Надежда за българската поп музика

Напоследък сякаш отново започва да се възражда поп музиката у нас, да набира скорост и почитатели, и редом с популярната музика по американски шаблон, която е с текст за празноглавци, се създава и дори се слуша българска музика за хора с IQ поне малко над средното. Чудесна е тази тенденция предвид дългия период, в който бяхме останали само с носталгията по т.н. „естрадна“ музика, а истински слушани поп парчета имаше само по едно-две на година.
През последните години обаче нещата сякаш се подобряват. Вчера посетих концерт на Деси Тенекеджиева в Русе със симфоничен оркестър, воден от диригента Стацимир Павлов. Останах приятно очарован както от Тенекеджиева, на която отдавна симпатизирам, така и от младата звезда от X Factor – Богомил, а също и от „детето-чудо“ – Дивна. Невероятните им гласове пък бяха оцветени от музиката на местната филхармония. Направиха ми впечатление стилът с премерена пищност в облеклата, както и прецизната организация на цялото събитие. Изобщо – останах изключително доволен от този концерт. И въпреки че Деси Тенекеджиева не е нито от най-продуктивните, нито от най-известните ни звезди, прави й чест дори само това, че е успяла да събере и организира това прекрасно шоу и да го поведе на турне из страната.
Най-много ми хареса песента „Когато всичко свърши“, която е дуетна с Миро, но младата звезда Богомил го замести повече от подобаващо. И тъй като не мога да открия реален клип от концерта, по долу ще ви публикувам клипа на парчето, който е с доста нетипичен и интересен сюжет – брилянтна работа на режисьора Ивайло Палмов.
Радвам се, че отново има подобни, наистина културни събития. През последните двадесет и няколко години сякаш нито имаше финансов ресурс, нито пък достатъчен интерес от страна на публиката към родната поп музика. С радост виждам, че тя започва да се възражда, а с нея и по-качествената публика, която умее да й се наслаждава, вместо просто да щрака с пръсти.

Големият спортист първо трябва да се научи да губи

Много харесвам Станка Златева и искрено съжалих, когато на последната олимпиада за пореден път не можа да вземе златото. Така е в спорта. Понякога най-големите не стигат до олимпийското злато. Припомнете си колко пъти то се разминаваше и на голямата ни Стефка Костадинова. И как  години след като беше поставила невероятния си световен рекорд на скок на височина, който между другото все още не е подобрен, тя така и не успяваше да се добере до заветната цел. Беше на ръба да го пропусне и на последната си олимпиада, но слава богу, случи й се. Та мисълта ми беше за това, че понякога, колкото и усилия да е вложил един спортист, колкото и желание да има, късметът му бяга в най-решителния момент и не успява да се пребори за мечтаното олимпийско злато. Което не прави нещата, които е постигнал, по-малко значими. Та започнах с това, че Станка Златева ми е безкрайно симпатична – мъжко момиче. Останах малко разочарован обаче от това, което се е случило на церемонията по обявяването на спортист на годината. Съвсем логично след спортните си успехи през изминалата година на призовите първо и второ място са били поставени братята Тервел и Кубрат Пулеви, а след тях Станка. Казват журналистите, които са присъствали там, че тя просто изведнъж е изчезнала и не се е появила на връчването на приза – според тях обидена, че не е на първо място. Искрено се надявам да има много смислено и най-важното вярно обяснение на внезапното й изчезване. Защото това, което прави един спортист голям, е не само умението да печели, а преди всичко умението да губи с достойнство.

 

 

С планината шега не бива

Стана въпрос вече, че съм любител на здравословния начин на живот и използвам всяка възможност да се пораздвижа, особено в планината. Но искам да подчертая – не всяка възможност, а всяка разумна възможност за това. Защото с планината шега не бива. Още повече в тежки зимни условия, каквито са в момента. Кое ми даде повод за тези редове. В неделя около десетина планински спасители се бориха, за да спасят живота и здравето на трима бедстващи младежи в една старопланинска хижа. И понеже съм планинар, при това с опит, няма как да не коментирам случая. Както ви казах, с планината шега не бива. А пък със Стара планина човек трябва да е много, много внимателен. Времето там се мени за секунди и преходите там са опасни даже и лятото, какво остава да тръгнеш на дълъг преход при зимни условия. Ще кажете: каква им е работата на планинските спасители. Ами със сигурност не е да спасяват хора, които си мислят, че без необходимата екипировка, без предварително да са проучили в детайли метеорологичната прогноза и сложността на терена, могат да тръгнат като на летен излет в близкия парк. Зимните преходи са само за много добре подготвени и екипирани хора, при това е разумно да се правят в доста по-големи групи, за да може да се оказва взаимна помощ при евентуален проблем. Така че, обичайте планината, ходете на походи в нея, но ако не сте достатъчно сигурни в себе си и във времето, най-добре го правете лятото. Защото планината рядко прощава грешките, особено през зимата.

Енергоспестяващи и LED крушки

Живея в сравнително голяма, но все пак стара къща, която има проблем с инсталацията, а съм под наем и не бих инвестирал в подмяната й. Обикновените крушки имат по-малко от седмица живот, а в къщата има поне десет слота. Затова се принудих да си купувам и поставям енергоспестяващи, които обаче създават друг проблем – освен, че светят по-слабо, светлината е бяла и студена – като в магазин или офис, от което ми е много неприятно.

Нали съм “баш” интелигент 🙂 вечер преди лягане чета по някоя книга или пък пиша на бюрото и всъщност тогава осветлението е най-важно за мен. Затова реших да инвестирам в настолна лампа, а щом ще инвестирам, поне да е в нещо качествено. Няколко приятели вече ми похвалиха LED крушките, има такива, които не са с толкова неприятна светлина като т.н. енергоспестяващи. Естествено, чувствително по-скъпи са, но затова пък имат гаранция за живот 100 000 часа и колебания в електрозахранването поради лоша инсталация не са в състояние да ги изгорят. Освен това и пестят още повече енергия – 3 вата LED се равнява на около 30-40W обикновена крушка. Реших да е настолна лампа, защото дори да се преместя от тази квартира, ще мога да я взема със себе си, а няма да остане подарък за незаслужилия ми хазяин 🙂

Понеже изобщо не обичам да се разхождам по магазини, реших да си я купя направо по интернет и попаднах на електронния магазин за осветителни тела UltraLight. След известно разглеждане и сравняване на модели, си харесах една стилна и компактна настолна лампа, с 3-ватова LED крушка. Цялото удоволствие ми струваше нескромните 247лв., но все пак очаквам да я ползвам поне 5-10г. без проблеми, а и консумира енергия колкото зарядно за телефон, което ще ускори възвръщането на инвестицията.

А вие какво мислите за енергоспестяващите и LED лампи?

 

Студентският празник

Здравейте отново, приятели. Днес ще си говорим за студентския празник – 8-ми декември. Особено романтичен ми е на мен този празник, защото имам страхотни спомени от него. Всяка година до края ходихме по хижи, преспивахме две вечери и си правихме джумбарета. Беше страхотно.

Много приятелства запазих оттогава, въпреки че мина и много време, всички се изпоженихме, потопихме се в кариери  – кой където му е добре, и започнахме да се забравяме. А на мен толкова ми липсват онези времена и толкова ми беше хубаво тогава, че просто не искам да забравям тези приятни момчета и момичета от университета, които от лигави студентчета се превърнаха – някои в лъскави кариеристи, други в любящи родители и така нататък.

Затова гледам всяка година да организирам по нещо – хижа, хотел, за предпочитане на планина. Е, колкото и да ми е тъжно да го призная, тази година нищо не се получи. Някои имаха проблеми, други нямаха възможност, трети работят много, четвъти нещо друго. И не успяхме да се съберем за любимия ни празник.

Аз не се отказах, разбира се. Все пак с няколко приятели запазихме една маса в ресторант – ще се видим, ще се почерпим. Няма да е като едно време, но пък пак е нещо.  Както винаги, гледам нещата от положителната им страна – поне ще останат повече парички за Коледа и Нова Година 🙂

А вие какво мислите за празника 8 декември? Липсват ли ви онези времена, имате ли още връзка с колегите от университета?