Стана въпрос вече, че съм любител на здравословния начин на живот и използвам всяка възможност да се пораздвижа, особено в планината. Но искам да подчертая – не всяка възможност, а всяка разумна възможност за това. Защото с планината шега не бива. Още повече в тежки зимни условия, каквито са в момента. Кое ми даде повод за тези редове. В неделя около десетина планински спасители се бориха, за да спасят живота и здравето на трима бедстващи младежи в една старопланинска хижа. И понеже съм планинар, при това с опит, няма как да не коментирам случая. Както ви казах, с планината шега не бива. А пък със Стара планина човек трябва да е много, много внимателен. Времето там се мени за секунди и преходите там са опасни даже и лятото, какво остава да тръгнеш на дълъг преход при зимни условия. Ще кажете: каква им е работата на планинските спасители. Ами със сигурност не е да спасяват хора, които си мислят, че без необходимата екипировка, без предварително да са проучили в детайли метеорологичната прогноза и сложността на терена, могат да тръгнат като на летен излет в близкия парк. Зимните преходи са само за много добре подготвени и екипирани хора, при това е разумно да се правят в доста по-големи групи, за да може да се оказва взаимна помощ при евентуален проблем. Така че, обичайте планината, ходете на походи в нея, но ако не сте достатъчно сигурни в себе си и във времето, най-добре го правете лятото. Защото планината рядко прощава грешките, особено през зимата.
Енергоспестяващи и LED крушки
Живея в сравнително голяма, но все пак стара къща, която има проблем с инсталацията, а съм под наем и не бих инвестирал в подмяната й. Обикновените крушки имат по-малко от седмица живот, а в къщата има поне десет слота. Затова се принудих да си купувам и поставям енергоспестяващи, които обаче създават друг проблем – освен, че светят по-слабо, светлината е бяла и студена – като в магазин или офис, от което ми е много неприятно.
Нали съм „баш“ интелигент 🙂 вечер преди лягане чета по някоя книга или пък пиша на бюрото и всъщност тогава осветлението е най-важно за мен. Затова реших да инвестирам в настолна лампа, а щом ще инвестирам, поне да е в нещо качествено. Няколко приятели вече ми похвалиха LED крушките, има такива, които не са с толкова неприятна светлина като т.н. енергоспестяващи. Естествено, чувствително по-скъпи са, но затова пък имат гаранция за живот 100 000 часа и колебания в електрозахранването поради лоша инсталация не са в състояние да ги изгорят. Освен това и пестят още повече енергия – 3 вата LED се равнява на около 30-40W обикновена крушка. Реших да е настолна лампа, защото дори да се преместя от тази квартира, ще мога да я взема със себе си, а няма да остане подарък за незаслужилия ми хазяин 🙂
Понеже изобщо не обичам да се разхождам по магазини, реших да си я купя направо по интернет и попаднах на електронния магазин за осветителни тела UltraLight. След известно разглеждане и сравняване на модели, си харесах една стилна и компактна настолна лампа, с 3-ватова LED крушка. Цялото удоволствие ми струваше нескромните 247лв., но все пак очаквам да я ползвам поне 5-10г. без проблеми, а и консумира енергия колкото зарядно за телефон, което ще ускори възвръщането на инвестицията.
А вие какво мислите за енергоспестяващите и LED лампи?
Студентският празник
Здравейте отново, приятели. Днес ще си говорим за студентския празник – 8-ми декември. Особено романтичен ми е на мен този празник, защото имам страхотни спомени от него. Всяка година до края ходихме по хижи, преспивахме две вечери и си правихме джумбарета. Беше страхотно.
Много приятелства запазих оттогава, въпреки че мина и много време, всички се изпоженихме, потопихме се в кариери – кой където му е добре, и започнахме да се забравяме. А на мен толкова ми липсват онези времена и толкова ми беше хубаво тогава, че просто не искам да забравям тези приятни момчета и момичета от университета, които от лигави студентчета се превърнаха – някои в лъскави кариеристи, други в любящи родители и така нататък.
Затова гледам всяка година да организирам по нещо – хижа, хотел, за предпочитане на планина. Е, колкото и да ми е тъжно да го призная, тази година нищо не се получи. Някои имаха проблеми, други нямаха възможност, трети работят много, четвъти нещо друго. И не успяхме да се съберем за любимия ни празник.
Аз не се отказах, разбира се. Все пак с няколко приятели запазихме една маса в ресторант – ще се видим, ще се почерпим. Няма да е като едно време, но пък пак е нещо. Както винаги, гледам нещата от положителната им страна – поне ще останат повече парички за Коледа и Нова Година 🙂
А вие какво мислите за празника 8 декември? Липсват ли ви онези времена, имате ли още връзка с колегите от университета?
Добре дошли в моя блог
Здравейте, това е моят първи пост в блога, който си направих току що. Гледам, че е много модерно хората да си пишат блогове, че реших и аз да пробвам как е. Тук ще пиша както лични работи, така и по теми, които касаят всички ни като общество и като индивиди.
Първо нека се представя – казвам се Асен Жеков на 30 години от Велико Търново. Щастливо женен, с едно дете, прекрасна съпруга и домашен любимец – куче. Хобитата ми са многобройни, обичам игрите, любопитен съм като дете в първи клас.
Работя от 14-годишен и имам дълъг трудов стаж, който освен много умения, ми даде и опит, и знания, в много голям брой различни сфери, което мисля, че е ключово за един човек.
Мечтая си за малка вила на село, далече от градове и автомобили, където да се пенсионирам и да си направя малка ферма – с всякакви плодове и зеленчуци, с прасенца, кокошки, кравички, с камина, която да топли тялото и душата през зимата 🙂 Наистина много ме привлича идеята за дауншифтинг, но за момента нито семейството ми е готово, нито аз.
Харесвам природосъобразния и здравословен живот, обичам да ходя на походи и да покорявам планински върхове през всеки сезон от година. Не харесвам пороците на хората, лошите им навици, не харесвам, отказът им да мислят, липсата на общ план за устойчиво развитие и цел, обединяващи човечеството, които са особено важни в този процес на глобализация.
Това е краткото ми представяне, ще гледам за в бъдеще да пиша по поне една публикация седмично. Пожелавам ви приятен живот!