Кой не обича да ходи на море? Аз също, но последно време все попадаме на пренаселени места и не много поддържани плажове. Освен това „морето‟ предполага много залежаване, хапване на повечко пържена храна, често със съмнително качество, стомашни проблеми заради смяната на климата и водата. Връщаш се с напрегнато съзнание от претъпканите места и отпочиваш след почивката.
Напоследък обаче се заговори за селски туризъм. Станал е доста популярен на Запад и вече има множество сайтове, форуми и фейсбук групи, които говорят и обсъждат „прежевяването‟. Някои плащат за това, а ние го имаме даром. Оказа се много подходящ начин на релаксиране – природа, чист въздух, автенстична българска атмосфера, продуктите, които помним от деца – сладко от боровинки, кисело мляко, домашно замесен хляб, мекици. Голям плюс е малкото средства, с които прекарвате ваканцията си.
Преди ми звучеше смешно как така чужденците се впечатляват от такива неща, но истината е, че българите не си ценим богатствата. И докато някои търсят начин да са в естествена среда и да видят природосъобразен начин на живот поне за седмица-две, ние тичаме към големите градове, ядем полуфабрикати и не купуваме къпини освен ако не са с баркод и сертификат за качество.
Тъй като имам село, решението да прекараме отпуската в старата къща се взе бързо и без възражения. Разположението й в подножието на Стара планина, до живописно лъкатушещата Дряновска река, ни даде доста идеи как да запълним дните си – разходки сред природата, пикници, поканихме на барбекю приятели.
Мисля, че подобна почивка сближава хората, а аз съм един млад човек, който цени и приятелите си, и семейството. Смятам, че в близост до природата се замисляме повече за здравето си – физическо, психическо , но и духовно. Не знам дали е от обстановката, но се чувствам ободрен, по-добър и зареден за работа.