Ловът-старо мъжко удоволствие

Като малък много пъти съм гледал как ловните дружинки се събираха и тръгваха с пушките си към горите или полето. Стреляха по пъдпъдъци, гонеха глигани… Тогава ходех няколко пъти с баща ми и запомних тези моменти като вълнуващи. Не заради самия лов, а заради ритуалите, следенето, оглеждането за дивеч, разходката сред природата.

c100014kПреди няколко дни  ме поканиха на лов и спомените ми от едно време нахлуха сякаш да е било вчера. Не съм решил още дали ще отида, но зная, че е въпрос на чест да го направя. Не съм запален по лова, но мъжкото в мен проговаря. Може и да им е смешно на жените, но у нас, мъжете, има един типичен порив, който ни връща към праотците ни, изкарвали прехраната си, оцелявайки с лов. Всъщност преди всичко друго е било преследването на животни за тяхното месо и топла кожа.

Всъщност това е най-съвместимата ни с природата дейност. Мнозина ще намерят лова за нехуманна проява,  но и мнозина ще се съгласят, че той е част от нас-човеците, който в действителност сме си хищници. Но вече столетия  ловът се е превърнал и е възприеман като повече от преследване на животни. Той е спорт за благородници, мъжко време, доказване, чест, разходка сред природата, опознаване на живота и неговото ценене. Никой друг като лова не може да научи човека да уважава природата и нейните богатства. Защото въпросът не е да стреляш, а когато уличиш да благодариш за поднесения ти дар.

Мъжките конспирации

Като говорим напоследък все за такива мъжки занимания и слабости – като изкачване на Еверест и ловуване – днес пък реших да подхвана темата за мъжките конспирации. Разбира се, не случайно. Има си повод, но за него – по-късно. Няма мъж – женен или пък със сериозна връзка, – който поне в живота си да не е правил мъжка конспирация. Което ще рече, че той е на едно място – даже не е задължително и да е с чужда жена, – но на половинката си обявява съвсем друг дневен ред, като вкарва и оправданието за задължително присъствие на мъжка приятелска сбирка. И обикновено за достоверност изрежда поименно присъстващите. Няма лошо – всеки човек има нужда от време на време да избяга от ежедневието, къде и защо, е тема на друг разговор. Думата ми е, че тези неща трябва да се правят професионално. Какво имам предвид. Обажда се оня ден приятелката на мой добър приятел малко след десет вечерта. Здравей, как си, какво правиш и аз, като не знам какъв е случаят, разбира се, й обяснявам, че съм си вкъщи пред телевизора в подготовка да си лягам. Накрая на разговора стана ясно, че приятелят ми й обяснил, че двамата сме на някаква мъжка сбирка, тя му звъняла и след като телефонът му бил изключен, тя се усъмнила и звъннала на мен. С две думи – развалих конспирацията. Ама кажете ми – имам ли вина. Професионализъм се иска за всяка работа – най-малкото да се обадиш и да кажеш на този, с когото ще бъдеш вечерта. Така че, ако ще е конспирация, да е истинска 🙂