За точността

tochnostКазват хората времето било пари. По време на криза не е точно пари, ама като се има предвид, че за да оцеляваме, на всички ни се налага да тичаме постоянно, да работим по няколко неща, даже и не винаги да е пари – си е ценно. Защо започвам с тази увертюра. Реших да се поподстрижа – мъжете го правим на три-четири седмици 🙂  И минах в един квартален салон пътьом – имаше човек на стола, а пък аз по-късно не можех. И се разбрахме за следващия ден – събота – в девет да бъда там, даже фризьорката подчерта да бъда точен, защото в девет и половина имала изсушаване примерно. Точно в 9 без 5 бях пред салона – в сутрешния студ. И така – двайсет минути. Дойде с развети коси почти в девет и двайсет, даже не се и извини. И аз не направих забележка, щото, когато човек сам не почувства, че трябва да се извини или най-малкото да обясни, има ли смисъл да ти му обясняваш. Започна подстригването, фризьорките, знаете, са речовити – винаги съм се чудил как успяват едновременно да въртят ножицата и да управляват машинките, догато говорят, или по-скоро обратното. Оплака се колко тежко било положението при тях, колко много колежки се били навъдили без умения и стаж, само с по един курс за месец-два и как нямало работа. Пак си замълчах. Но пък за какво ти е да имаш блог, ако там не излееш нещата, които ти напират в живота, но за да си запазиш спокойствието в съботния ден, не ги казваш на глас на този, за когото всъщност се отнасят. Ами няма как да имаш работа, ако клиентите ти стоят по 20 минути в студената януарска сутрин пред салона да те чакат, ако ще да си специализирала при стилист Капанов.

 

 

Разкази с неочакван край

Със сигурност повечето от вас са гледали в недалечното минало филмовата поредица със заглавие Разкази с неочакван край и са тръпнели пред екрана в очакване на изненадващата развръзка. Любителите на интригуващото четиво, на историите, които се четат леко и постоянно те държат в напрежение, със сигурност знаят и кой стои зад историите в тази телевизионна поредица – това е писателят Роалд Дал. Това е майсторът на късия и държащ читателя в постоянно напрежение и очакване разказ. За тези, които разбират от литература, знаят, че истинските майстори на късите разкази и в световната, и в българската литература се броят на пръсти. Е, Роалд Дал е един от тях, а неговите Разкази с неочакван край отдавна са се превърнали в любимо и спиращо дъха четиво на много хора по света. Често го сравняват с О Хенри. Аз лично не харесвам сравненията между писателите. Хуморът на Роалд Дал, всеки, който го е чел, ще потвърди, е черен. И в неговите Разкази с неочакван край, както при неговия знаменит предшественик, никога не можеш да предвидиш какъв ще е следващият ход на героя, разбирай автора. Иначе героите на Роалд Дал са си съвсем обикновени хора, необичайното, е, че авторът ги поставя в необикновени ситуации, от които те винаги излизат благодарение на своето хладнокръвие и съобразителност, за тях няма неразрешим проблем. Сюжетите на разказите са доста разнообразни, има обаче едно нещо, което ги свързва и отличава – това е напрежението, в което те държи авторът им от първата до последната минута, и невъзможността да си поемеш дъх в очакване на развръзката. И всичко това написано кратко и майсторски – което, пак повтарям, е рядкост в световната литература. Защото кратко, стегнато и хубаво се пише най-трудно.

Има и едни други „Разкази с неочакван край“, които ми харесват много – тези на Едгар Алън По, безспорно и той е изключителен майстор на разказа, който успява да те обърка достатъчно, че да не успееш да предвидиш каква ще е развръзката, а в изненадата се крие удоволствието. Ако успях да ви развълнувам с този текст и искате да прочетете произведенията – книгата на Роалд Дал с това заглавие у нас се издава от „Унискорп“, а на Едгар Алън По – от издателството на Светослав Кантарджиев –„Ню Медиа Груп“.

Безсмислието на конкурсите за красота

Любителите на женската хубост може би ще възроптаят на днешния ми материал. Но си имам особено мнение по въпроса и ще си ги изложа. Чета оня ден призив на някакво момиче – на около 16 години – да бъде подпомогнато от желаещи, за да се яви на конкурс за красота в Америка. Миналата година се явило, но бащата на победителката бил спонсор или нещо подобно на конкурса, та затова нашето момиче не успяло да се класира на първо място и сега ще търси реванш. Като избягаме от безсмислието и конкретиката на този случай, като избягаме и от това, че ако трябва да помагаме финансово нещо и някого, със сигурност има по-смислени каузи от участието в конкурси за хубост, кажете ми има ли нещо по-безсмислено и необективно от конкурсите за женска красота. Даже и да приемем, че журито е справедливо и че гаджето или бащата на някоя от участничките не е спонсор на събитието, може ли според вас да се определи коя е най-хубавата сред хубавите и още по-важно от това, какъв е смисълът от едно подобно състезание. Конкурсите за красота за всяка една жена трябва да са не тези, организираните от агенциите, а нейното лично усещане за това, че е значима и хубава, нейният постоянен стремеж да бъде такава и да работи върху себе си – защото се уважава, а не защото ще се състезава. Иначе тия нагласените конкурси и участничките в тях смятам за такива, които искат да докажат на другите нещо, в което те самите не са съвсем сигурни.

Мъжките конспирации

Като говорим напоследък все за такива мъжки занимания и слабости – като изкачване на Еверест и ловуване – днес пък реших да подхвана темата за мъжките конспирации. Разбира се, не случайно. Има си повод, но за него – по-късно. Няма мъж – женен или пък със сериозна връзка, – който поне в живота си да не е правил мъжка конспирация. Което ще рече, че той е на едно място – даже не е задължително и да е с чужда жена, – но на половинката си обявява съвсем друг дневен ред, като вкарва и оправданието за задължително присъствие на мъжка приятелска сбирка. И обикновено за достоверност изрежда поименно присъстващите. Няма лошо – всеки човек има нужда от време на време да избяга от ежедневието, къде и защо, е тема на друг разговор. Думата ми е, че тези неща трябва да се правят професионално. Какво имам предвид. Обажда се оня ден приятелката на мой добър приятел малко след десет вечерта. Здравей, как си, какво правиш и аз, като не знам какъв е случаят, разбира се, й обяснявам, че съм си вкъщи пред телевизора в подготовка да си лягам. Накрая на разговора стана ясно, че приятелят ми й обяснил, че двамата сме на някаква мъжка сбирка, тя му звъняла и след като телефонът му бил изключен, тя се усъмнила и звъннала на мен. С две думи – развалих конспирацията. Ама кажете ми – имам ли вина. Професионализъм се иска за всяка работа – най-малкото да се обадиш и да кажеш на този, с когото ще бъдеш вечерта. Така че, ако ще е конспирация, да е истинска 🙂

Новите коли на управляващите

Побъркаха се форумите в последните дни покрай информацията за това, че Министерският съвет и парламента ще си подменят автопарка – вероятно с мерцедеси и волво. Възмущават се хората защо в криза управляващите ще си сменят колите. Струва ми се малко объркан и неправилно насочен тоя протест, неправилно формулиран. Ами да не им ставам точно аз адвокат на управляващите, още повече че аз самият карам една доста скромна, почти десетгодишна кола, така че няма как да ме заподозрете в пристрастие. Но има ли нещо по-нормално от това хората, които ни управляват, да се возят на надеждни, стабилни и сигурни коли. По цял свят е така. Народните представители са избират навсякъде, за да представят народа – те затова се избират от определени райони. Така е по правило, така трябва да бъде. Което значи, че много трябва да пътуват, да обикалят районите, от които са избрани и за които отговарят, да са сред хората, да се запознават с проблемите им, пък после, като се приберат в парламента, да им ги решават. И няма нищо, ама нищо лошо в това да го правят в едни здрави и сигурни коли. И ако сме истински европейци по душа, както е редно, няма да викаме по управляващите, които и да са те, когато си купуват нови коли. А ще викаме по тях и ще им държим сметка, когато не ги използват по предназначение. Иначе по стар български обичай изместваме темата и викаме по царя, че се е качил на нова кола, когато всъщност истинският проблем е, че той е гол.