екип. Или пък колеги ние сме прекрасен екип. От наблюденията ми повечето хора разбират под думата екип някакви хора, които са се събрали на едно място, работят заедно, празнуват заедно, правят тиймбилдинги, най-общо казано, разбират се. Или поне привидно. Дали обаче това е екип. И екипна работа. Хора, които се разбират, но всеки оре в собственото си поле и действа по собствени задачи. Аз екипът го разбирам по друг начин. За мен това е среща на идеи, понякога може и да е много остър сблъсък на различни мнения, но при всички случаи общност от хора, понякога много различни – то и в това е богатството на един екип, – които преследват общи цели и най-важното работят заедно и се допълват. И за тях важи принципът: Ние не сме се събрали тук да се обичаме, а да работим. Което, разбира се, не изключва разбирателството и уважението. Напротив, даже го предполага. Това, което искам да кажа, е, че едни привидно добри колегиални отношения значат само добри колегиални отношения. Екипът е нещо друго – общо поле, на което всички работят заедно, може и в сблъсък понякога, но заедно, в името на целта, която са си поставили. В този смисъл истински екипи се създават доста трудно, аз лично се сещам за един-два такива. И единственото, което е сигурно, че екипът преди хората, които го изграждат, първо зависи от човека, който го създава и ръководи.

 

 

Мъжкар ли е Б. Б.?

mujkarНяма какво да се лъжем, голяма заслуга за голямата изборна победа на партията на Бойко Борисов имаше женският вот. Припознат беше от голяма част от женската част от гласоподавателите като истински мъжкар. И това, доколкото си спомням, безспорно беше доказано от разбивките на социологическите агенции. Сигурно си мислите, че ще коментирам е ли мъжкарско поведение това да броиш пръстените по ръцете на работничка в държавен завод, чийто най-главен ръководител в този смисъл си ти, виновник за неизплатените заплати и за окаяното състояние на завода – също. Защото, ако мениджърът е некадърен, както твърдиш, а ти три години не си го уволнил, чия всъщност е вината. Но пак да припомня не ми е това темата. Преди два-три дни в сутрешния блок на Би Ти Ви се появи Борисов и в тематиката, актуална в последните дни, на въпрос за ядрената енергетика и за гьола АЕЦ Белене, той заяви, че не бил водил разговори за това със Станишев. Бил го виждал само веднъж, когато той дошъл на вилата му да ходатайства за някакви проблеми на Моника Йосифова – жената, с която живее Станишев. Може и така да е. Ама колко голям мъжкар си – ако някой, даже и лидер на противниковата партия, ти дойде в къщата в лично качество и ти гласува доверие да сподели и да помоли,  пък ти да го окарикатуриш по телевизията. В тази посока съвет към журналистките и съпартийките, за някои от които се твърди, че посещават често вилата на Б. Б. – да внимават, че току-виж утре и тях изтипосал в някой сутрешен блок – ей така, по мъжки.