Забелязали ли сте, че прекарваме по-голямата част от живота си като възрастни, желаейки да бъдем повече като децата? Това е нещо, което дори се препоръчва или предлага от учители, психиатри, гурута и велики мислители. Децата знаят нещо, което много от нас възрастните са забравили: да живеят за момента, да имат повече увереност в себе си, да са по-смели и да се радват на живота. Няма съмнение, че има много важни неща, които можем да научим от тях. Ето няколко урока, на които децата ни учат всеки ден. Уроци, които, приложени на практика, ще ни помогнат да бъдем повече като тях, да бъдем по-щастливи. Или поне да живеем пълноценно.

Да мечтаем за невъзможното. Децата не се страхуват да мечтаят. Всъщност те вярват, че всичко е възможно. И това в известен смисъл е добродетел. Но като станем възрастни, ние придобиваме страхове, несигурност, губим самочувствието си и поставяме психически бариери за определени цели. Вероятно сте се чували да казвате: „Не знам дали ще успея“, „Сигурен съм, че няма да го направя както трябва“ или „твърде стар съм за това“. Нека се научим да продължаваме да мечтаем, точно както правят нашите деца, вярвайки във възможността да постигнем целите и мечтите си.

Да живеем в настоящето. Това ще звучи познато на всеки, който е чел за това как да намали стреса или как да бъдем по-щастливи. Дори инициираните в тази практика на „осъзнатост“ се научават да приемат „живеенето в настоящето“ като един от ключовете да бъдеш по-щастлив. Децата естествено правят това ежедневно. Когато играят игра, те живеят в настоящето. За тях съществува само този момент и те му се наслаждават максимално. Същото им се случва, когато рисуват, говорят с приятел или ядат сладолед. Те, както повечето от нас, не претеглят какво ще мислят другите, какво ще се случи, ако не направят едно или други или как ще прекарат уикенда.

Да бъдем по-позитивни. За децата всеки ден, когато се събудят, е нова възможност да изследват, научават нови неща и да се наслаждават. Те не пренасят, като нас, проблемите от предния ден, нито отлагат щастието си за утре. Всеки ден е подарък и начало на ново приключение. Децата не съдят другите, нито се страхуват от отхвърляне или от неизвестността. Не се притеснпват, когато правят грешки. Те просто опитват отново.

Да бъдем по-смели. Децата не се страхуват да направят нещо за първи път. Те не се страхуват да се гмуркат с главата напред в басейн, да карат ски или да се качат на самолет. Напротив, те са безстрашни по природа. Урокът, който трябва да научим тук, е, че непознатото, приключението, откриването на нещо ново и правенето на неща за първи път помага да събудим нашия дух.

Да спрем да се притесняваме какво ще кажат другите. Нека опитваме нови неща и когато направим грешка, нека опитаме отново. Само не забравяйте, че когато детето падне, то не го възприема като признак на слабост. Всеки белег, всяко падане, всеки опит, всяко постижение в крайна сметка е просто поредната история за разказване.

Да бъдем по-креативни. Факт е: креативността е един от най-важните и полезни черти, които съществуват. Експериментирането е положително преживяване, тъй като тестваме нови и нестандартни възможности за намиране на решения. Правенето на нещо креативно подобрява концентрацията ни и спомага за намаляване на стреса. Децата могат да прекарват часове в рисуване или измисляне на игри или истории. Но като пораснат, те са склонни да виждат тези „празни“ моменти като непродуктивни. С всички тези предимства на творчеството, нека да научим от децата си колко е важно да творим отново.

Да оценяваме малките големи неща. За дете, дъгата го кара да мечтае за други светове. Звездите го вдъхновяват да се чуди откъде са дошли или от какво е създаден светът. Тези големи малки неща ги заслепяват. Те виждат красота и чудеса навсякъде и вроденото им любопитство допълнително се събужда. Като растем, сякаш спираме да задаваме въпроси, спираме да гледаме залези или цвета на листата или цветята.