Наскоро, в един от онези лъскави супермаркети, където светлината е толкова остра, че започваш да се съмняваш в зрението си, попаднах на нещо, което ме накара да се усмихна. На рафта, до стандартните варианти, стоеше продукт, който изглеждаше като демонстрация на индустриален дизайн – няколко слоя пластмаса, метално затваряне и етикет, който лъхаше на лукс.
Цената беше четири евро. Не самата цена ме изненада, а какво купуваш срещу нея. Малко количество екзотичен сок. И нищо повече. Оправдание за сложна опаковка. Отваряш го и първият слой се разцепва, вторият се разхлабва, а третият се превръща в безполезна купчина боклук. За две минути инвестираш четири евро в нещо, което отива в коша.
Помня времената, когато опаковката беше функция – да пази и улеснява. Днес тя е продукт. Плащаш за „преживяване“, за „дизайн“, за „екологичен имидж“. Маркетолозите са изчислили, че колкото по-сложна е опаковката, толкова по-качествен изглежда продуктът. Продават илюзия за стойност чрез излишен материал.
Признавам, вече се забавлявам да разпознавам тези трикове и да ги превръщам в ирония. Не се подвеждам, че нещо е „премиум“, само защото е увито в изкуствен лукс. Когато се върнах към по-простите неща – да търся продукта, а не обвивката му – открих, че портфейлът ми е по-тежък, а кошчето у дома по-леко.
Бизнес моделът е прост: опаковката се продава като част от стойността. Така маржът расте, без да се променя съдържанието. В крайна сметка, ние не купуваме храна, а плащаме за по-сложния процес на изхвърлянето ѝ. Сметката е проста – и не е в наша полза.
Много ми хареса как описа усещането за светлината в супермаркета, това веднага ме върна в подобни ситуации. Идеята за опаковката като продукт сама по себе си е много силна и напълно вярна, все по-често се случва да плащаш за нещо, което след минути отива в коша. Помня и аз като малка, когато соковете бяха в стъклени бутилки и можеше да ги ползваш после.
Тази статия ми напомни за един път в Париж, където си купих вода в бутилка, която беше с три различни пласта пластмаса. Отварянето беше по-сложно от разгадаване на пъзел и накрая просто се отказах. Напълно съм съгласна, че често плащаме повече за опаковката, отколкото за самото съдържание, а после ни се налага да се чудим как да я изхвърлим.
Харесва ми как описваш преживяването в магазина – това с острата светлина е много точно наблюдение и веднага ме върна там. И си прав, опаковката наистина вече е по-важна от съдържанието, плащаш за рекламата, не за сока. Чудя се колко още подобни „продукта“ ще се появят, преди хората да се замислят.
Точно така е. Помня как едно време купувахме олио в стъклени бутилки и ги връщахме в магазина. Днес не само плащам двойно заради пластмасата, а и трябва да мисля как да я изхвърля, без да я разнесат котките из квартала. Все по-рядко има смисъл да купувам нещо ново.