Posts by jekov

Как кучетата са полезни за децата: част 2

Ето, че се завърнах с продължението на предишната публикация – за ползите от това да вземете куче за семейството си, особено ако имате деца.

Спомага за доброто здраве

Макар и да не им се приписва пряко, ползите от това да имат куче се отразяват и върху здравето на децата. Взаимодействието куче / дете намалява стреса и депресията. Простият акт на прегръщане на кучето регулира кръвното налягане и сърдечната честота. В същото време намалява психосоматичните състояния, породени от силни емоции, като: тревожност, агресивност, болки в главата или корема, кожни проблеми и хранителни разстройства. Освен това помага за регулиране на апетита на детето.

Важно е да се спомене, че да имаш куче държи децата далеч от застоял начин на живот и затлъстяване (основната причина за други заболявания). Играта и бягането с кучето прави малките постоянно активни, поддържайки физическото и емоционалното им благополучие.

Подобрява социалните умения

Кучето е верен другар, приятел за цял живот. Децата го виждат точно по този начин и тези възприятия се развиват в компанията на домашен любимец и след това се превеждат в други ситуации, сред хората. Гледането на куче насърчава общуването и приятелството, помага на детето да се адаптира към живота с други хора, особено със семейството и други деца.

Социалните и комуникационните умения растат, а кучето е перфектната връзка между вътрешния свят на детето и външния свят и улеснява целия процес на взаимодействие и изразяване. Ето защо терапиите с кучета за деца с аутизъм постигат отлични резултати. От друга страна, той също така спомага за стимулиране на психомоторното развитие чрез постоянен смях, гонене и игра.

Кръгът на любовта

Кучето насърчава съпричастността и любовта да растат в сърцето на детето. Чувствата, които се пораждат, са толкова невинни, колкото са мощни и важни.

Да имаш куче говори и учи децата на любов без предразсъдъци и условия. С течение на времето става по-важно и естествено да обръща внимание на кучето, отколкото да се занимава с други празни или отрицателни дейности. Интимността, която се създава, придава на детето усещане за сигурност, когато възрастните не присъстват.

Както можете да видите, ползите за децата да живеят с куче не са ограничени просто до забавата. В животното те успяват да намерят партньор в живота, приятел и дори братче или сестриче. Въпреки това, когато обмисляте решението за осиновяване на куче, е от съществено значение да сте наясно с всички грижи, които ще му трябват, за да бъде здраво и щастливо, както и с необходимите средства.

Как кучетата са полезни за децата: част 1

Домашните любимци, особено кучетата, са основна и неразделна част от човешкия живот. Много хора усещат това, но не знаят точно какви са безбройните предимства да имаш куче, докато не го изпитат. На мен даже ми се е случвало невежи хора да ме питат не е ли вредно да гледаш куче, докато имаш дете. Днес искам да разсея някои от тези предразсъдъци. Направих цяло проучване по темата и сега ще споделя с вас какво научих (въпреки че повечето от тези неща вече ги знаех от личен опит).

Ако имате деца и ви интересува дали можете да вземете куче за семейството, ето ви малко за ползите от това да имате куче – не за вас, а за децата ви.

Насърчава чувството за отговорност

Въпреки че, честно казано, знаем, че за кучето се грижат почти на 100% родителите, докато детето се радва само на предимствата, въпреки това наличието на домашен любимец в живота на детето ви включва много неща в съзнанието му несъзнателно.

На първо място, то насърчава определено чувство за отговорност, което, ако бъде добре насочено, би могло да донесе голяма полза на детето. Децата обичат да имитират своите родители и по-големи братя и сестри, така че когато ги видят в своите роли като гледачи, които хранят, къпят и разхождат кучето, те ще искат да направят същото. Събужда се желанието да защитават и да се грижат за друго същество ще процъфтява. По същия начин, изпълнявайки всички тези задачи, в тях ще се развият и положителни чувства на полезност, чистота и мотивация.

Повишава самочувствието

Психологическото благополучие, което придружава живота с куче, е от огромна полза за децата. Повишените нива на самочувствие са впечатляващи и това се разкрива в уважавани научни изследвания от много години. Без съмнение връзката, която е изградена между дете и неговия домашен любимец, може да бъде толкова близка, че това кара детето да се чувства като много обичан и ценен човек. Привързаността на кучето към стопаните си е една от най-безусловните.

В същото време тя укрепва личността и самочувствието дотолкова, че учи малките да знаят как да бъде самостоятелни, да се грижат за себе си и да уважават себе си. Децата също се учат да чувстват удовлетворение пред малките жестове и подаръци, като например донасянето на топка от страна на кучето.

Тъй като темата е обширна, а има още доста ползи, които искам да изброя, ще оставя остатъка от тази тема за следващата публикация.

Обучение по бедствия и аварии в училищата

Едно изключително важно умение, което децата трябва да придобият в училищата е да се научат как да реагират по време на бедствие или авария. Може би ще попитате защо точно в училище трябва да се преподава това?

А всички знаем, че колкото по-рано се обясняват подобен тип неща на децата, толкова по-бързо и лесно се възприемат нормите на поведение от тях и по мое мнение, остават за цял живот.

https://assenjekov.com/orlin-aleksiev-za-bedstviyata-avariite-sopf-i-stolichna-obshhina-2019/

Ето например, когато аз бях ученик, още в началното училище редовно ни провеждаха обучения подобно на игра, в които да знаем къде да застанем по време на земетресение, да разпознаваме алармите за пожар и как трябва да се евакуираме от сградата, за да не се получи паника и неприятни инциденти, заради нея.

Даже на няколко пъти, през годините в които съм ходил на училище, ми се е налагало да „задействам“ тези си знания, тъй като са ставали сравнително силни земетресения по време на час, след което цялото училище трябваше да се евакуира на двора, както е по предписания на безопасност.

В същото време е добре децата да знаят на кой телефон да се обадят ако станат свидетели на инцидент. И ако ние като сме били малки не е имало масово мобилни телефони, то днешните деца са буквално залепени за тях и много бързо могат да реагират ако знаят какво трябва да правят.

Орлин Алексиев за бедствията, авариите, СОПФ и Столична община 2019

Като председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ) Орлин Алексиев отговори на няколко въпроси на журналисти, свързани с дейностите за аварийна помощ и превенция за възможни бедствия и аварии, които се извършват на територията на Столична община и начините, по които се финансира това звено.

Накратко за Орлин Алексиев. То е общински съветник за трети пореден мандат от листата на ПП ГЕРБ и е председател на СОПФ от 2011-а година. Завършил е право в Югозападния университет „Неофит Рилски“, магистър е по бизнес администрация в Нов български университет и е защитил докторантура по администрация и управление. През 2007-а година за първи път е избран за общински съветник в Столичния общински съвет и оттогава до днес неуморно се старае да подобри както облика на града, така и условията за живот и сигурността му. Работата му като председател на Съвета за управление на СОПФ пряко допринася за това.

СОПФ е агенция, която е учредена с решение на Столичния общински съвет през 1994-а година и има за цел да акумулира средствата, постъпили от приватизация на общинско имущество. Именно благодарение на тези средства се подпомага финансово и звеното за аварийна помощ в София.

То е с широк спектър от области на действие, по-важните от които са премахване на опасни дървета и клони от тротоари, булеварди, улици, паркове и опасно надвиснали предмети от покривни конструкции, обезопасяване на билбордове, мантинели, метални и тръбно-решетъчни прегради, ликвидиране последствия от аварии и инциденти, свързани с химически и опасни вещества, издирване и спасяване на хора в планински терени, евакуация на хора при възникване на бедствия, аварии, отводняване на обществени сгради и обекти от критичната инфраструктура, проверява се изправността на съоръженията, монтирани на детски площадки и др., уточни Орлин Алексиев.

Изпълнението на тези дейности е невъзможно без оборудването им с надеждна специализирана техника. Поради недостиг на бюджетни средства, дейността се подпомага и със средства от СОПФ, с които се закупува необходимото оборудване.

Така по данни, на Орлин Алексиев, става ясно, че СОПФ е предоставило средства в размер до 420 х.лв. за закупуване на автовишка и специализиран автомобил, оборудван за аварийна помощ и защита при бедствия  за СО. В ход е процедура за закупуване през 2019 г. на автомобили с повишена проходимост за дейностите по аварийна помощ и превенция за възможни бедствия и аварии.

В Китай не можеш да коментираш анонимно онлайн. А у нас?

Прочетох за интересна новина буквално от последните часове.

Оказва се, че Китайският интернет регулатор официално е забранил анонимното коментиране, където и е да е в Интернет. Ако искаш да напишеш своето мнение по някой въпрос, длъжен си да използваш истинските си имена, така че да отговаряш на условията, поставени от Китайската администрация на киберпространството. Тези от потребителите, които не предоставят истинското си име, ще бъдат частично блокирани. Ще имат достъп до публикациите, за да ги четат, но няма да могат да добавят свой коментар. Ако има съмнение, че използваш чуждо или фалшиво име, подлежиш на проверка. Информацията, събрана от нея, след това се предава на властите и може лошо да загазиш.

Трябва да призная, че колкото и да е задължаващо всичко това, в него има смисъл. Аз самият съм попадал на коментари в моя блог, които хем са груби, хем нямат общо с моите текстове, хем са подписани с безсмислени псевдоними. Такива директно ги трия, но понякога се изнервям, защото ми губят времето.

Лично аз нямам нищо против да се подписвам лично, след всеки коментар, който пиша. Не случайно имам и личен блог, в който свободно изразявам собственото си мнение. Вие знаете кой съм, защото съм се представил още в самото начало на блога ми. А ако ви интересува допълнителна информация, винаги можете да ми пишете, за да ме попитате. При мен няма нищо скрито или покрито. Вярвам, че ако повече хора действаха така, спамът ще намалее, а ругатните и хуленето може почти да изчезнат. По-лесно е да псуваш все пак, когато си в сянка…

За страничен наблюдател китайската мярка може да изглежда крайна, но аз като човек, който има личен сайт/блог, я подкрепям. Нямам нищо против нея и дори ме кара да се замисля какво би било, ако и в България се въведат подобни условия.

Янко Янев ме изправи отново на крака

Човек никога не знае какво ще го сполети и от къде ще дойде помощта. А на мен най-голяма помощ ми оказа адвокат Янко Янев с професионализма и познанията си, както и с личния си пример.

Любител съм на високите скорости. От години притежавам пистов мотор, който обичам да карам навсякъде. Но винаги съм бил внимателен и отговорен. Моторът достигаше своята пределна скорост само на специализирана писта, а в града го използвах повече за по-лесно придвижване в натоварения трафик. Винаги съм спазвал правилата за движение и не съм правил сериозни нарушения. Но за мое най-голямо нещастие това не ми беше особено от полза.

На едно голямо кръстовище с кръгово движение аз вече се въртях, ползвайки си предимството, когато един автомобил реши да тръгне и да засече пътя ми. Последиците за мен бяха сериозни. Изхвърчах от мотора си, блъснах се в предното стъкло на автомобила и се стоварих на платното. След като ме откараха в болницата и минах всичките спешни прегледи и интервенции, се установи, че имам много сериозно счупване на единия крак, което налага операция и имплантиране на всякакъв вид пирони, антени и т.н.

Операцията щеше да струва много пари, които естествено Здравната каса не покрива. Но като всеки отговорен водач на мотор, си бях направил няколко вида застраховки. Веднага инструктирах близките си да се свържат със застрахователната компания, за да мога максимално бързо да направя операцията, защото тя не можеше да чака. Оказа се обаче, че дружеството, с което бях сключил договор и на което си плащах редовни вноски по полицата, искаше да изплати една минимална част от сумата, която щеше да ми бъде необходима за операцията, рехабилитацията и възстановителните процеси. Знаех, че нещо не е наред и реших да потърся компетентна помощ.

Покрай познати и приятели научих за адвокат Янко Янев. Свързах се с него и той се отзова в доста кратък срок. Обясних му ситуацията, а той се зае със случая ми с готовност и отдаденост.

Докато чаках резултати, реших все пак да го проуча (въпреки че ми беше препоръчан). И така разбрах, че той самият е претърпял сериозен пътен инцидент през 2008-а година, след който едва не остава парализиран. Това го е провокирало да започне да поема повече застрахователни казуси, а след време е учредил и фондация в помощ на пострадалите при пътно транспортни произшествия „За пострадалите“.

Бях доволен от това, което намерих за него като информация. Човекът се е развивал постепенно в кариерата си, а работата си очевидно върши със съвест, отдаденост и професионализъм.

В крайна сметка той доказа, че застрахователната компания няма никакво основание да не изплати пълното обезщетение по полицата, след което направих операцията, а възстановителният процес продължава с бебешки, но постоянни стъпки всеки ден.

Джуманджи 2 – трейлър

Помните ли филма „Джуманджи“ от 1995 г.?

В главните роли бяха невероятният Роби Уилямс, Джонатан Хайд, Кирстен Дънст, Брадли Пиърс и Бони Хънт. За времето си беше гениален филм, с множество ефекти и интересна история. На мен ми беше любопитен най-вече заради специалните ефекти, чудех се как са ги направили и докъде ли ще стигне киното през следващите 20 години.

Е, вече минаха 22 години и сми свидетели на какви ли не чудеса, които се случват във филмовата индустрия. Гледаме филми, които са 90% компютърно-генерирани, а останалите 10% се падат на актьорската игра. Почти всичко се снима на зелен екран и след това се обработва в продължение на месеци.

Логично беше един от най-иконичните филми на 90-те да намери своето отражение в днешен контекст. Представям ви римейк на познатия ни „Джуманджи“. Тук героите влизат в играта не чрез настолна игра, а чрез нещо като Терминатор или Нинтендо. Лично на мен ми се струва малко странно, но ще ми е интересно и вие да споделите какво мислите за трейлъра.

 

Когато нервите не ти издържат, брой до 10 (или до 100)

Всеки от нас е имал и ще има моменти, в които нервите му просто се опъват до крайна степен. Изригване от наша страна може да се предизвика по най-различни причини:

  • ремонт на съседите;
  • безброй въпроси от непознат;
  • неуместна забележка от непознат;
  • тръшкане на децата;
  • поредното искане за пари;
  • празен хладилник у дома
  • и т.н.

И на мен ми се е случвало не веднъж. Особено когато съм зад волана. Изскачат ми пешеходци от нищото, други шофяори ми отнемат предимството, засичат ми пътя, изпреварват ме отдясно и т.н. Все неща, с които хората зад волана се сблъсква ежедневно и които мен често ме дразнят. Понякога ми опъват нервите до такава степен, че започвам да викам и да псувам с пълен глас. Няколко пъти се е случвало да го правя пред детето си, като просто забравям, че то се вози на задната седалка…

Осъзнах колко грешно постъпвам, когато след поредния подобен случай, видях изплашеното лице на сина ми. Гледаше ме стреснато и заех, че аз съм източникът на страха му. Тогава се стреснах от самия себе си, защото не желаех да съм източник на срах за детето си. То просто не беше свикнала да вижда баща си в подобна светлина, а и не трябваше въобще да се случва. Мигом съжалих за поредната си импулсивна реакция и си обещах следващия път да опитам да се контролирам.

Вече няколко седмици смея да твърдя, че съм по-добър и спокоен шофьор. Дори когато съм сам в колата, не се отпускам да крещя, а стискам зъби и броя до 10. В повечето случаи времето е достатъчно, за да ми мине ядът и временното дразнение. Когато не се случи, продължавам да броя, ако трябва и до 100.

Опитайте и вие. Ще видите, че наистина върши работа и ви учи на самоконтрол.

Колко чаши кафе да пием на ден без да прекаляваме?

Вероятно и вие сте си задавали този въпрос: прекалявам ли с кафето, мога ли да си позволя още една чаша? Полезно ли е? Вредно ли е?

Ето и отговора: ако пиете до три кафета на ден, няма повод за притеснение.

Откъде знам ли? Личния лекар ми го каза. Миналата година преживявах такъв момент, ще бях започнал да увеличавам дозите. Стигал съм дори до 4-5 кафета на ден и макар да осъзнавах, че са много, не спирах. Пиех ги в продължение на няколко седмици, може би около 2-3 месеца, докато накрая не усетих леки болки в гърдите. Нещо като бодежи в областта на сърцето. Не бях изпитвал нещо подобно до тогава, затова се стреснах и бързо отидох на лекар да ме прегледат.

Оказа се, че повод за притеснение няма, но трябва да намаля чашите с кофеиновата напитка. Личният лекар ми каза да не пия повече от три на ден и да не са непосредствено едно след друго, ами сутрин, на обед и следобед.

Речено – сторено.

Бодежите скоро изчезнаха и се почувствах по-добре. Оттогава насетне не пия повече от три кафета на ден дори душата ми да крещи за кофеин. Знам си границите и какви ще са последствията, ако ги прекрача.

Барбекю на газ и пържолите завчас

Винаги съм твърдял, че приготвянето на всякакви видове меса на скара е мъжка работа. Жените някак си не усещат онзи сантимент към месото, който ние мъжете изпитваме. А когато човек консумира нещо с удоволствие, с още по-голямо удоволствие трябва и да го е приготвял. Седенето лятно време до скарата обаче, никога не е било особено приятно изживяване. Ето защо реших да заменя старата скара с барбекю на газ.

Преди прекарвах с часове пред скарата, за да приготвя апетитните меса. Приятелите, които канехме, отбягваха топлината на скарата и по този начин аз дълго време не можех да обърна внимание на гостите си. Съпругата ми трябваше да ги посрещне и настани, което за всеки човек, който се опитва да бъде добър домакин, не е особено приемливо. Разбира се, дългото време, прекарано пред скарата, правеше преживяването доста неприятно. И въпреки това аз продължавах да каня приятели и да ги гостя със сочни мръвки и студена биричка, просто защото харесвам хубавата храна, още повече когато е споделена с приятни хора.

barbeque za gradinaСлед известно време реших да променя нещо и решението дойде съвсем неочаквано. След като бях търсил косачки за трева и поливни системи за градината си, в онлайн магазина на Зелена линия видях, че те предлагат и богат избор на барбекю за градина. Избрах си барбекю на газ, защото се управлява много лесно и храната се готви доста по-бързо.

Това барбекю на газ беше финалният завършек на моя вече идеален двор, в който събирам много приятели на вкусни изкушения и студена бира. Все още не позволявам на съпругата си да приготвя месото, но вече седенето пред барбекюто не е толкова продължително и от части досадно, както беше преди. Започнах да приготвям скара значително по-често, което донесе много радост и усмивки в двора ми.