Date Archives май 2014

Най-добрите приказки

0 Comments read Лични

„Ню медиа груп‟ е издателство, на което май взимам да се превръщам в нещо като фен. Всеки път когато купувам книжки за подарък или за моите деца не спирам да се удивлявам на историите. Одобрявам изцяло подбора на заглавията. Винаги са интересни, грабващи вниманието, с насърчаващи картинки и за най-капризните малчовци.

cvetoveСега попаднах на книжки с традиционни приказки от Англия, Виетнам и Русия. Сред новите попълнения е и една индианската легенда „Момчето, което донесе небесните цветове‟. Освен това „Ню медиа груп‟ на Светльо Кантарджиев е единственото издателство, което превежда и (пре)издава прекрасните творби за деца на Д. Н. Мамин-Сибиряк. Ако ви се е случвало да ги търсите, знаете, че единствените издания на пазара могат да се намерят само при букинисти, защото не са издавани от 60-70-те години на миналия век. (Можете сами да се досетите какъв е външният вид на книжните тела.)А сега тук вече са „Патенцето Сивогушка‟, „Приказка за зелената война‟ и други.

Именно такива приказки обогатяват, защото носят духа и мъдростта на писатели от други страни. А напоследък все повече са и хората, които търсят тенденциозно руски приказки. На какво се дължи това – не знам. Може би поради близкия фолклор, поради близкия начин на живот, може би защото са красиви по своему, но е факт че сред българските народни приказки интерес за масовия потребител представлява именно руското творчество.

***

Популярна сентенция гласи, че един от най-сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора от книги. Аз бих казал, че най-сигурният начин да създадеш характера и ума на човека е да му посочиш необходимите книги. Не е важно колко четем, а дали четем точните текстове, защото човек, който чете въобще няма никакво предимство пред онзи, който чете избирателно.

По мое скромно мнение именно в крепката детска възраст се полагат основите на навици какъвто е хигиена на четенето – необходим подбор на полезното и значимото от скрапта…

Думи за Велико Търново

0 Comments read Лични

Старопрестолната ни столица е един от най-често посещаваните градове. И зиме, и лете ни радват туристи, но и ние радваме тях. 🙂 Не от градолюбие, не от излишна надменност ще кажа, че може би Велико Търново е най-хубавото място за живеене в България. И като причини съвсем няма да споменавам исторически и културни паметници. Те са си факт и от край време пробуждат интерес.

Като първо ще ви обърна внимание, че сме разположени съвсем в центъра на България. Разстоянието е почти еднакво към морето и към столицата. След това ще отбележа, че в по-малък град се отглеждат, възпитават и изучават деца с доста по-голям успех, защото хората се познават и пазят поведение, държат на добри приказки по техен и адрес на семействата им. Затова и учители и родители повече се стараят. Но Търново съвсем не е и от най-малките населени места. Имаме си и мол, и кино, и заведения, и барове. Цените като цяло са ниски, сравнени с много други градове. Хората имат препитание покрай заведенията и хотелите, не малко дават квартири под наем, държат магазини за сувенири, а и много немалки фирми имат нужда от качествени кадри. Младото поколение щъка из улиците, тъй като Университетът всяка година приема нови студенти. Не рядка гледка са насядали художници, услужливи хора, които винаги ще ви упътят, организатори на тържества и други. Като заговорих за гражданите не мога да не отбележа, че при нас животът е спокоен и рядко ще срещнете изнервен и забързан човек.V.Tarnovo-see sight

На последно място слагам забележителностите около града. Ако желаете да попътувате за уикенда можете да посетите Арбанаси, Севлиево и дори Габрово (само на 30-40 мин. с кола), комплекси с басейни или да си направите изглед и пикник край Янтра.

Ако с това не съм ви убедил, слагам снимка с невероятна гледка. Това е Велико Търново – град на етажи, с много дух и индивидуалност.

Какво значи да си „дзен“?

0 Comments read Лични

osuznatostНай-добрият лек срещу стреса е лежерността. Осъзнах това, след като многократно си изпусках нервите в поредица от ужасни дни. Не един и два бели косъма ми разкрасиха прическата, при това те са ми белите кахъри. Притеснителен е не цветът на косата, а общото здраве и съхраняването на нервната система.

Много често хората, поставени в стресова ситуация, не могат да мислят рационално, справят се по-трудно и по-бавно с дейностите си, да не говорим, че си развалят настроението (вижте мен), което се отразява на отношенията със семейството. Ставате по нетърпеливи с децата и пренебрегвате съпругата си. Осъзнавате това, чак след като отнесете някой шамар от половинката или пък непрестанните притеснения от работния делник ви застигнат, сгромолясате се на болничното легло и лекарят ви каже, че трябва да намалите притесненията и да се погрижите за здравето си.

И понеже аз съм най-големият пример за всичко описано дотук, ще ви кажа как се опитвам да се справям с кошмарното ежедневие. Всеки ден си повтарям една проста житейска мъдрост, измислена от представител на будисткото учение. Тя гласи: „Бъди дзен!“ и „Бъди като камък – устойчив и непоклатим“. Започнах да се старая да подминавам всякакви разправии, да не влизам в спорове, да прекратявам неприятна за мен тема, защото разбрах, че с прости хора не можеш да излезеш на глава и почнеш ли да ги убеждаваш в правотата на собствената си гледна точка си загубен. Казвам си: Не гледай и не се ядосвай, че колегите ти не се справят с работата. Гледай само своята. Ако някой иска да му спасяваш задника, кажи му, че си зает с нов проект или друго. Той няма как да настоява, ако го убедиш, че шефа ти стои над главата.

И така… общ съвет за всички: Не се замесваш в клюки и не обръщаш внимание на такива за себе си. Споделяш по-малко и се смееш повече. На въпроса винаги отвръщаш с въпрос. Питат те как си, казваш: „Дзен!“. И после и денят ти ще е по-ведър, и жената по-мила, и изследванията при доктора по-добри…