Няма норма за нормалност

Миналия уикенд един приятел ме помоли да го придружа до един от големите техномаркети – да си купува телевизор. В ролята на нещо като консултант – понеже и разбирам малко от техника, пък и имам доста отрицателен опит – така да се каже по емпиричен път съм стигнал до изводи от кои марки могат да се очакват неприятни изненади и къде това е по-малко възможно. Доколкото има пълна сигурност при закупуването на техника естествено. 🙂

То за марката бяхме решили предваритело, така че бързо направихме покупката. Аз го изчаках с кашона пред магазина, докато той отпаркира колата от паркинга и мине да ме вземе. И през това време от две посоки към мене се затичаха младежи с предизборни листовки. По-експедитивният стигна по-бързо до мен и подавайки ми листовката, със заучен бърз говор започна да ме убеждава в качествата и принципите на формацията, която рекламира. Няма да споменавам имена, защото целта не ми е да правя агитация за някого или против някого. Пък и предполагам вие сами ще се досетите за кого става въпрос.

politics1

Изслушах го аз внимателно и му казвам: Хубави ми ги редите тук, ама много ви е безпринципен лидерът и много повратлив, днес уволнява премиера, утре го брани. Какво да очакваме утре? Не ми се вижда читава тая работа. Скочи младежът да брани лидера си. Вика ама вие не разбирате от политика. В политиката да се нагласяш спрямо ситуацията е съвсем нормално нещо.

И така няколко дни оттогава стоя и се питам дали пък вярно не разбирам съвсем от политика и колко са нормални тия неща. И кой определя нормата за редност и нередност на едно нещо? Дано не са хора като въпросния лидер, щото лошо ни чака.

Cancer can be cured by Blue Scorpion Venom?

pst Millions of people over the world are fighting one of the deadliest disease – cancer. Millions die each year because of it is. It is the plague of our modern times. And it seems that every day at least one media on the world spreads the news that “cancer cure has been found”. Nevertheless, people continue to die and those news are in most cases fabricated or in some other way false. Still, I believe that every problem has a solution and even cancer has its own.

The last cure for cancer I heard about these days is a venom from Blue Scorpion (Escoazul) – a scorpion living exclusively in Cuba, Haiti and Dominican Republic. In Cuba the poison is already used, produced and packed as a medication, but as you can imagine, it is not cheap for people who live on the other part of the world to visit this enclosed country and buy the cure.

scorpion

Of course this might be just another of these hoaxes about cancer cures and I would’ve not believed it, had I not heard the story of the model Iva Mechandzhiiska. She suffered from a Krukenberg tumor, she tried chemo and other curing and harmful at the same time medications which were of not much help. Then happily a friend of hers – the publisher Svetlio Kantardjiev decided to give her a hand and together they found the non-governmental organization Neogenesis that helped them to buy the Blue Scorpion venom from Cuba. It had a profound effect on Iva and she quickly recovered. She testified that now she is in very good health.

This provoked a lot of thoughts in me. I doubt that Blue Scoripion Venom is that much expensive – it is not like having a very complex surgery, which can be really expensive, isn’t it? After all we can bread these scorpions in an engineered environment for them even here in Bulgaria! And that is why I can’t understand why our health system continues to push us on the same tracks – low efficiency chemotherapy and so on. Isn’t it in everybody’s interest people to actually cure themselves and not just be lifelong clients to the hospitals? And how come we leave people dying with poor health services, rather than ensure them what they actually need? I hope that humanity in us will soon solve that problem. And to the millions that die today, we owe our collective apology.

Хората са настроени за скандали

Агресията ни залива – словесна и всякаква – всеки ден. И в интеренет, и по улиците. Като че ли в интернет най-много и това ни дава надежда – не че е окуражаващо, ама все пак е нещо, – че агресивните хора все пак имат усещането, че правят нещо нередно, та го правят анонимно, или другото, което звучи не толкова оптимистично, е, че просто са страхливи и единственият начин да изявят истинската си същност е под прикритието на интернет профили.

a

Започнах от агресията, но всъщност исках да пиша за друго – хората са много изнервени, логично в тая криза и съпътстващите я битови и всякакви проблеми, и като че ли търсят, пък и го намират, най-малкия повод да се троснат, да направят скандал, да обидят другия. За контрола на емоциите, особено негативните, мога да говоря – обикновено той е право на личен избор. Обаче. Когато става въпрос за личния живот. Когато си на работа или контактуваш по служба, си мисля, че не само не е въпрос на личен избор, а е абсолютно задължително да контролираме отрицателните си емоции и реакции.

За какво говоря – то е един от многото случаи, с които, предполагам, се сблъсква всеки един от вас в ежедневието си по всякакви поводи. С пиятелка излязохме да пием кафе. Изгубила си едната обица, ходила една седмица само с другата – ако някой я е намерил от колегите й, тя работи в голяма фирма, да види, че е нейна и да й я върне. И така, докато ми  разказва тази история, с усмивка на уста влизаме в магазина и тя казва на продавачката: изгубих си обицата и искаше да продължи с това, че иска да си купи подобни. Само че продавачката не дочака и троснато почти й викна: „Аз каква вина имам?“

aaaaa

Хайде кажете как продължава един такъв разговор или търговски отношения? Та както казах, лошото отношение и настроение си е личен избор – но до прага на работното място.

Обещай ми!

promises Силвия Кацарова, бившата вокалистка на легендарната българска банда LZ, има една невероятна песен, в която се пее: „обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми очи, без които не мога“.
В предизборните дни българските политици са се вкарали общо взето в стилистиката на тази песен – ръсят щедри обещания, обещават всичко, обикновено се кълнат, че ще променят нещо, което именно те са въвели. Общо взето нещо като безсмислието на инициативи в бившите соцказарми от типа ще копаем дупки, пък после ще ги пълним и така няколко пъти.
Но непоследователността на българския политик не е изненада за никого. Когато нямаш принципи или по-точно когато принципите ти се менят постоянно в зависимост от обществените нагласи или конюнктура, нищо не ти пречи да обещаваш. Пък и някой да е казал, че думите задължително трябва да се изпълняват?
Защо пак ги подхванах политиците. Ами преди два-три дни Сергей Станишев, след като оправи безработицата и глада, които принципно трябва да са приоритети в политиката на една лява партия, реши, че явно няма да прокопса предизборно с тия леви обещания – най-малкото щото му ги пооткраднаха и десни партии, и реши да отменя пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места и така да се бори с безработицата. Ще се въвеждат пак две зали – една за пушачи, друга за непушачи, ако социалистите дойдат на власт.
Спорно решение от гледна точка на това, че освен делението ни по много други признаци, се делим на пушачи и непушачи, та няма и как и от това всички да са еднакво щастливи. Само че мен друго ме притеснява, щото съм от паметливите – не беше ли коалиционното управление на Станишев точно това, което прие този закон, макар че пълното му влизане да се случи при Борисов?
Казармена работа, както ви казах – строиха ресторантьорите заграждения, после ги бутаха, сега пак ще правят. И колко пъти така?!

Политиците от висшата лига

thatcherПреди дни си отиде Маргарет Тачър. Като за всички големи политици, и мненията за нея са крайно полярни – от определения един от най-големите политици на 20 век до тоталното й сатанизиране. Не мога да кажа, че съм следи политическата й кариера и имам достатъчно задълбочени наблюдения върху нея, пък и смятам, че оценката за големите политици трябва да е като за историческите събития и личности, защото те са точно такива, и в този смисъл да се прави от по-голяма дистанция във времето, когато нещата могат да бъдат съпоставени и истински оценени. В този смисъл истинската оценка за политическата кариера и това, което Тачър е направила не само за Великобритания, но и за европейската политика тепърва предстои. Има обаче неща в поведението на един политика, за които не се изисква кой знае каква дистанция във времето, за да ги оцениш като достойни. Вчера гледах при Кеворкян откъс от нейно интервю, правено дни след като представители от кабинета й я предават. Откъсът е дълъг не повече от минута. На въпроса кой я е предал, кой е казал да се откаже. Тачър повече от осем пъти повтаря НИКОЙ. Само за една минута Тачър девет пъти повтори никой не ме е предал и не позволи да сложи и най-малко петънце на колегите си, с които до вчера е работила.  Как ви се струва това на фона на българските политически нрави, в които се разнасят флашки в телевизионни студия, в които се омаскаряват свои и чужди. Може би това е причината да сме на тоя хал – просто нямаме политици, които да бъдат последователни и честни, даже и към хората, които са ги предали.