Всяка нова година носи със себе си нови възможности и предизвикателства, които ни карат да размишляваме за целите и амбициите ни за бъдещето. Затова и новогодишните обещания са стара традиция, която много хора приемат като начин да си поставят нови цели и да се ангажират с личностното си развитие. Нека в следващите редове разгледаме защо започваме новата година с нови цели и как психологията гледа на този процес.
Новата година представлява възможност за ново начало и положителни промени. Много хора използват този период, за да се откроят от миналото и да направят промени в живота си, които ги водят към по-добро бъдеще.
Поставянето на новогодишни обещания ни помага да си поставим ясни приоритети за предстоящите месеци. Това ни помага да се фокусираме кое е най-важно за нас и да работим активно за постигането му.
Новогодишните обещания са източник на мотивация за самоусъвършенстване и личностно развитие. Като си поставяме цели за бъдещето, ние се ангажираме с процес на постоянно учене и растеж, който ни помага да станем по-добри версии на себе си.
Много хора споделят своите новогодишни обещания с приятели и семейство, което им дава допълнителна социална подкрепа за постигане на техните цели. Тази общностна подкрепа може да бъде много мощен мотиватор за постигане на успех.
Новогодишните обещания ни помагат да отчитаме времето и да се запитваме какво искаме да постигнем през годината. Това ни помага да се фокусираме върху нашите цели и да работим постоянно за тях.
Започването на новата година с нови цели е вълнуваща и вдъхновяваща възможност за всеки от нас. Независимо дали става въпрос за физическо здраве, кариерно развитие или лично щастие, новогодишните резолюции ни дават възможност да се ангажираме с процес на самоусъвършенстване и растеж, който ни води към по-добър и по-изпълнен живот.
Posts tagged мотивация
Как да мотивираме приятелите си?
По принцип е привично на жените да пишат по такива теми. Но преди няколко седмици мой приятел се чувстваше зле поради причина, че много наедря, здравето му се е влоши и това се отрязва не само на настроението и нагласата му към света – притеснен, песимистичен, но и на отношението му към околните и към самия себе си. Отказва да излиза понякога, мрази себе си, облича се само с широки и раздърпани дрехи.
За човек с неговия ум и успехи ми е трудно да повярвам, че би могъл да се изостави така. Като приятел се чувствам длъжен да го мотивирам. Но е трудно да накараш човек, който все повече не се харесва, да се заобича изведнъж.
Затова приложих следната тактика. Започнахме да правим някакви неща заедно. При това по-скоро като шега и под формата на игра. Духът ни се повдигна и се почувствахме почти тинейджъри.
Ето, от две седмици караме двамата колело. Не много дълго време – по около час-два сутрин в почивните дни. Излизаме от града, а на връщане сядаме да хапнем някъде салата или да пием кафе. Като цяло той ме оставя аз да давам тон на това ни занимание. Говорим си и сутрините минават неусетно.
Преди 3 дни бяха той и съпругата му у дома. Жена ми му предложи да си изготвят семейни предизвикателства. Така няма да бъде сам в процеса на отслабване и оздравяване, а винаги ще има някой, който да го мотивира. Един ден ще ходят двамата на по-дълга разходка, друг ден ще похапват само плодове и пилешко месо, по-друг ден ще излязат на театър и ще се приберат пеша и така ще се разнообразяват, но и ще се движат.
Той с радост прие. Но прие, защото вижда, че ние сме загрижени за него. Най-активна е съпругата му. Тя му помогна да ограничи вечерния алкохолен аператив и сега от две чаши ракия мина на една чаша вино. Трудно му е, но ще свикне.
Не казвам, че при всеки човек подобна тактика ще даде ефект. Но нищо не ни струва да опитаме да мотивираме най-добрите си приятели и да бъдем до тях в труден момент, нали?