За всеки един пораснал човек работата е неизменна част от битието. Истината е, че на работното си място прекарваме повече време отколкото вкъщи със семействата си. Именно затова средата ни там трябва да бъде спокойна, а екипът – сплотен. Само по този начин ще бъдем пълноценни и работата ще се извършва с удоволствие.

До момента винаги съм бил част от малки екипи. Работил съм и в големи компании със стотици души персонал, но отделите, в които съм постъпвал, са били в малки групи. И ето по какъв начин един такъв екип сме взимали решения: първоначално всеки обмисля своите идеи, допитваме се един до друг и се събираме да ги обсъдим, за да достигнем до краен извод. За мен този процес е адекватен, защото споделянето на мнение от 3 до 5 души е сравнително лесно и не се стига да излишни конфронтации.

От мои приятели знам, че механизмът на работа и в големите отдели е същият. Само че при него не се събират всички заедно, а се изпращат идеите на отделни отговорни лица, които после организират срещи и ги обсъждат помежду си. Представете си само как се събират заедно 50 човека и всеки от тях представя и коментира. В подобен случай взимането на адекватно, а пък и каквото и да е решение, е немислимо.

От личния си опит мога да споделя, че в малките кипи също се стига да ескалиращи и напрегнати ситуации, но страстите бързо се успокояват. Хубавото в случая е, че подобни ситуации ни провокират и често водят до неучаквани резултати. Когато работите по-малко на брой хора ставате по-сплотени и има по-голяма вероятност да се превърнете в истински приятели. Причината се корени в това, че прекарвате почти целия ден заедно и споделяте за ежедневните си терзания не само в работа, но за моменти от личния си живот.

Това мога да ви споделя от работата си в екипи. Мога да дам компетентно мнение само за едната страна, а за друга – кой знае как ще ме изненада животът.