За всеки един пораснал човек работата е неизменна част от битието. Истината е, че на работното си място прекарваме повече време отколкото вкъщи със семействата си. Именно затова средата ни там трябва да бъде спокойна, а екипът – сплотен. Само по този начин ще бъдем пълноценни и работата ще се извършва с удоволствие.
До момента винаги съм бил част от малки екипи. Работил съм и в големи компании със стотици души персонал, но отделите, в които съм постъпвал, са били в малки групи. И ето по какъв начин един такъв екип сме взимали решения: първоначално всеки обмисля своите идеи, допитваме се един до друг и се събираме да ги обсъдим, за да достигнем до краен извод. За мен този процес е адекватен, защото споделянето на мнение от 3 до 5 души е сравнително лесно и не се стига да излишни конфронтации.
От мои приятели знам, че механизмът на работа и в големите отдели е същият. Само че при него не се събират всички заедно, а се изпращат идеите на отделни отговорни лица, които после организират срещи и ги обсъждат помежду си. Представете си само как се събират заедно 50 човека и всеки от тях представя и коментира. В подобен случай взимането на адекватно, а пък и каквото и да е решение, е немислимо.
От личния си опит мога да споделя, че в малките кипи също се стига да ескалиращи и напрегнати ситуации, но страстите бързо се успокояват. Хубавото в случая е, че подобни ситуации ни провокират и често водят до неучаквани резултати. Когато работите по-малко на брой хора ставате по-сплотени и има по-голяма вероятност да се превърнете в истински приятели. Причината се корени в това, че прекарвате почти целия ден заедно и споделяте за ежедневните си терзания не само в работа, но за моменти от личния си живот.
Това мога да ви споделя от работата си в екипи. Мога да дам компетентно мнение само за едната страна, а за друга – кой знае как ще ме изненада животът.
Posts tagged работа
Вечният баланс между работа и семейство
Да намериш баланса между работа и личен живот се оказва не лека задача особено за онези със семейство и дете. Ето тогава идва истинското предизвикателство. Докато не попаднете в тази ситуация, няма как да разберете напълно за какво иде реч. Отстрани може да ви изглежда като „фасулска работа“, но практиката показва друго.
Няма някаква универсална магическа формула, която да ви покаже правилния път. Обстоятелствата варират – например колко и на каква възраст са децата ви, колко изискваща е вашата работа и тази на съпругата ви, дали ви се налага да работите до късни часове и т.н. Има и други фактори, свързани с това какви сме ние самите като индивиди – характер, силни и слаби страни, мироглед и много други.
Единственото нещо, което е сигурно, е, че трябва да сте гъвкави, за да може умело да „жонглирате“ между семейство и работа. За мен и двете неща са важни, но семейството винаги ще е с приоритет. Това е моето лично виждане на нещата. Работата играе второстепенна роля, но все пак съзнавам, че тя е тази която ни храни.
Ясно е, че след тежък работен ден, може да се приберем у дома уморени и не в настроение. Обаче детето не пита, то иска внимание. Не искам да се превръщам в онези бащи, които и дума не си разменят с децата си, защото след като се приберат, пак мислят за работа. Ето защо съм разграничил тези две неща и не пренасям проблеми от едното място на другото. Колкото и да не съм „свеж“ след тежък работен ден, се старая да обърна внимание както на съпругата, така и на детето. Семейният модел, които показвате на децата, докато растат, е много важен за тяхното нормално развитие. Не го забравяйте!
Професиите, които не разбираме
Колкото повече се развива света и технологията и колкото повече машините изместват хората в производствената поточна линия, толкова повече нови и непознати ни професии ще се появяват. И много от тях няма да разбираме.
Така например какви ли не нови длъжности що се отнася до Интернет, програмиране и всичко що е професионално в онлайн. Един приятел пък наскоро почна работа като тестер на софтуер. Даже не знаех, че има такова нещо! До колкото разбрах той се занимава да изпробва и коригира някоя новосъздадена програма дали работи както трябва и дали има някакви неизправности. Струва ми се, че работата му е горе-долу като на редакторите в издателствата.
Иди ми говори, не разбрах много от обясненията му. То бе бяха някакви имена, съкращения, чуждици, кодове и т.н. Не знам колко души има в България, които се занимават с нещо подобно, но едва ли са много.
И докато сме на вълна професии, нека да ви кажа и следното. Гледам онзи ден едно предаване по телевизията и понеже беше научно популярно, правиха си експерименти със случайни хора. Ще повярвате ли, ако ви кажа, че за тази цел бяха наели професионалист по номерата и шегите. Целта беше да се провери кака реагират хората в определена ситуация, но за мен шокът беше другаде. Професионалист по бъзиците, който си изкарва парите по този начин! Със сигурност не искате да сте му приятел на 1-и април.