Category Лични

Здравеопазването и властта

0 Comments read Лични

zdraveЩе правя личен протест днес в блога си. Свързан с българското здравеопазване. Но ще е позитивен протест. Няма да искам Бойко Борисов да ползва здравеопазването, което ползваме всички ние, българите, включително и аз. Нали е модерно да се говори за позитивно мислене, и аз в тая връзка ще направя позитивен протест с положителни послания. Не искам за Бойко Борисов здравеопазване като това, което е за нас. А искам за нас, българите, здравеопазване като това, което получава Бойко Борисов. Какво имам предвид? Вдигна кръвно тия дни премиерът. Както казва класикът, но по друг повод и в друг разказ: Кого не е хапала пчела. Та аз ще кажа: кой българин във възрастовия диапазон, в който влиза Бойко, и под напрежението, на което е подложен той, не е вдигал кръвно поне веднъж. Сигурно отговорът ще е: няма такъв. Ама по-важен е въпросът има ли поне един, дето да е бил хоспитализиран, обгрижван, че и от новия патриарх посетен заради високо кръвно. Няма. Сигурно няма. Щото специалистите в тази област тия дни се изказаха, че няма как да има – то нямало клинична пътека за тази диагноза. Пък като няма клинична пътека, как да стигнеш до болницата. Не е заяждане на дребно. То е ясно, че ако си премиер-министър, па макар и в оставка, здравето ти е важно за цялата нация. Затова не искам Бойко Борисов да бъде лекуван като нацията – щото ни е важен. Но понеже и нацията ми е важна, позитивно ще протестирам, засега само словесно, с основно искане нацията да бъде лекувана като Бойко Борисов.

 

 

Тоя филм вече сме го гледали

0 Comments read Лични

tozifilmТия дни една от най-често повтаряните думи в коментарните студиа на телевизиите от разни специалисти и не толкова специалисти беше небългарска дума, но пък доста подходяща за случая и със това ще се съгласят както по-възрастните, така и хората от средното поколение, така и младите, които не са безучастни и са се интересували от демократичната история на България от последните 23 години. Та тази небългарска и доста подходяща дума беше френска  – дежа вю, в превод – нещо, вече видяно. Да, тия протести вече сме ги виждали – също толкова спонтанни и също толкова масови. Дали по архивни репортажи, дали наживо, виждали сме ги. И героите им, тези, които държаха пламенни речи от трибуните пред разпаленото и жадно за справедливост множество – и тях сме ги виждали, и сега ги виждаме. Тогава с едни опърпани и окъсели костюмчета, от абитуриентските им години вероятно, днес се подават от лъскави коли, притежават хотелски комплекси по морските и планинските курорти, банки, огромни фотоволтаични паркове, гаражи на ЦК на БКП и прочие демократични придобивки – от приватизации, от усвоени пари по различни европрограми. Е, по-голямата част от онези от някогашните трибуни днес са икономическият елит на страната. Припомням – защото опасността пак да качим някакви гладни хора на трибуната, които днес ще държат пламенни речи за социална справедливост, а утре ще ни яхнат икономическа – не е малка. Ако пак някой ще се ояжда на наш гръб, по-добре да си държим старите, че те поне не тръгват от нулата. По-малко ще инвестираме, може и да остане нещо за нас.

Пак за външността

0 Comments read Лични

photoshopДнешните съвременни технологии и програми за обработка на изображенията често могат да те поставят в неловка ситуация. Примерно да познаваш някого от години, да ти е приятел във фейсбук от година-две, но да не правиш връзка между двете неща, или иначе казано идея да си нямаш, че става въпрос за един и същи човек. Ей така от години ходя при една фризьорка и освен че я виждам веднъж месечно по тоя повод, понеже салонът й е срещу нас, я виждам и почти всеки ден. В същото време преди година-две получих покана за приятелство във фейсбук от момиче, русо, много красиво и като всеки ценител на женската хубост, приех. И през това време сме си разменяли харесвания на статуси, по някое друго изречение като коментар под публикации. И през цялото това време фризьорката ми, която видимо е малко над 40-те, и това момиче, което изглежда на не повече от 25, са били едно и също лице. Разбрах го тия дни, като отидох за месечната си подстрижка по коментар на някаква публикация от последните дни и да ви кажа честно, не съм много сигурен, че успях да прикрия смайването си. Поразгледах после снимките й – не е като да не е тя, ама не е и като да е тя. Толкова здраво обработвани на фотошоп, че повече няма накъде. Не знам за какво им е на хората да си създават такива идеални виртуални образи, ама си мисля, че не е печеливша стратегия – какво печелиш от това, че във виртуалния свят някой те мисли за много хубав и много млад. Нали идва денят на истината. Даже стигам по-далеч в разсъжденията си – в по-печеливша позиция са тия, които са нефотогенични и не си обработват снимките. Тогава пак има изненада – но приятна.

Кой какво разбира под думата екип и екипна работа

0 Comments read Лични

ekiputМного ръководители напоследък обичат да се хвалят с думите аз имам прекрасен екип. Или пък колеги ние сме прекрасен екип. От наблюденията ми повечето хора разбират под думата екип някакви хора, които са се събрали на едно място, работят заедно, празнуват заедно, правят тиймбилдинги, най-общо казано, разбират се. Или поне привидно. Дали обаче това е екип. И екипна работа. Хора, които се разбират, но всеки оре в собственото си поле и действа по собствени задачи. Аз екипът го разбирам по друг начин. За мен това е среща на идеи, понякога може и да е много остър сблъсък на различни мнения, но при всички случаи общност от хора, понякога много различни – то и в това е богатството на един екип, – които преследват общи цели и най-важното работят заедно и се допълват. И за тях важи принципът: Ние не сме се събрали тук да се обичаме, а да работим. Което, разбира се, не изключва разбирателството и уважението. Напротив, даже го предполага. Това, което искам да кажа, е, че едни привидно добри колегиални отношения значат само добри колегиални отношения. Екипът е нещо друго – общо поле, на което всички работят заедно, може и в сблъсък понякога, но заедно, в името на целта, която са си поставили. В този смисъл истински екипи се създават доста трудно, аз лично се сещам за един-два такива. И единственото, което е сигурно, че екипът преди хората, които го изграждат, първо зависи от човека, който го създава и ръководи.

 

 

Мъжкар ли е Б. Б.?

0 Comments read Лични

mujkarНяма какво да се лъжем, голяма заслуга за голямата изборна победа на партията на Бойко Борисов имаше женският вот. Припознат беше от голяма част от женската част от гласоподавателите като истински мъжкар. И това, доколкото си спомням, безспорно беше доказано от разбивките на социологическите агенции. Сигурно си мислите, че ще коментирам е ли мъжкарско поведение това да броиш пръстените по ръцете на работничка в държавен завод, чийто най-главен ръководител в този смисъл си ти, виновник за неизплатените заплати и за окаяното състояние на завода – също. Защото, ако мениджърът е некадърен, както твърдиш, а ти три години не си го уволнил, чия всъщност е вината. Но пак да припомня не ми е това темата. Преди два-три дни в сутрешния блок на Би Ти Ви се появи Борисов и в тематиката, актуална в последните дни, на въпрос за ядрената енергетика и за гьола АЕЦ Белене, той заяви, че не бил водил разговори за това със Станишев. Бил го виждал само веднъж, когато той дошъл на вилата му да ходатайства за някакви проблеми на Моника Йосифова – жената, с която живее Станишев. Може и така да е. Ама колко голям мъжкар си – ако някой, даже и лидер на противниковата партия, ти дойде в къщата в лично качество и ти гласува доверие да сподели и да помоли,  пък ти да го окарикатуриш по телевизията. В тази посока съвет към журналистките и съпартийките, за някои от които се твърди, че посещават често вилата на Б. Б. – да внимават, че току-виж утре и тях изтипосал в някой сутрешен блок – ей така, по мъжки.

 

 

За точността

0 Comments read Лични

tochnostКазват хората времето било пари. По време на криза не е точно пари, ама като се има предвид, че за да оцеляваме, на всички ни се налага да тичаме постоянно, да работим по няколко неща, даже и не винаги да е пари – си е ценно. Защо започвам с тази увертюра. Реших да се поподстрижа – мъжете го правим на три-четири седмици 🙂  И минах в един квартален салон пътьом – имаше човек на стола, а пък аз по-късно не можех. И се разбрахме за следващия ден – събота – в девет да бъда там, даже фризьорката подчерта да бъда точен, защото в девет и половина имала изсушаване примерно. Точно в 9 без 5 бях пред салона – в сутрешния студ. И така – двайсет минути. Дойде с развети коси почти в девет и двайсет, даже не се и извини. И аз не направих забележка, щото, когато човек сам не почувства, че трябва да се извини или най-малкото да обясни, има ли смисъл да ти му обясняваш. Започна подстригването, фризьорките, знаете, са речовити – винаги съм се чудил как успяват едновременно да въртят ножицата и да управляват машинките, догато говорят, или по-скоро обратното. Оплака се колко тежко било положението при тях, колко много колежки се били навъдили без умения и стаж, само с по един курс за месец-два и как нямало работа. Пак си замълчах. Но пък за какво ти е да имаш блог, ако там не излееш нещата, които ти напират в живота, но за да си запазиш спокойствието в съботния ден, не ги казваш на глас на този, за когото всъщност се отнасят. Ами няма как да имаш работа, ако клиентите ти стоят по 20 минути в студената януарска сутрин пред салона да те чакат, ако ще да си специализирала при стилист Капанов.

 

 

Разкази с неочакван край

0 Comments read Лични

Със сигурност повечето от вас са гледали в недалечното минало филмовата поредица със заглавие Разкази с неочакван край и са тръпнели пред екрана в очакване на изненадващата развръзка. Любителите на интригуващото четиво, на историите, които се четат леко и постоянно те държат в напрежение, със сигурност знаят и кой стои зад историите в тази телевизионна поредица – това е писателят Роалд Дал. Това е майсторът на късия и държащ читателя в постоянно напрежение и очакване разказ. За тези, които разбират от литература, знаят, че истинските майстори на късите разкази и в световната, и в българската литература се броят на пръсти. Е, Роалд Дал е един от тях, а неговите Разкази с неочакван край отдавна са се превърнали в любимо и спиращо дъха четиво на много хора по света. Често го сравняват с О Хенри. Аз лично не харесвам сравненията между писателите. Хуморът на Роалд Дал, всеки, който го е чел, ще потвърди, е черен. И в неговите Разкази с неочакван край, както при неговия знаменит предшественик, никога не можеш да предвидиш какъв ще е следващият ход на героя, разбирай автора. Иначе героите на Роалд Дал са си съвсем обикновени хора, необичайното, е, че авторът ги поставя в необикновени ситуации, от които те винаги излизат благодарение на своето хладнокръвие и съобразителност, за тях няма неразрешим проблем. Сюжетите на разказите са доста разнообразни, има обаче едно нещо, което ги свързва и отличава – това е напрежението, в което те държи авторът им от първата до последната минута, и невъзможността да си поемеш дъх в очакване на развръзката. И всичко това написано кратко и майсторски – което, пак повтарям, е рядкост в световната литература. Защото кратко, стегнато и хубаво се пише най-трудно.

Има и едни други „Разкази с неочакван край“, които ми харесват много – тези на Едгар Алън По, безспорно и той е изключителен майстор на разказа, който успява да те обърка достатъчно, че да не успееш да предвидиш каква ще е развръзката, а в изненадата се крие удоволствието. Ако успях да ви развълнувам с този текст и искате да прочетете произведенията – книгата на Роалд Дал с това заглавие у нас се издава от „Унискорп“, а на Едгар Алън По – от издателството на Светослав Кантарджиев –„Ню Медиа Груп“.

Безсмислието на конкурсите за красота

0 Comments read Лични

Любителите на женската хубост може би ще възроптаят на днешния ми материал. Но си имам особено мнение по въпроса и ще си ги изложа. Чета оня ден призив на някакво момиче – на около 16 години – да бъде подпомогнато от желаещи, за да се яви на конкурс за красота в Америка. Миналата година се явило, но бащата на победителката бил спонсор или нещо подобно на конкурса, та затова нашето момиче не успяло да се класира на първо място и сега ще търси реванш. Като избягаме от безсмислието и конкретиката на този случай, като избягаме и от това, че ако трябва да помагаме финансово нещо и някого, със сигурност има по-смислени каузи от участието в конкурси за хубост, кажете ми има ли нещо по-безсмислено и необективно от конкурсите за женска красота. Даже и да приемем, че журито е справедливо и че гаджето или бащата на някоя от участничките не е спонсор на събитието, може ли според вас да се определи коя е най-хубавата сред хубавите и още по-важно от това, какъв е смисълът от едно подобно състезание. Конкурсите за красота за всяка една жена трябва да са не тези, организираните от агенциите, а нейното лично усещане за това, че е значима и хубава, нейният постоянен стремеж да бъде такава и да работи върху себе си – защото се уважава, а не защото ще се състезава. Иначе тия нагласените конкурси и участничките в тях смятам за такива, които искат да докажат на другите нещо, в което те самите не са съвсем сигурни.

Мъжките конспирации

0 Comments read Лични

Като говорим напоследък все за такива мъжки занимания и слабости – като изкачване на Еверест и ловуване – днес пък реших да подхвана темата за мъжките конспирации. Разбира се, не случайно. Има си повод, но за него – по-късно. Няма мъж – женен или пък със сериозна връзка, – който поне в живота си да не е правил мъжка конспирация. Което ще рече, че той е на едно място – даже не е задължително и да е с чужда жена, – но на половинката си обявява съвсем друг дневен ред, като вкарва и оправданието за задължително присъствие на мъжка приятелска сбирка. И обикновено за достоверност изрежда поименно присъстващите. Няма лошо – всеки човек има нужда от време на време да избяга от ежедневието, къде и защо, е тема на друг разговор. Думата ми е, че тези неща трябва да се правят професионално. Какво имам предвид. Обажда се оня ден приятелката на мой добър приятел малко след десет вечерта. Здравей, как си, какво правиш и аз, като не знам какъв е случаят, разбира се, й обяснявам, че съм си вкъщи пред телевизора в подготовка да си лягам. Накрая на разговора стана ясно, че приятелят ми й обяснил, че двамата сме на някаква мъжка сбирка, тя му звъняла и след като телефонът му бил изключен, тя се усъмнила и звъннала на мен. С две думи – развалих конспирацията. Ама кажете ми – имам ли вина. Професионализъм се иска за всяка работа – най-малкото да се обадиш и да кажеш на този, с когото ще бъдеш вечерта. Така че, ако ще е конспирация, да е истинска 🙂

Новите коли на управляващите

0 Comments read Лични

Побъркаха се форумите в последните дни покрай информацията за това, че Министерският съвет и парламента ще си подменят автопарка – вероятно с мерцедеси и волво. Възмущават се хората защо в криза управляващите ще си сменят колите. Струва ми се малко объркан и неправилно насочен тоя протест, неправилно формулиран. Ами да не им ставам точно аз адвокат на управляващите, още повече че аз самият карам една доста скромна, почти десетгодишна кола, така че няма как да ме заподозрете в пристрастие. Но има ли нещо по-нормално от това хората, които ни управляват, да се возят на надеждни, стабилни и сигурни коли. По цял свят е така. Народните представители са избират навсякъде, за да представят народа – те затова се избират от определени райони. Така е по правило, така трябва да бъде. Което значи, че много трябва да пътуват, да обикалят районите, от които са избрани и за които отговарят, да са сред хората, да се запознават с проблемите им, пък после, като се приберат в парламента, да им ги решават. И няма нищо, ама нищо лошо в това да го правят в едни здрави и сигурни коли. И ако сме истински европейци по душа, както е редно, няма да викаме по управляващите, които и да са те, когато си купуват нови коли. А ще викаме по тях и ще им държим сметка, когато не ги използват по предназначение. Иначе по стар български обичай изместваме темата и викаме по царя, че се е качил на нова кола, когато всъщност истинският проблем е, че той е гол.