Хората са настроени за скандали

0 Comments read Лични

Агресията ни залива – словесна и всякаква – всеки ден. И в интеренет, и по улиците. Като че ли в интернет най-много и това ни дава надежда – не че е окуражаващо, ама все пак е нещо, – че агресивните хора все пак имат усещането, че правят нещо нередно, та го правят анонимно, или другото, което звучи не толкова оптимистично, е, че просто са страхливи и единственият начин да изявят истинската си същност е под прикритието на интернет профили.

a

Започнах от агресията, но всъщност исках да пиша за друго – хората са много изнервени, логично в тая криза и съпътстващите я битови и всякакви проблеми, и като че ли търсят, пък и го намират, най-малкия повод да се троснат, да направят скандал, да обидят другия. За контрола на емоциите, особено негативните, мога да говоря – обикновено той е право на личен избор. Обаче. Когато става въпрос за личния живот. Когато си на работа или контактуваш по служба, си мисля, че не само не е въпрос на личен избор, а е абсолютно задължително да контролираме отрицателните си емоции и реакции.

За какво говоря – то е един от многото случаи, с които, предполагам, се сблъсква всеки един от вас в ежедневието си по всякакви поводи. С пиятелка излязохме да пием кафе. Изгубила си едната обица, ходила една седмица само с другата – ако някой я е намерил от колегите й, тя работи в голяма фирма, да види, че е нейна и да й я върне. И така, докато ми  разказва тази история, с усмивка на уста влизаме в магазина и тя казва на продавачката: изгубих си обицата и искаше да продължи с това, че иска да си купи подобни. Само че продавачката не дочака и троснато почти й викна: „Аз каква вина имам?“

aaaaa

Хайде кажете как продължава един такъв разговор или търговски отношения? Та както казах, лошото отношение и настроение си е личен избор – но до прага на работното място.

Обещай ми!

0 Comments read Лични

promises Силвия Кацарова, бившата вокалистка на легендарната българска банда LZ, има една невероятна песен, в която се пее: „обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми очи, без които не мога“.
В предизборните дни българските политици са се вкарали общо взето в стилистиката на тази песен – ръсят щедри обещания, обещават всичко, обикновено се кълнат, че ще променят нещо, което именно те са въвели. Общо взето нещо като безсмислието на инициативи в бившите соцказарми от типа ще копаем дупки, пък после ще ги пълним и така няколко пъти.
Но непоследователността на българския политик не е изненада за никого. Когато нямаш принципи или по-точно когато принципите ти се менят постоянно в зависимост от обществените нагласи или конюнктура, нищо не ти пречи да обещаваш. Пък и някой да е казал, че думите задължително трябва да се изпълняват?
Защо пак ги подхванах политиците. Ами преди два-три дни Сергей Станишев, след като оправи безработицата и глада, които принципно трябва да са приоритети в политиката на една лява партия, реши, че явно няма да прокопса предизборно с тия леви обещания – най-малкото щото му ги пооткраднаха и десни партии, и реши да отменя пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места и така да се бори с безработицата. Ще се въвеждат пак две зали – една за пушачи, друга за непушачи, ако социалистите дойдат на власт.
Спорно решение от гледна точка на това, че освен делението ни по много други признаци, се делим на пушачи и непушачи, та няма и как и от това всички да са еднакво щастливи. Само че мен друго ме притеснява, щото съм от паметливите – не беше ли коалиционното управление на Станишев точно това, което прие този закон, макар че пълното му влизане да се случи при Борисов?
Казармена работа, както ви казах – строиха ресторантьорите заграждения, после ги бутаха, сега пак ще правят. И колко пъти така?!

Политиците от висшата лига

0 Comments read Лични

thatcherПреди дни си отиде Маргарет Тачър. Като за всички големи политици, и мненията за нея са крайно полярни – от определения един от най-големите политици на 20 век до тоталното й сатанизиране. Не мога да кажа, че съм следи политическата й кариера и имам достатъчно задълбочени наблюдения върху нея, пък и смятам, че оценката за големите политици трябва да е като за историческите събития и личности, защото те са точно такива, и в този смисъл да се прави от по-голяма дистанция във времето, когато нещата могат да бъдат съпоставени и истински оценени. В този смисъл истинската оценка за политическата кариера и това, което Тачър е направила не само за Великобритания, но и за европейската политика тепърва предстои. Има обаче неща в поведението на един политика, за които не се изисква кой знае каква дистанция във времето, за да ги оцениш като достойни. Вчера гледах при Кеворкян откъс от нейно интервю, правено дни след като представители от кабинета й я предават. Откъсът е дълъг не повече от минута. На въпроса кой я е предал, кой е казал да се откаже. Тачър повече от осем пъти повтаря НИКОЙ. Само за една минута Тачър девет пъти повтори никой не ме е предал и не позволи да сложи и най-малко петънце на колегите си, с които до вчера е работила.  Как ви се струва това на фона на българските политически нрави, в които се разнасят флашки в телевизионни студия, в които се омаскаряват свои и чужди. Може би това е причината да сме на тоя хал – просто нямаме политици, които да бъдат последователни и честни, даже и към хората, които са ги предали.

 

Международен ден на бездомните животни

0 Comments read Лични

bezdomniСъвсем наскоро научих, че 4 април е ден на бездомните животни. Няма да са малко хората, които ще адмирират това, че има един ден в годината, в който да се проведе един разговор за животните, които са на улицата. Още по сигурно е обаче, че мнозина ще излязат с аргумента – когато хиляди по света, включително деца и възрастни хора, нямат дом и гладуват, толкова ли са важни бездомните животни. И аз, разбира се, си зададох този въпрос и се поразмислих тези дни. Всяко едно общество – дали по-цивилизовано или по-малко цивилизовано, трябва да има приоритети в разговорите, които води, и в проблемите, които поставя. Само че дали наистина става въпрос за два отделни разговора. Като си помисля май не са два разговора, а един – разговора за човещината въобще, за това, дали сме склонни да забелязваме по-малкия, по-слабия около себе си. В този смисъл няма как да поставим приоритетно едното пред другото. Някак вървят заедно. И понеже така или иначе има един такъв ден, няма да е зле всички да се замислим за това. Няма как всички да материализираме тази мисъл в действие. Няма как всички да приберем вкъщи бездомните животни. Има как обаче да се научим да бъдем по-човечни към тях. Или най-малкото да се научим да не бъдем безчовечни. Не е задължително, ако не ни идва отвътре, да нахраним животно или да се погрижим за него. Задължително е обаче да не посягаме – с въздушни пушки, с подхвърлена отровна храна. Задължително е, защото рефлектира върху нас. Не само морално и физически. Защото към подхвърлената отровна баничка може да посегне гладно улично животно, но може да посегне и гладен човек. И то се случи.

Нещо ни куца правосъдието

0 Comments read Лични

pravoНе знам дали си спомняте, преди година и нещо в една сливенска банка се случи обир и служителките на банката, повечето жени, бяха държани като заложнички почти 24 часа. След като ги освободиха, жените бяха във видимо добро състояние, даже дадоха пресконференция, на която по изричната поръка на главния секретар на МВР Калин Георгиев благодариха лично на Бойко Борисов, че ги е освободил. Та тогава нещата изглеждаха добре. Само че не случайно има термин като посттравматичен стрес. Обикновено организмът и психиката, когато са поставени на тежко изпитание, се мобилизират и човек се държи, държи се и малко след това и после идва страшното. Когато човек се отпусне, идват страховете и ужаса от преживяното. Повод за тия ми размисли за драмата отпреди година ми даде един филм от последните дни на журналистката от БТВ Миролюба Бенатова, филм за служителките от банката и за ужаса, в който живеят оттогава насам, за постоянните кошмари, които им се явяват нощем, и за тежките спомени и мисли. Веднага след това пък мернах информация в интернет, че е много вероятно Жоро Милионера – онзи юначага, дето открадна инкасо буса с милионите на една банка – след два-три месеца да бъде освободен, ако досъдебното производство не приключи в едногодишния законов срок, който изтича тогава. И се питам как като общество ще се застраховаме срещу такива груби посегателства върху собствеността и върху личността, ако позволяваме бандитите да се измъкват безнаказано. Днес безнаказано ще открадне над милион и половина, утре ще вземе заложници, другиден – един бог знае.

Българинът обича да го лъжат

0 Comments read Лични

siderСигурно стотици пъти сте се питали защо след 24 години демокрация сме на този хал и защо през няколко години се връщаме на изходната точка, а понякога и по-назад. И аз многократно съм си задавал този въпрос – търсил съм отговора на помощни въпроси, като работливи ли сме, умни ли сме, предприемчиви ли сме, и винаги отговорът е бил – да. Който отговор още повече затруднява обяснението на това, което ни се случва в момента, което ни се случва в последните 24 години. Тия дни обаче ненадейно и от възможно най-неочаквано място ми просветна един доста смислен отговор. Просветна ми от резултатите от първите социологически проучвания след края на протестите. Партията на Волен Сидеров е отбелязала само за един месец ръст от над четири пъти и най-вероятно ще е четвъртата политическа сила в парламента с всички шансове да го играе балансьор. Вероятно симпатизантите на Сидеров ще кажат: Какво лошо има “Атака” да играе ролята на балансьор. Нищо, само дето никак не се навръзват на едно място словосъчетанието крайна партия с балансиране. По-важен обаче е въпросът как се случи ръстът на Атака – както много пъти досега в българската политика – с лъжи. С лъжи, че ги е еня за правата на протестиращите, с лъжи, че ще вдигнат най-ниските пенсии на 600 лева, а заплатите – на 1000. И никой не се сеща да попита как и откъде. Или по-скоро не иска да попита. А не иска да попита, защото може да лъсне истината. А оказва се, май ние, българите, не обичаме истината, обичаме да ни лъжат. И го доказваме, като вече две десетилетия и половина даваме шанс на по-изпечените лъжци.

Гласът на България и бТВ

0 Comments read Лични

glasyytАз съм човек, който много обича вечер като се прибере след работа да се отпусне на дивана и да погледа малко телевизия със семейството. Напоследък този ритуал си го правя най-вече в понеделник и вторник, защото тогава се излъчва музикалното риалити „Гласът на България“. Гледаме го цялото семейство и много се забавляваме с талантиливи младежи, които се явяваха досега на слепия кастинг. Както може би разбрахте, подборът на таланти вече приключи и от другата седмица започват оспорваните битки между талантите по отбори.

Харесвам предаването, защото е много позитивно и забавно, и явяващите се са наистина много талантливи, за разлика от някои други формати, където на кастинг допускат всеки палячо. Бях гледал и част от първи сезон и още ми е неприятно, че Стелияна Христова – победителят, все още не е станала звездата, която трябваше да бъде. Помня, че тогава продуцирането й беше поверено от bTV на най-реномираната и голяма музикална компания в света – Universal, и естествено, всички очаквахме резултатите. За съжаление обаче, почти две години по-късно, Стелияна доколкото разбрах има само един издаден албум и то у нас, който никой не се е погрижил да получи популярност. Предполагам, че тази година от бТВ няма да поверят таланта си на Universal при това положение, и не мисля, че носят някаква вина за случая. Все пак кой би предположил, че от Universal ще бъдат толкова некоректни? От друга страна от телевизията се справиха много добре с лансирането на първите свои изпълнители – главните действащи лица в сериала им „Революция Z“ и едноименната група – тяхното парче „Аз искам“ вече се е завъртяло по музикалните радиа и телевизии.

Според рейтингите, които наскоро видях, Гласът на България и този сезон достига до големи висини. Всеки негов епизод се гледа от поне милион и триста хиляди души, по данни на метричната агенция „ГАРБ“. Какво прави форматът толкова по-успешен от другите музикални риалитита? Мисля, че отговорът се крие в това, че „Гласът“ е най-новият от всички други – създаден е чак през 2010, и като такъв е най-напреднал и изчистил недостатъците на останалите – като Мюзик Айдъл и Х Фактор. Едно от нещата, които според мен го отличават и правят толкова гледан, са кастингите на сляпо, защото тогава журито наистина оценява само пеенето на явяващия се, без да придобива (грешни) впечатления от външния му вид, което съзнателно или не – винаги оказва влияние. Вероятно всички помним един от примерите в това отношение – Сюзан Бойл, която завърши втора в „Britain’s Got Talent“, но на кастинга трябваше да се пребори със силния скептицизъм на журито. Тя е наистина корава жена и това не успя ни най-малко да я смути, но всеки друг на нейно място – особено младежи – биха се притеснили и не биха могли да покажат най-доброто от певческите си умения. Друго уникално във формата, което предполагам също разпалва интереса към предаването, е че звездите не просто съдии, а ментори на талантите, които се стараят да им помогнат по стълбата на успеха.

Засега не съм си определил фаворити, защото почти всички момчета и момичета които видях – млади и стари, утвърдени или прохождащи, ми се струва че заслужават победата. Наистина и тази година певческата битка ще бъде много оспорвана и зрелищна по един културен и приятен за слуха начин 🙂 Какво мислите вие за предаването?

Чувалът с евтини предизборни обещания

0 Comments read Лични

obeshtaniqqМалко изненадващо им се наложи на политиците да отворят предсрочно чувала с предизборни обещания. Но затова пък всичко сочи, че този път ще надминат и самите себе си. Като се има предвид колко беден и огладнял е народът, спор няма, че всички ще се опитат да го докоснат с обещания от типа на Цар-Симеоновите за това, как ще ни оправи за 800 дни. Ще ни обещаят безплатно здравеопазване, почти безплатни лекарства, ще ни обещаят намаление на данъци и такси, на цени на електроенергия, ще ни обещаят светли бъднини. И няма значения кой обещава – обещанията си приличат като две капки вода. Ама била дясна партия, пък обещава леви мерки – няма значение в България никой не прави разлика между дясното и лявото по отношение на това, как трябва да се развива икономиката и социалната сфера в страната, най-малкото защото през годините на прехода нито е имало автентично ляво, нито автентично дясно. Има една българска мешавица, която не прилича на нищо друго по света и точно като нищо друго в света не ражда нищо хубаво вече 23 години. Та ставаше въпрос за обещанията и за чувала, от който щедро ги вадят политиците днес. Та сред тия почти еднакви обещания едно ми се стори реално изпълнимо, при това на мига. Не мога да се сетя в чия програма беше, но ставаше въпрос за безплатен интернет на важните обществени места. Освен че ми се струва реално изпълнимо, ми изглежда и много логично – като е гладен и закрепостен народът, поне да има информационни оазисчета, където безплатно да може да задоволи нуждата си от информация.

 

 

Здравеопазването и властта

0 Comments read Лични

zdraveЩе правя личен протест днес в блога си. Свързан с българското здравеопазване. Но ще е позитивен протест. Няма да искам Бойко Борисов да ползва здравеопазването, което ползваме всички ние, българите, включително и аз. Нали е модерно да се говори за позитивно мислене, и аз в тая връзка ще направя позитивен протест с положителни послания. Не искам за Бойко Борисов здравеопазване като това, което е за нас. А искам за нас, българите, здравеопазване като това, което получава Бойко Борисов. Какво имам предвид? Вдигна кръвно тия дни премиерът. Както казва класикът, но по друг повод и в друг разказ: Кого не е хапала пчела. Та аз ще кажа: кой българин във възрастовия диапазон, в който влиза Бойко, и под напрежението, на което е подложен той, не е вдигал кръвно поне веднъж. Сигурно отговорът ще е: няма такъв. Ама по-важен е въпросът има ли поне един, дето да е бил хоспитализиран, обгрижван, че и от новия патриарх посетен заради високо кръвно. Няма. Сигурно няма. Щото специалистите в тази област тия дни се изказаха, че няма как да има – то нямало клинична пътека за тази диагноза. Пък като няма клинична пътека, как да стигнеш до болницата. Не е заяждане на дребно. То е ясно, че ако си премиер-министър, па макар и в оставка, здравето ти е важно за цялата нация. Затова не искам Бойко Борисов да бъде лекуван като нацията – щото ни е важен. Но понеже и нацията ми е важна, позитивно ще протестирам, засега само словесно, с основно искане нацията да бъде лекувана като Бойко Борисов.

 

 

Тоя филм вече сме го гледали

0 Comments read Лични

tozifilmТия дни една от най-често повтаряните думи в коментарните студиа на телевизиите от разни специалисти и не толкова специалисти беше небългарска дума, но пък доста подходяща за случая и със това ще се съгласят както по-възрастните, така и хората от средното поколение, така и младите, които не са безучастни и са се интересували от демократичната история на България от последните 23 години. Та тази небългарска и доста подходяща дума беше френска  – дежа вю, в превод – нещо, вече видяно. Да, тия протести вече сме ги виждали – също толкова спонтанни и също толкова масови. Дали по архивни репортажи, дали наживо, виждали сме ги. И героите им, тези, които държаха пламенни речи от трибуните пред разпаленото и жадно за справедливост множество – и тях сме ги виждали, и сега ги виждаме. Тогава с едни опърпани и окъсели костюмчета, от абитуриентските им години вероятно, днес се подават от лъскави коли, притежават хотелски комплекси по морските и планинските курорти, банки, огромни фотоволтаични паркове, гаражи на ЦК на БКП и прочие демократични придобивки – от приватизации, от усвоени пари по различни европрограми. Е, по-голямата част от онези от някогашните трибуни днес са икономическият елит на страната. Припомням – защото опасността пак да качим някакви гладни хора на трибуната, които днес ще държат пламенни речи за социална справедливост, а утре ще ни яхнат икономическа – не е малка. Ако пак някой ще се ояжда на наш гръб, по-добре да си държим старите, че те поне не тръгват от нулата. По-малко ще инвестираме, може и да остане нещо за нас.