Category Лични

За точността

0 Comments read Лични

tochnostКазват хората времето било пари. По време на криза не е точно пари, ама като се има предвид, че за да оцеляваме, на всички ни се налага да тичаме постоянно, да работим по няколко неща, даже и не винаги да е пари – си е ценно. Защо започвам с тази увертюра. Реших да се поподстрижа – мъжете го правим на три-четири седмици 🙂  И минах в един квартален салон пътьом – имаше човек на стола, а пък аз по-късно не можех. И се разбрахме за следващия ден – събота – в девет да бъда там, даже фризьорката подчерта да бъда точен, защото в девет и половина имала изсушаване примерно. Точно в 9 без 5 бях пред салона – в сутрешния студ. И така – двайсет минути. Дойде с развети коси почти в девет и двайсет, даже не се и извини. И аз не направих забележка, щото, когато човек сам не почувства, че трябва да се извини или най-малкото да обясни, има ли смисъл да ти му обясняваш. Започна подстригването, фризьорките, знаете, са речовити – винаги съм се чудил как успяват едновременно да въртят ножицата и да управляват машинките, догато говорят, или по-скоро обратното. Оплака се колко тежко било положението при тях, колко много колежки се били навъдили без умения и стаж, само с по един курс за месец-два и как нямало работа. Пак си замълчах. Но пък за какво ти е да имаш блог, ако там не излееш нещата, които ти напират в живота, но за да си запазиш спокойствието в съботния ден, не ги казваш на глас на този, за когото всъщност се отнасят. Ами няма как да имаш работа, ако клиентите ти стоят по 20 минути в студената януарска сутрин пред салона да те чакат, ако ще да си специализирала при стилист Капанов.

 

 

Разкази с неочакван край

0 Comments read Лични

Със сигурност повечето от вас са гледали в недалечното минало филмовата поредица със заглавие Разкази с неочакван край и са тръпнели пред екрана в очакване на изненадващата развръзка. Любителите на интригуващото четиво, на историите, които се четат леко и постоянно те държат в напрежение, със сигурност знаят и кой стои зад историите в тази телевизионна поредица – това е писателят Роалд Дал. Това е майсторът на късия и държащ читателя в постоянно напрежение и очакване разказ. За тези, които разбират от литература, знаят, че истинските майстори на късите разкази и в световната, и в българската литература се броят на пръсти. Е, Роалд Дал е един от тях, а неговите Разкази с неочакван край отдавна са се превърнали в любимо и спиращо дъха четиво на много хора по света. Често го сравняват с О Хенри. Аз лично не харесвам сравненията между писателите. Хуморът на Роалд Дал, всеки, който го е чел, ще потвърди, е черен. И в неговите Разкази с неочакван край, както при неговия знаменит предшественик, никога не можеш да предвидиш какъв ще е следващият ход на героя, разбирай автора. Иначе героите на Роалд Дал са си съвсем обикновени хора, необичайното, е, че авторът ги поставя в необикновени ситуации, от които те винаги излизат благодарение на своето хладнокръвие и съобразителност, за тях няма неразрешим проблем. Сюжетите на разказите са доста разнообразни, има обаче едно нещо, което ги свързва и отличава – това е напрежението, в което те държи авторът им от първата до последната минута, и невъзможността да си поемеш дъх в очакване на развръзката. И всичко това написано кратко и майсторски – което, пак повтарям, е рядкост в световната литература. Защото кратко, стегнато и хубаво се пише най-трудно.

Има и едни други „Разкази с неочакван край“, които ми харесват много – тези на Едгар Алън По, безспорно и той е изключителен майстор на разказа, който успява да те обърка достатъчно, че да не успееш да предвидиш каква ще е развръзката, а в изненадата се крие удоволствието. Ако успях да ви развълнувам с този текст и искате да прочетете произведенията – книгата на Роалд Дал с това заглавие у нас се издава от „Унискорп“, а на Едгар Алън По – от издателството на Светослав Кантарджиев –„Ню Медиа Груп“.

Безсмислието на конкурсите за красота

0 Comments read Лични

Любителите на женската хубост може би ще възроптаят на днешния ми материал. Но си имам особено мнение по въпроса и ще си ги изложа. Чета оня ден призив на някакво момиче – на около 16 години – да бъде подпомогнато от желаещи, за да се яви на конкурс за красота в Америка. Миналата година се явило, но бащата на победителката бил спонсор или нещо подобно на конкурса, та затова нашето момиче не успяло да се класира на първо място и сега ще търси реванш. Като избягаме от безсмислието и конкретиката на този случай, като избягаме и от това, че ако трябва да помагаме финансово нещо и някого, със сигурност има по-смислени каузи от участието в конкурси за хубост, кажете ми има ли нещо по-безсмислено и необективно от конкурсите за женска красота. Даже и да приемем, че журито е справедливо и че гаджето или бащата на някоя от участничките не е спонсор на събитието, може ли според вас да се определи коя е най-хубавата сред хубавите и още по-важно от това, какъв е смисълът от едно подобно състезание. Конкурсите за красота за всяка една жена трябва да са не тези, организираните от агенциите, а нейното лично усещане за това, че е значима и хубава, нейният постоянен стремеж да бъде такава и да работи върху себе си – защото се уважава, а не защото ще се състезава. Иначе тия нагласените конкурси и участничките в тях смятам за такива, които искат да докажат на другите нещо, в което те самите не са съвсем сигурни.

Мъжките конспирации

0 Comments read Лични

Като говорим напоследък все за такива мъжки занимания и слабости – като изкачване на Еверест и ловуване – днес пък реших да подхвана темата за мъжките конспирации. Разбира се, не случайно. Има си повод, но за него – по-късно. Няма мъж – женен или пък със сериозна връзка, – който поне в живота си да не е правил мъжка конспирация. Което ще рече, че той е на едно място – даже не е задължително и да е с чужда жена, – но на половинката си обявява съвсем друг дневен ред, като вкарва и оправданието за задължително присъствие на мъжка приятелска сбирка. И обикновено за достоверност изрежда поименно присъстващите. Няма лошо – всеки човек има нужда от време на време да избяга от ежедневието, къде и защо, е тема на друг разговор. Думата ми е, че тези неща трябва да се правят професионално. Какво имам предвид. Обажда се оня ден приятелката на мой добър приятел малко след десет вечерта. Здравей, как си, какво правиш и аз, като не знам какъв е случаят, разбира се, й обяснявам, че съм си вкъщи пред телевизора в подготовка да си лягам. Накрая на разговора стана ясно, че приятелят ми й обяснил, че двамата сме на някаква мъжка сбирка, тя му звъняла и след като телефонът му бил изключен, тя се усъмнила и звъннала на мен. С две думи – развалих конспирацията. Ама кажете ми – имам ли вина. Професионализъм се иска за всяка работа – най-малкото да се обадиш и да кажеш на този, с когото ще бъдеш вечерта. Така че, ако ще е конспирация, да е истинска 🙂

Новите коли на управляващите

0 Comments read Лични

Побъркаха се форумите в последните дни покрай информацията за това, че Министерският съвет и парламента ще си подменят автопарка – вероятно с мерцедеси и волво. Възмущават се хората защо в криза управляващите ще си сменят колите. Струва ми се малко объркан и неправилно насочен тоя протест, неправилно формулиран. Ами да не им ставам точно аз адвокат на управляващите, още повече че аз самият карам една доста скромна, почти десетгодишна кола, така че няма как да ме заподозрете в пристрастие. Но има ли нещо по-нормално от това хората, които ни управляват, да се возят на надеждни, стабилни и сигурни коли. По цял свят е така. Народните представители са избират навсякъде, за да представят народа – те затова се избират от определени райони. Така е по правило, така трябва да бъде. Което значи, че много трябва да пътуват, да обикалят районите, от които са избрани и за които отговарят, да са сред хората, да се запознават с проблемите им, пък после, като се приберат в парламента, да им ги решават. И няма нищо, ама нищо лошо в това да го правят в едни здрави и сигурни коли. И ако сме истински европейци по душа, както е редно, няма да викаме по управляващите, които и да са те, когато си купуват нови коли. А ще викаме по тях и ще им държим сметка, когато не ги използват по предназначение. Иначе по стар български обичай изместваме темата и викаме по царя, че се е качил на нова кола, когато всъщност истинският проблем е, че той е гол.

Надежда за българската поп музика

0 Comments read Лични

Напоследък сякаш отново започва да се възражда поп музиката у нас, да набира скорост и почитатели, и редом с популярната музика по американски шаблон, която е с текст за празноглавци, се създава и дори се слуша българска музика за хора с IQ поне малко над средното. Чудесна е тази тенденция предвид дългия период, в който бяхме останали само с носталгията по т.н. „естрадна“ музика, а истински слушани поп парчета имаше само по едно-две на година.
През последните години обаче нещата сякаш се подобряват. Вчера посетих концерт на Деси Тенекеджиева в Русе със симфоничен оркестър, воден от диригента Стацимир Павлов. Останах приятно очарован както от Тенекеджиева, на която отдавна симпатизирам, така и от младата звезда от X Factor – Богомил, а също и от „детето-чудо“ – Дивна. Невероятните им гласове пък бяха оцветени от музиката на местната филхармония. Направиха ми впечатление стилът с премерена пищност в облеклата, както и прецизната организация на цялото събитие. Изобщо – останах изключително доволен от този концерт. И въпреки че Деси Тенекеджиева не е нито от най-продуктивните, нито от най-известните ни звезди, прави й чест дори само това, че е успяла да събере и организира това прекрасно шоу и да го поведе на турне из страната.
Най-много ми хареса песента „Когато всичко свърши“, която е дуетна с Миро, но младата звезда Богомил го замести повече от подобаващо. И тъй като не мога да открия реален клип от концерта, по долу ще ви публикувам клипа на парчето, който е с доста нетипичен и интересен сюжет – брилянтна работа на режисьора Ивайло Палмов.
Радвам се, че отново има подобни, наистина културни събития. През последните двадесет и няколко години сякаш нито имаше финансов ресурс, нито пък достатъчен интерес от страна на публиката към родната поп музика. С радост виждам, че тя започва да се възражда, а с нея и по-качествената публика, която умее да й се наслаждава, вместо просто да щрака с пръсти.

Големият спортист първо трябва да се научи да губи

0 Comments read Лични

Много харесвам Станка Златева и искрено съжалих, когато на последната олимпиада за пореден път не можа да вземе златото. Така е в спорта. Понякога най-големите не стигат до олимпийското злато. Припомнете си колко пъти то се разминаваше и на голямата ни Стефка Костадинова. И как  години след като беше поставила невероятния си световен рекорд на скок на височина, който между другото все още не е подобрен, тя така и не успяваше да се добере до заветната цел. Беше на ръба да го пропусне и на последната си олимпиада, но слава богу, случи й се. Та мисълта ми беше за това, че понякога, колкото и усилия да е вложил един спортист, колкото и желание да има, късметът му бяга в най-решителния момент и не успява да се пребори за мечтаното олимпийско злато. Което не прави нещата, които е постигнал, по-малко значими. Та започнах с това, че Станка Златева ми е безкрайно симпатична – мъжко момиче. Останах малко разочарован обаче от това, което се е случило на церемонията по обявяването на спортист на годината. Съвсем логично след спортните си успехи през изминалата година на призовите първо и второ място са били поставени братята Тервел и Кубрат Пулеви, а след тях Станка. Казват журналистите, които са присъствали там, че тя просто изведнъж е изчезнала и не се е появила на връчването на приза – според тях обидена, че не е на първо място. Искрено се надявам да има много смислено и най-важното вярно обяснение на внезапното й изчезване. Защото това, което прави един спортист голям, е не само умението да печели, а преди всичко умението да губи с достойнство.

 

 

С планината шега не бива

0 Comments read Лични

Стана въпрос вече, че съм любител на здравословния начин на живот и използвам всяка възможност да се пораздвижа, особено в планината. Но искам да подчертая – не всяка възможност, а всяка разумна възможност за това. Защото с планината шега не бива. Още повече в тежки зимни условия, каквито са в момента. Кое ми даде повод за тези редове. В неделя около десетина планински спасители се бориха, за да спасят живота и здравето на трима бедстващи младежи в една старопланинска хижа. И понеже съм планинар, при това с опит, няма как да не коментирам случая. Както ви казах, с планината шега не бива. А пък със Стара планина човек трябва да е много, много внимателен. Времето там се мени за секунди и преходите там са опасни даже и лятото, какво остава да тръгнеш на дълъг преход при зимни условия. Ще кажете: каква им е работата на планинските спасители. Ами със сигурност не е да спасяват хора, които си мислят, че без необходимата екипировка, без предварително да са проучили в детайли метеорологичната прогноза и сложността на терена, могат да тръгнат като на летен излет в близкия парк. Зимните преходи са само за много добре подготвени и екипирани хора, при това е разумно да се правят в доста по-големи групи, за да може да се оказва взаимна помощ при евентуален проблем. Така че, обичайте планината, ходете на походи в нея, но ако не сте достатъчно сигурни в себе си и във времето, най-добре го правете лятото. Защото планината рядко прощава грешките, особено през зимата.

Енергоспестяващи и LED крушки

0 Comments read Лични

Живея в сравнително голяма, но все пак стара къща, която има проблем с инсталацията, а съм под наем и не бих инвестирал в подмяната й. Обикновените крушки имат по-малко от седмица живот, а в къщата има поне десет слота. Затова се принудих да си купувам и поставям енергоспестяващи, които обаче създават друг проблем – освен, че светят по-слабо, светлината е бяла и студена – като в магазин или офис, от което ми е много неприятно.

Нали съм „баш“ интелигент 🙂 вечер преди лягане чета по някоя книга или пък пиша на бюрото и всъщност тогава осветлението е най-важно за мен. Затова реших да инвестирам в настолна лампа, а щом ще инвестирам, поне да е в нещо качествено. Няколко приятели вече ми похвалиха LED крушките, има такива, които не са с толкова неприятна светлина като т.н. енергоспестяващи. Естествено, чувствително по-скъпи са, но затова пък имат гаранция за живот 100 000 часа и колебания в електрозахранването поради лоша инсталация не са в състояние да ги изгорят. Освен това и пестят още повече енергия – 3 вата LED се равнява на около 30-40W обикновена крушка. Реших да е настолна лампа, защото дори да се преместя от тази квартира, ще мога да я взема със себе си, а няма да остане подарък за незаслужилия ми хазяин 🙂

Понеже изобщо не обичам да се разхождам по магазини, реших да си я купя направо по интернет и попаднах на електронния магазин за осветителни тела UltraLight. След известно разглеждане и сравняване на модели, си харесах една стилна и компактна настолна лампа, с 3-ватова LED крушка. Цялото удоволствие ми струваше нескромните 247лв., но все пак очаквам да я ползвам поне 5-10г. без проблеми, а и консумира енергия колкото зарядно за телефон, което ще ускори възвръщането на инвестицията.

А вие какво мислите за енергоспестяващите и LED лампи?

 

Студентският празник

0 Comments read Лични

Здравейте отново, приятели. Днес ще си говорим за студентския празник – 8-ми декември. Особено романтичен ми е на мен този празник, защото имам страхотни спомени от него. Всяка година до края ходихме по хижи, преспивахме две вечери и си правихме джумбарета. Беше страхотно.

Много приятелства запазих оттогава, въпреки че мина и много време, всички се изпоженихме, потопихме се в кариери  – кой където му е добре, и започнахме да се забравяме. А на мен толкова ми липсват онези времена и толкова ми беше хубаво тогава, че просто не искам да забравям тези приятни момчета и момичета от университета, които от лигави студентчета се превърнаха – някои в лъскави кариеристи, други в любящи родители и така нататък.

Затова гледам всяка година да организирам по нещо – хижа, хотел, за предпочитане на планина. Е, колкото и да ми е тъжно да го призная, тази година нищо не се получи. Някои имаха проблеми, други нямаха възможност, трети работят много, четвъти нещо друго. И не успяхме да се съберем за любимия ни празник.

Аз не се отказах, разбира се. Все пак с няколко приятели запазихме една маса в ресторант – ще се видим, ще се почерпим. Няма да е като едно време, но пък пак е нещо.  Както винаги, гледам нещата от положителната им страна – поне ще останат повече парички за Коледа и Нова Година 🙂

А вие какво мислите за празника 8 декември? Липсват ли ви онези времена, имате ли още връзка с колегите от университета?