Има ли добра смърт?

Кога човекът става Бог? Дали когато започва да твори, или когато започва да решава кой ще живее и кой не? А има ли добра и лоша смърт?

По темите за живота и смъртта се е философствало от дълбока древност. От отправната точка на днешно време вече сякаш има закони и правила, които налагат определени стандарти на възприемане на тънката граница между живота и смъртта. Животът се цени и пази. Това се превръща в неоспоримо условие. В много страни дори забраниха смъртното наказание за престъпници с тежки престъпления като го замениха с присъди до живот. В тази правна сфера обаче да се налага някакво наказание изглежда логично, особено когато се следва принципа живота за живот и санкцията за/на лошия човек.

Друго обаче  е мисленето за друг тип убийство. Основният проблем на съвременния морал е „за“ или „против“ евтаназията? Евтаназията – за нея се говори като за „добрата смърт“. В много страни се прилага на пациенти с безнадеждни изгледи за живот или при друга крайна необходимост. Може да се пожелае от самия пациент или неговите роднини, ако той е на жовотоподдържащи системи и се очаква никога да не се събуди. В Холандия се прилага след преглед от трима независими специалисти в съответната област, решение на лекарска комисия и присъствието на съдия. В страни като България обаче евтаназия поради самата си същност е прието, че противоречи на лекарската етика – тя защитава и дарява, а не отнема живот. Смята се, че евтаназията  е против редица християнски принципи: самоубийството според религията ни изпраща самоубиеца директно в Ада; Ад очаква и убиеца. А евтаназията не е нищо друго освен убийство. flatline_blog

Тук много хора биха попитали: „А нормално ли е човек да бъде оставен в мъки, които представляват Ада сам по себе си?“ Самият аз бих го задал и бих добавил: „Ако избавиш страдащия не е ли проява на човечност и не извършваш ли нему добро“.

Отдавна исках да засегна тази тема, защото тя е интересна от морална и етична гледна точка. Честно казано мислех, че бих могъл, пишейки в блога си, да взема някоя от двете позиции – „за“ или „против“. Обаче ми е трудно. Мисля, че и поколения след нас ще разсъждават и въпросът пак няма да получи едностранен и еднозначен отговор.

Ужасен ден

Вчера беше един от най-ужасните ми дни. Както всеки понеделник имах тежко пренастройване от почивен на работен режим, което донякъде е нормално за мен. Не стига това, ами денят ми беше много натоварен. А и седмицата ще е необичайно дълга. След работа се отправих директно към една презентация, където обаче не успях да свърша това, което трябваше. Реших, че денят така или иначе е лош и затова се обадих на приятели да пием по бира. Тъкмо взех един от тях и тръгнахме към едно заведение и не щеш ли жси4ки лампи на колата светнаха. Спря! Ееее, все на мен ще се случи! Какво да се прави, извиках майстори и я взеха. Накрая се прибирам след кошмарния ден и се гледам в огледалото след ужасния ден и какво да видя – БЯЛ КОСЪМ ! Няма ли да има край, че направо ми писна, ама дано всичко е останало във вчерашния ден и днес да съм по-голям късметлия, че иначе … направо не знам!

Столични неразбории

1342615349-environment-divisionСлучайно да сте чували приказката за първите седем години? То ние всички сме я чували, но дали все пак ни увира мозъка. На теория всички ние знаем важността на доброто възпитание, но защо не го спазваме. Толкова ли е трудно, когато разговаряш с някого да спазваш добрия тон, непостижимо ли е да не прекъсваш събеседника си, а сигурно изисква ужасно усилие да изхвърлиш билетчето си за градски транспорт в кошчето, цигарата в пепелника и така нататък.

Преди няколко дни пътувах до София и останах изненадан и направо учуден от немарливостта и безхаберието на по-голяма част от жителите към облика на собствения им град. Парадоксът е в това, че най-вече тези хора излъчват в репортажи по новините как протестират, колко граждански активни са. Техните оплаквания ръководят общественото мнение, техните нужди водят стандарта в страната. Аз не си спомням от началото на годината на фокус да е била поне една новина от Велико Търново. Защо? Ние тук не сме ли България? Явно държавата ни се олицетворява със столицата, понякога Пловдив, Варна, Бургас и Русе (рядко, но за цвят). Най-обвиняващите обаче са софиянците и аз продължавам да недоумявам как за толкова години не се научиха да си пазят. Не ми се вярва само роми да вандалстват и да цапат. Тук отговорността е колективна и солидарна. Видим ли разнебитено, оставяме да си го оправи, който си го е строшил (а той никога не идва). Сещаме се да почистваме единствено когато по БТВ предприемат масова инициатива, или когато е изцапано само пред входната ни врата. През останалото време позабравяме, че освен инициативата по протестиране, наша е инициативата по почистване, по озеленяване, по добросъседство и ние сме най-големият образец за бъдещото поколение. А софиянци трябва да са образец за нацията.

Подарък за малко дете

Здравейте! Днес искам да попиша малко за децата, празниците и играчките. С две колежки търсехме отговор на въпроса кой е по-добрият вариант за подход към подарък на 5-годишно дете – да се подготвим предварително или в деня на празника да го оставим да избере каквото нему харесва.

И двете бяха на мнение, че може би идеята само детето да си избере подарък е доста по-разумна и привлекателна, защото дадените пари ще са за действително ползвана вещ. Разказаха, че и двете у дома били заринати с подарени неща, които само стояли в коша за игра. Другият случай бил с евтини китайски стоки с въртящи се, скачащи и говорещи механизми, дадени от баби и други роднини, които почти веднага се разваляли, защото малкото дете ги използвало без мярка. За дидактични игри и книжки и дума не може да става. На тази възраст малчуганите често губят концентрация и е цяло чудо да използват дадена вещ за дълго. Обикновено имат едно любимо нещо, с което се занимават през целия ден.

Аз пък съм защитник на противоположното. Според мен предварително подготвения подарък еgift-clubs-kids много по-добра идея. Така ще се запази важния за празника елемент на изненадата. Заедно с това ще се спести на детето разочарованието от избора на играчка, за която е много вероятно да възкликнете: „Ама не това, татиното, сега си избери друга кутия, че тази е много скъпа“. Не е много добре точно на рождения ден да наложите ограничения на детето си, защото единственото, което ще му подарите са неприятни спомени и блян за нещо, което не може да има. Е, ако имате възможност да изхарчите 150-200 лв. тогава картинката ще бъде друга. Аз обаче нямам. Предпочитам сам да определям бюджета си и имам самочувствието на родител, който знае най-добре какво ще заинтригува и зарадва детето му.

Ако се престрашите, ще се радвам да споделите и вие какво мислите по въпроса 🙂

Селата, интернета и Христин Петков – кмет на Сливен

Притежавам наследствена къща в китно село в Еленския балкан – Граматици. Там прекарах голяма част от детството си, и мястото ми е наистина много мило, а и се намира насред красотата на Стара планина. За съжаление, селото е обезлюдено, почти на изчезване, а къщата – запустяла и нуждаеща се от сериозен ремонт.  На много пъти съм се замислял, след като детето порасне още малко, със съпругата ми да се преместим да живеем там, да си направим зеленчукова градина и малка животинска ферма, защо да не преseloдлагаме и селски туризъм. На нея идеята също й допада, но засега животът ни е просто прекалено динамичен – кой знае, живот и здраве след 6-7  години…

Постоянно се възмущавам от това как държавата нехае за селата и техните жители. Толкова много малки населени места изчезват, само защото няма училища, няма пътища и други инфраструктурни проблеми. Много семейства реално биха предпочели да живеят там, ако ги има тези предпоставки. В крайна сметка земеделството и животновъдството винаги ще бъдат добре заплатени – нужно е единствено хората по селата да не се чувстват отцепени от цивилизацията. Разбира се, има и положителни неща. Наскоро разбрах, че наред със съседното село – Костел, и нашето вече разполага с високоскоростен интернет. Сигурно си мислите – какво пък толкова. Съвсем нормално удобство е, разбира се, но в едно далечно село в планината, е истински лукс. Това огромно удоволствие се дължи на проект, изпълнен от Изпълнителна агенция ЕСМИС под ръководството на бившия сливенски кмет – Христин Петков за широколентов достъп до световната мрежа и в малките населени места. Предполагам ще се съгласите, че е съвсем друго нещо да живееш на село и да имаш достъп до интернет със скорост каквато е в града. Надявам се и други държавни чиновници, агенции и институции скоро да се сетят, че имаме села, чиито жители също се нуждаят от удобства и подкрепа.

Консултантите в магазините

Днес ми се говори за консултантите в магазините… и по-специално за това, че не малко купувачи не знаят как да пазаруват и вхърлят десетки левове на вятъра, поради избор на неподходящи стоки или услуги.

Почти всяка втора жена се нуждае от съвет при покупката на облекло, няма идея какво ще й стои добре, не умее да подбира кройка или материя. Ние мъжете рядко обичаме магазините. Купуваме инстинктивно и на момента обувки, ризи, якета. Много семейства пазаруват неразумно телевизори, климатици особено е двоумението при търсене на телефони, таблети, лаптопи.

stock-footage-male-customer-speaking-to-sales-manager-in-fashion-store-while-shopping-for-clothesУправителите на големите вериги магазини биха ни помогнали, ако сложат професионални консултанти. Лично аз, като представител на силния пол, мразя… как му казваха… шопинга. Мисля си колко хубаво би било, ако вляза в даден магазин за дрехи, кажа от какво имам нужда и какво ми харесва и просто изчакам консултанта да ми даде предложения, няколко съвета – след проба или две да си ида и да се приключи. За съжаление модни консултанти у нас има предимно в скъпите търговски обекти, а колко от обикновените хора могат да пазаруват от популярни модни марки.

Най-голяма нужда от истински професионалисти се долавя в технологичните магазини или такива за строителни материали. Неразбиращият човек трудно би се справил с днешното разнообразие от техника. За мое разочарование съм попадал доста често на неквалифицирани консултанти, които ми прочитат какво пише на листа с характеристиките. Благодаря, и аз го виждам! Нужен ми е съвет за батерията, екрана или терминалите за връзка с други устройства… примерно. Затова си изградих навик да търся предварително информация или да се съветвам с приятели, които ползват  същата или подобна техника.

Обаче ми се е случвало и да попадам в магазини, където са ме посрещали отлично и съм получавал не само добри съвети и препоръки за работа, но и на колко време еди-коя си марка се нуждае от профилактика – що се отнася до лаптоп или друго.

Мисля, че ако в повече магазини сложат квалифицирани служители, минали през обучение, това ще вдигне интереса към фирмата. Доволните клиенти ще правят препоръки и ще се връщат. Особено по празниците, когато хората пазаруват най-много и искат да изглеждат най-добре.

Отрова от син скорпион – панацея или истински лек?

Пиша ви с едно питане по повод представянето на едно ново лекарство у нас, произведено на базата на екзотичния и вече популярен лек за рака – отрова от син скорпион. Лекарството, за което става дума, се нарича Видатокс и идва от Куба. Наскоро бе представено на пресконференция и презентация у нас, на която са присъствали кубинският посланик – Тересита Капоте, фармацевти от компанията-производител – Лабиофам, Светльо Кантарджиев, Елена Банова от анти-рак фондацията „Неогенезис“ и други.

IMG_4978За тези от вас, които не са запознати – отровата от син скорпион е лек, използван и познат на обитаващите островите на Куба от векове с обезболяващите си качества. През последните десетилетия усилено са били изследвани и антитуморните му свойства и така се е стигнало до съдаването на лекарството Видатокс. Първоначалното му име всъщност е било Ескозул или Ескозин, но след като се навъдили много ментета със същото име, производителите му от Лабиофам решили да го преименуват.

Бих желал да ви помоля, ако вие или ваш близък вече сте тествали това лекарство, да споделите вашите отзиви за него. Цената му не е ниска и затова обмислям дали да го закупя и препоръчам на мой близък – пише, че не са установени сериозни странични ефекти и не само не пречи, но и спомага за по-успешното и безболезнено преминаване през основната терапия. Ще се радвам да чуя мненията ви за него.

На връхчето на кукичката

spam_03Последно време преоткрих положителните страни на риболова. Никога не съм бил особено голям фен на този спорт, но с един приятел бяхме през уикенда на язовир и неочаквано за мен ловенето на риба ми се стори едно отпускащо занимание.
Приятелят ми има цяло куфарче с необходимите пособия – тежести, плувки, мухи, показа ми какво е тролинг и какво любимата ми дума „зарибяване‟.

Интересно ми беше когато ми обясни откъде всъщност идва думата за Интернет трол и напоследък нашумялия глагол „тролване‟. Тези виртуални явления водят началото си от гореспоменатия риболовен термин „тролинг‟. Това е един ефективен начин за ловене на по-едра риба и се казва още риболов на влачене, тъй като се използва лодка и рибарите пускат примамките си, мрежи или въдици за тролонг, докато лодката се движи с определена скорост.  Тролингът може да се сбърка фонетично с трАлинга, който е различен метод, главно за стопански риболов, с лодки със специално мотори за тралене. Честно казано не разбрах много по въпроса. А трОлингът като цяло е рибарска техника за използване на блесна. Някои го наричали още мързелив риболов.

Оттук идва и интернет тролването – привличане на вниманието с имитиране на конкретно поведение, за да се предизвика определена реакция.

Човек никога не знае кога и при какви обстоятелства ще научи нещо ново. А иначе моят риболовен опит беше доста приличен. Мисля, че ме споходи късметът на начинаещия, при това достатъчно щедро, за да ме зариби да ида отново.

Храна за душата – селски туризъм

Bulgarian-villageОтдавана се знае, че съм последовател на здравословния начин на живот и се стремя да водя такъв. Смятам, че това е начин да уважиш тялото си, като го поддържаш здраво и във форма. Днес ще ви разкажа за все по-популярен начин да прекарате почивката си, така че да заредите не само съзнанието си, но и да се пречистите  от стреса и вредните влияния на средата, в която живеете. Макар Велико Търново да не е толкова забързан като София или Варна, все по-често се сблъскваме с напрегнати ситуации, които подлагат на изпитание нервната ни система. Въпросната почивката ме накара да се почувствам като прероден. Отрази се добре и на семейството ми.
Кой не обича да ходи на море? Аз също, но последно време все попадаме на пренаселени места и не много поддържани плажове. Освен това „морето‟ предполага  много залежаване, хапване на повечко пържена храна, често със съмнително качество, стомашни проблеми заради смяната на климата и водата. Връщаш се с напрегнато съзнание от претъпканите места и отпочиваш след почивката.

Напоследък обаче се заговори за селски туризъм. Станал е доста популярен на Запад и вече има множество сайтове, форуми и фейсбук групи, които говорят и обсъждат „прежевяването‟. Някои плащат за това, а ние го имаме даром. Оказа се много подходящ начин на релаксиране – природа, чист въздух, автенстична българска атмосфера, продуктите, които помним от деца – сладко от боровинки, кисело мляко, домашно замесен хляб, мекици.  Голям плюс е малкото средства, с които прекарвате ваканцията си.

Преди ми звучеше смешно как така чужденците се впечатляват от  такива неща, но истината е, че българите не си ценим богатствата.  И докато някои търсят начин да са в естествена среда и да видят природосъобразен начин на живот поне за седмица-две, ние  тичаме към големите градове, ядем полуфабрикати и не купуваме къпини освен ако не са с баркод и сертификат за качество.

Тъй като имам село, решението да прекараме отпуската в старата къща се взе бързо и без възражения. Разположението й в подножието на Стара планина, до живописно лъкатушещата  Дряновска река, ни даде доста идеи как да запълним дните си –  разходки сред природата, пикници, поканихме на барбекю приятели.

Мисля, че подобна почивка сближава хората, а аз съм един млад човек, който цени и приятелите си, и семейството. Смятам, че в близост до природата се замисляме повече за здравето си – физическо, психическо , но и духовно. Не знам дали е от обстановката, но се чувствам ободрен, по-добър и зареден за работа.

Да си направим видеонаблюдение сами?

c10 Винаги е много по-лесно да се използват услуги на специалисти, които да планират и инсталират системата ви за видеонаблюдение, но това не означава, че ако наблюдавате само една стая не можете само да си сглобите една подобна система и тя да работи нормално. Напротив, изобщо не е трудно, просто се изисква малко четене по темата, набавяне на компонентите, и ако нещо не върви както трябва – питане по форумите за помощ и експериментиране 🙂

Така че, ако проектът ви не е амбициозен и смятате, че ще успеете – просто проучете в детайли вашите нужди, какъв точно хардуер ще ги задоволи, и когато сте готови с всички сметки и планове, купете нужните ви чаркове. Аз лично пазарувам от един електронен магазин за видеонаблюдение, където смятам, че и вие ще откриете всичко необходимо.

След като си набавите материалите, остава да ги тествате, сглобите и монтирате (камерите), а ако изпитвате затруднение – да откриете някой приятел, с който да се консултирате по телефона, или в по-краен случай, да пишете в някой от специализираните форуми, където биха се опитали да ви помогнат да откриете проблема.

Аз вече съм си правил сам видеонаблюдение – само с 2 камери, но все пак 🙂 Беше преди всичко забавно и удовлетворяващо, защото не просто си дал пари за него, но и си му отделил част от времето, вниманието и усилията ти.