Здравейте отново, приятели. Днес ще си говорим за студентския празник – 8-ми декември. Особено романтичен ми е на мен този празник, защото имам страхотни спомени от него. Всяка година до края ходихме по хижи, преспивахме две вечери и си правихме джумбарета. Беше страхотно.

Много приятелства запазих оттогава, въпреки че мина и много време, всички се изпоженихме, потопихме се в кариери  – кой където му е добре, и започнахме да се забравяме. А на мен толкова ми липсват онези времена и толкова ми беше хубаво тогава, че просто не искам да забравям тези приятни момчета и момичета от университета, които от лигави студентчета се превърнаха – някои в лъскави кариеристи, други в любящи родители и така нататък.

Затова гледам всяка година да организирам по нещо – хижа, хотел, за предпочитане на планина. Е, колкото и да ми е тъжно да го призная, тази година нищо не се получи. Някои имаха проблеми, други нямаха възможност, трети работят много, четвъти нещо друго. И не успяхме да се съберем за любимия ни празник.

Аз не се отказах, разбира се. Все пак с няколко приятели запазихме една маса в ресторант – ще се видим, ще се почерпим. Няма да е като едно време, но пък пак е нещо.  Както винаги, гледам нещата от положителната им страна – поне ще останат повече парички за Коледа и Нова Година 🙂

А вие какво мислите за празника 8 декември? Липсват ли ви онези времена, имате ли още връзка с колегите от университета?

Google+ Comments