През последните години обаче нещата сякаш се подобряват. Вчера посетих концерт на Деси Тенекеджиева в Русе със симфоничен оркестър, воден от диригента Стацимир Павлов. Останах приятно очарован както от Тенекеджиева, на която отдавна симпатизирам, така и от младата звезда от X Factor – Богомил, а също и от „детето-чудо“ – Дивна. Невероятните им гласове пък бяха оцветени от музиката на местната филхармония. Направиха ми впечатление стилът с премерена пищност в облеклата, както и прецизната организация на цялото събитие. Изобщо – останах изключително доволен от този концерт. И въпреки че Деси Тенекеджиева не е нито от най-продуктивните, нито от най-известните ни звезди, прави й чест дори само това, че е успяла да събере и организира това прекрасно шоу и да го поведе на турне из страната.
Най-много ми хареса песента „Когато всичко свърши“, която е дуетна с Миро, но младата звезда Богомил го замести повече от подобаващо. И тъй като не мога да открия реален клип от концерта, по долу ще ви публикувам клипа на парчето, който е с доста нетипичен и интересен сюжет – брилянтна работа на режисьора Ивайло Палмов.
Радвам се, че отново има подобни, наистина културни събития. През последните двадесет и няколко години сякаш нито имаше финансов ресурс, нито пък достатъчен интерес от страна на публиката към родната поп музика. С радост виждам, че тя започва да се възражда, а с нея и по-качествената публика, която умее да й се наслаждава, вместо просто да щрака с пръсти.
Date Archives декември 2012
Големият спортист първо трябва да се научи да губи
С планината шега не бива
Енергоспестяващи и LED крушки
Нали съм „баш“ интелигент 🙂 вечер преди лягане чета по някоя книга или пък пиша на бюрото и всъщност тогава осветлението е най-важно за мен. Затова реших да инвестирам в настолна лампа, а щом ще инвестирам, поне да е в нещо качествено. Няколко приятели вече ми похвалиха LED крушките, има такива, които не са с толкова неприятна светлина като т.н. енергоспестяващи. Естествено, чувствително по-скъпи са, но затова пък имат гаранция за живот 100 000 часа и колебания в електрозахранването поради лоша инсталация не са в състояние да ги изгорят. Освен това и пестят още повече енергия – 3 вата LED се равнява на около 30-40W обикновена крушка. Реших да е настолна лампа, защото дори да се преместя от тази квартира, ще мога да я взема със себе си, а няма да остане подарък за незаслужилия ми хазяин 🙂
Понеже изобщо не обичам да се разхождам по магазини, реших да си я купя направо по интернет и попаднах на електронния магазин за осветителни тела UltraLight. След известно разглеждане и сравняване на модели, си харесах една стилна и компактна настолна лампа, с 3-ватова LED крушка. Цялото удоволствие ми струваше нескромните 247лв., но все пак очаквам да я ползвам поне 5-10г. без проблеми, а и консумира енергия колкото зарядно за телефон, което ще ускори възвръщането на инвестицията.
А вие какво мислите за енергоспестяващите и LED лампи?
Студентският празник
Здравейте отново, приятели. Днес ще си говорим за студентския празник – 8-ми декември. Особено романтичен ми е на мен този празник, защото имам страхотни спомени от него. Всяка година до края ходихме по хижи, преспивахме две вечери и си правихме джумбарета. Беше страхотно.
Много приятелства запазих оттогава, въпреки че мина и много време, всички се изпоженихме, потопихме се в кариери – кой където му е добре, и започнахме да се забравяме. А на мен толкова ми липсват онези времена и толкова ми беше хубаво тогава, че просто не искам да забравям тези приятни момчета и момичета от университета, които от лигави студентчета се превърнаха – някои в лъскави кариеристи, други в любящи родители и така нататък.
Затова гледам всяка година да организирам по нещо – хижа, хотел, за предпочитане на планина. Е, колкото и да ми е тъжно да го призная, тази година нищо не се получи. Някои имаха проблеми, други нямаха възможност, трети работят много, четвъти нещо друго. И не успяхме да се съберем за любимия ни празник.
Аз не се отказах, разбира се. Все пак с няколко приятели запазихме една маса в ресторант – ще се видим, ще се почерпим. Няма да е като едно време, но пък пак е нещо. Както винаги, гледам нещата от положителната им страна – поне ще останат повече парички за Коледа и Нова Година 🙂
А вие какво мислите за празника 8 декември? Липсват ли ви онези времена, имате ли още връзка с колегите от университета?