Не обичам да се разделям с колеги на работа. Неприятно ми е, когато някой от тях напуска, а по-нататъшната му липса няма как да не рефлектира върху всички останали. Получава се една дупка в колектива, която трябва да бъде запълнена. Задачите и отговорностите, за които бившият ни вече колега се е грижил, сега е необходимо да бъдат разпределим между останалите или да се възложат на новия колега. А той доста често не е наясно с тях (поне в началото)…
Така загубата на един качествен служител на работа рефлектира навсякъде. Дъщерята на съседа, която преди няколко месеца си смени работата например, ми разказваше, че в предишната й фирма сега има двама човека на нейното място. Представяте ли си колко ценна е била там!
Аз самият също не обичам да сменям работното си място и тепърва да се нагаждам към начина на работа в друга фирма. Неприятно е, а и съм склонен да се обвързвам емоционално с работата си. Приемам много неща лично и трябва да се е случил наистина сериозен катаклизъм, за да напусна и да се отправя в търсене на по-добра работа.