Хаотични разкази за едно куче

Присъствието на едно куче в дома създава впечатлението, че там живеят много хора, главно заради играчките, пръснати навсякъде. Като се появи детето, те станаха в пъти повече, но днес ще си говорим за домашния любимец в нас, който от време на време не пропуска да прояви характер, т.е. да прави пакости, въпреки че е обучен. В такива моменти хем се ядосвам, хем се забавлявам. Обаче знам, че ще ги помня до старини 🙂

paw_bear_by_tigonСледи от куче ще намерите навсякъде, било то пръснати играчки, отпечатъци от лапи, наядени мебели и т.н. Такива неща вършат най-добрите приятели на човека в невръстна възраст. Нашето куче обичаше да яде стени например и да разкъсва торбички, когато му е скучно. Пантофите бяха коронният му номер. Общо взето това бяха редовните му бели. Въпреки че е дресирано и до ден днешен му щукват разни неща, най-вече когато не му се обръща достатъчно внимание. Научил съм се да го обуздавам с ясен, висок и категоричен тон на гласа. Най-големият ни проблем сега са може би космите, но с редовно чистене нещата се оправят.

В началото имаше куп играчки по пода, повечето от които не влизаха в употреба. На кучетата, също като при децата, им омръзват старите играчки. Затова, за да се отървем от излишния хаос, ги раздавахме на приятели с кучета. Определихме му едно местенце в кухнята, което си е само за него – там слагахме купичките с храна и вода. Обаче нашият малчуган обичаше да си вземе няколко гранулки, да си ги отнесе на любимото му място и там да си ги яде. Представете си го как пренася храната и съответно цапа. Сега като се сетя ми става смешно, но тогава изглеждаше като голям проблем. Научи се да не го прави в крайна сметка. Веднъж пък ми беше наял кожената ръкавица, това май е най-силното му провинение в моите очи, но сега си го спомням с усмивка и разказвам историята на приятели.

Така си представям живота на село

Живее ми се на село, това го писах още в първата му публикация в този блог. Още не съм се отказал от идеята, все се надявам, че в някой бъдещ момент ще се отдам на спокойния живот далеч от града. Може би, когато се пенсионирам и детето порасне, точно както правят англичаните, идващи у нас. Но засега трябва да се трудя, после ще следвам мечтите, като един разумен родител.

Намерих една мелодия в Youtube, която напълно описва как аз си представям животът на село. Понякога нещата звучат по-добре не изречени с думи, а с музика. И както мелодията започва плахо, така и аз в началото ще правя първите си стъпки в селския идиличен живот. След това ще стана по-смел, ще обработвам градинката по-уверено и нещата ще започнат да ми се получават след време – тогава идва веселата част и жъна успехите / реколтата на своя труд 🙂