Как да мотивираме приятелите си?

По принцип е привично на жените да пишат по такива теми. Но преди няколко седмици мой приятел се чувстваше зле поради причина, че много наедря, здравето му се е влоши и това се отрязва не само на настроението и нагласата му към света – притеснен, песимистичен, но и на отношението му към околните и към самия себе си. Отказва да излиза понякога, мрази себе си, облича се само с широки и раздърпани дрехи.

За човек с неговия ум и успехи ми е трудно да повярвам, че би могъл да се изостави така. Като приятел се чувствам длъжен да го мотивирам. Но е трудно да накараш човек, който все повече не се харесва, да се заобича изведнъж.

Затова приложих следната тактика. Започнахме да правим някакви неща заедно. При това по-скоро като шега и под формата на игра. Духът ни се повдигна и се почувствахме почти тинейджъри.

Bike-ManЕто, от две седмици караме двамата колело. Не много дълго време – по около час-два сутрин в почивните дни. Излизаме от града, а на връщане сядаме да хапнем някъде салата или да пием кафе. Като цяло той ме оставя аз да давам тон на това ни занимание. Говорим си и сутрините минават неусетно.

Преди 3 дни бяха той и съпругата му у дома. Жена ми му предложи да си изготвят семейни предизвикателства. Така няма да бъде сам в процеса на отслабване и оздравяване, а винаги ще има някой, който да го мотивира. Един ден ще ходят двамата на по-дълга разходка, друг ден ще похапват само плодове и пилешко месо, по-друг ден ще излязат на театър и ще се приберат пеша и така ще се разнообразяват, но и ще се движат.

Той с радост прие. Но прие, защото вижда, че ние сме загрижени за него. Най-активна е съпругата му. Тя му помогна да ограничи вечерния алкохолен аператив и сега от две чаши ракия мина на една чаша вино. Трудно му е, но ще свикне.

Не казвам, че при всеки човек подобна тактика ще даде ефект. Но нищо не ни струва да опитаме да мотивираме най-добрите си приятели и да бъдем до тях в труден момент, нали?

За истинските хора винаги имам време

friendsЗнаем, че водим забързан живот и че все сме заети, но за истинските приятели това оправдание не важи. Все ще намерите време за хората, които наистина цените и с които искате да поддържате отношения. По това познавате колко са ви скъпи те и означава, че общуването с тях ви носи положителни емоции. Това са хората, с които разпускате, както само вие си можете.

Пък и човек трябва да се забавлява, не може само да ходи на работа и да се напряга. В добра компания забавленията са най-приятни, протичат с лекота и може да се отдадете на пълни щуротии, на които да се смеете след време. Така се създават щастливи спомени, не със седене на дивана и гледане на телевизия.

Е, за един тип хора и аз винаги съм зает и отклонявам поканите им да излизаме. С времето те сами се отдръпват. Не мога да им кажа в прав текст, че с тях не се чувствам добре и че ме натоварват, някак не е учтиво, затова подхождам по описания начин. Не е нужно да си пасваме с всички все пак. Вие как постъпвате в така ситуация?

Между другото, на улицата съм срещал разни хора, които отдавна не съм виждал. Те все казват, че трябва да се видим скоро и че ще ми звъннат, и номерата си разменяме, обаче никога никой не ми се е обадил. Това явно е някаква приета форма на учтивост. На мен лично не ми допада – знаеш, че няма да се обадиш, тогава защо минаваш през целия този процес. Може би иска да ми има номера човека за всеки случай, ако му потрябвам за някаква услуга.

В заключение ще кажа, че за хубави хора винаги се намира време.

Странни проучвания за умове над средното ниво

Напоследък попадам на много странни неща в нета – пеещи кучета, танцуващи котки, зайците в чашка са любими на всички… Накъде отива света? Шегувам се, разбира се. Важното е да има забавления. Попаднах и на една странна статия, в която най-различни проучвания доказват, че си уж по-умен от средното. Стана ми много интересно какво доводи ще изложат, та реших да ви споделя и на вас. Направо няма да повярвате на това, което четете. Отсега ви казвам, че съм скептично настроен, но поне се забавлявах, докато четях.

Ако в детството си бил по-висок от своите връстници, то според проучване на Принстън би трябвало да си се справяш по-добре с тестове, показващи познанията ти. Чудна работа, каква е тази дискриминация ;).

Според друго приучване, хората, които обичали кучета, били по-дружелюбни, а любителите на котки били по-интелигентни. Нали стопаните приличали на домашните си любимци, а тъй като котките са домошари, и техният стопанин избирал по-интелектуални дейности, вместо динамични.

Left-handedЛевичарите пък били склонни към дивергентно мислене, което значи, че те могат да измислят креативна идея на секундата. Това не мога да го потвърдя, въпреки че в училище имах един съученик-левичар, който беше свръх умен.

Някакво френско проучване отпреди 6 години пък твърди, че слабите хора са по-умни, защото здравото тяло значило и здрав ум. Пълничките обекти на изследването се справили с 12 процента по-зле от своите слаби събратя, когато трябвало да си припомнят някакви думи от тест, който били правили. Това дори не искам да го коментирам, защото точно сега ми излиза в съзнанието едно слабичко момиче от големия екран, което не мога да нарека умно, ама хич.

Тези учени да вземат да похарчат парите на данъкоплатците за нещо по-разумно, а?

За да си по-щастлив, не прави това

Има някой неща, които най-вероятно всички правим, без да осъзнаваме, и те ни пречат, малко или много, да се чувстваме щастливи. Аз успях да систематизирам някои действия, които отчитам като грешки в поведението си и които мисля, че по някакъв начин пречат да се чувствам щастлив.

compare-toПонякога имаш навика да се сравняваш с хора, които дори не познаваш, нали? Понеже в момента сме в ерата на споделянето, в социалните мрежи може да следим живота на другите, който отстрани изглежда перфектен. Иска ти се и твоят да беше такъв и започваш да се самосъжаляваш. Типичен случай на гледане в чуждата паничка. Това всички го правим, но някои избират да се фиксират върху него – ето защо не са щастливи. Винаги ще има някой, който да е по-добър от вас в нещо. Затова е безсмислено да се сравнявате с когото и да било.

Хубаво е да се опитваш да угодиш на всички, но дали така угаждаш на себе си? Да проявяваш съпричастност и загриженост не е лошо. Обаче когато постоянно се съгласяваш с неща, които не искаш да правиш, вредиш на собственото си щастие, за да угодиш на другите. Един-два пъти не е проблем да кажеш “да”, но ако това поведение е регулярно, ще забравиш себе си, за да направиш останалите щастливи.

Когато не си казваш веднага, че нещо не е наред, а таиш негодуванието в себе си, всъщност си вредиш. Негативната емоция се натрупва и ти пречи да си щастлив. Естествено, не във всяка ситуация е уместно да изказваш несъгласието си, но го прави, когато прецениш, че можеш.

Аз в момента се опитвам да следвам собствените си съвети, които давам тук, но съвсем от скоро. Просто се бях се замислял по този въпрос в дълбочина преди. Определено мога да кажа, че се чувствам по-добре, когато изказвам мнението си.

Емоционалното съдържание на Брус Лий

Сигурно отдавна не сте се сещали за китайския майстор на бойните изкуства Брус Лий, но всеки от вас трябва да е гледал поне един негов филм. Славата му идва едва след като той загадъчно си отива от този свят на възраст от само 32 години. Днес Брус Лий би бил на 75 години.

Във видеото Брус Лий казва нещо много важно, а именно това да не се оставяш да бъдеш заслепен от успехите си, а да бъдеш винаги себе си, което той описва като трудната част на цялото житейско пътуване. Всички знаем, че при китайските бойни изкуства силата идва от ума, а към противника се подхожда с уважение. За Брус Лий от значение е именно емоционалното съдържание у човека, където умственото надминава физическото. В стремежа си да бъде най-добрата версия на себе си и живеейки в това си вярване, той вдъхновява и до ден днешен хора от цял свят. Какво по възвишено от това?!

Алфа мъжкари от големия екран

Алфа мъжът е лидер, той играе по собствените си правила, а останалите го следват. Срещуположният пол е привлечен от него като магнит, заради увереното му поведение и склонността му да поема рискове. Той просто е интересен.

Безспорно от големия екран най-виден представител на алфа мъжкарите е Джеймс Бонд. Пронизващо уверен поглед, нетрепващ пред опасностите, рязък ум и бързи реакции. Езикът на тялото му говори за самочувствие, но не по натрапчиво дразнещ начин, а съвсем на място. Този човек знае кой е и не се страхува да го покаже.

4489566-2514372149-DominМъжкарското поведение на Вин Дизел, или по точно на Доминик Торето в “Бързи и яростни”, го поставя в челните позиции на алфа класацията. Той е не само решителен, уверен и непреклонен пред опасностите, но и много държи на семейството и братската дружба. Лоялността към близките му хора го прави още по-харесван персонаж и достоен алфа мъжкар от семеен тип.

Тони Старк е следващата емблематична алфа фигура от големия екран. Робърт Дауни Джуниър се справя отлично в ролята на Железния човек. Тони Старк притежава висок социален статус и неизмеримо богатство, затова му е простено, когато прекалява със самонадеяното си поведение. При него увереността е смесена с тънко чувство за хумор. Образът му ни показва, че на мъжете с голяма власт им е позволено да не се подчиняват на правилата.

За тези трима персонажи от големия екран успях да се сетя на прима виста. Те са достатъчно различни, но това не пречи всеки от тях да е алфа мъжкар по своему. Може би общото качество у всички е увереността, за която съдим по езика на тялото им.

Из съдбата на един обикновен служител

36c1a70ce6ab25d21c838fd9989ae328Как изглежда корпоративния свят за обикновения служител? Ами седиш си в кюбикъла (това са онези изолираните бюрца), взираш се в монитора по цял ден и гледаш как компанията ти изкарва много пари. Ти си една малка брънка в целия процес, човекът без име, който върши монотонна работа всеки ден. На всяка оперативка супервайзърът ти те убеждава колко ценен си всъщност и колко огромна е твоята роля в общото цяло. Иска ти се да бъдеш експерт в областта си, но на корпоративния свят не му трябват повече специалисти, той търси съвестни изпълнители на рутинни задачи.

Ти, понеже си послушен и изпълнителен, често получаваш похвала пред всички. Ръкопляскат ти как си копи-пейстнал най-много неща в екселската таблица и за пореден път си счупил собствения си рекорд. Виждаш възхищението в очите на колегите си и се надъхваш още повече, за да не им позволиш и следващия път да те минат. Все пак трябва да защитиш репутацията си.

Вече поредна грамота за най-продуктивен служител краси бюрото ти, т.е. кюбикъла. Сменяш старата с нова, натрупал си солидна колекция. Никога не пропускаш да снимаш грамотата за фейсбук – последния път за една минута събра 10 лайка и два похвални коментара. Следят ги приятелите ти тези неща, очевидно имаш много фенове.

Най-важното е обаче да не разочароваш себе си. Казваш си, че все някога ще станеш експерт. Последните 10 години усърдна работа го доказват. Сложиха те в онези по-широките кюбикъли, да имаш място да си изпънеш краката. Това е голяма чест, явно много те ценят.

***Скъпи приятели, надявам се, че улавяте ироничния тон на статията. Да, мога да пиша и такива неща :). Бъдете господари на съдбата си и ако усещате, че попадате в такъв затворен кръг, гледайте да се отскубнете. Възможностите ще започнат да се появяват, когато започнете да ги търсите. Не се примирявайте, търсете!

Защо скандинавците говорят добре английски?

Като говорим за скандинавци, имайте предвид датчани, норвежци и шведи – това за уточнение. Оказва се, че те говорят най-добре английски като втори, а не майчин език. Причината за това е близостта на тези езици до английския, както и образователната им система.

64396-004-333AA2DCСкандинавските езици и английският са от една езикова група – водят се германски езици. От своя страна, последните се делят на 3 групи: източни, западни и северни. Норвежкия, датския и шведския са северногермански езици, а английският – западногермански. Но тези езици все пак произхождат от едно езиково семейство и имат нещо общо. Скандинавските езици и английският ползват латинската азбука, но в първите има допълнителни букви с диакритичен знак (ö, å, ø), който показва промяна в изговарянето им. Също така, има думи, които се пишат еднакво и значат едно и също нещо, както и думи с еднакви произношения, което си е улеснение – по-малкото думи за учене дават по-висок старт.

Образователната система играе голяма роля в ранното научаване на английски и последващото му усъвършенстване. В скандинавските страни английският език започва да се учи отрано, още в началното училище. Като към това добавим, че на децата им е по-лесно, защото произношението е по-близко до майчиния им език, както и че се ползва същата азбука, е разбираемо защо скандинавските народи владеят английски толкова добре.

Но тук има и още нещо – скандинавците осъзнават полезността от знанието на английски, понеже техните собствени езици се говорят само в тяхната страна, а английският се говори навсякъде. Те ясно осъзнават, че той е вратата им към останалия свят, поради което силно насърчават ученето му.

Знаенето на английски помага на скандинавците не само в пътешествията им из чужди страни, понеже те много обичат да пътуват, но и при бизнес начинанията им. Когато си малка страна, икономиката ти разчита на износ, затова е логично да научиш универсалния език на бизнеса, който ще се говори и от страните, внасящи твоята продукция. Скандинавските страни са богати на природни ресурси и в частност – нефт, чийто износ допринася за икономическия им растеж.

Виждате как скандинавците отдавна мислят стратегически, а знаенето на английски допринася за това нацията им да върви напред в икономически план. Може да се поучим от тях.

 

Няколко типа лоши шофьори

driving-road-safetyПо мое мнение не е трудно да се научиш да караш кола. Трябва просто да запомниш разни правила и как механично да управляваш автомобила. А и в днешно време с автоматичните скоростни кутии механичните операции са сведени до минимум. И все пак шофирането си е предизвикателство, поради няколко причини: заради останалите шофьори; мощността на колата; състоянието на пътищата; промяната в атмосферните условия; какъв е темпераментът на шофьора. Последното, мисля, че дори е по-важно от уменията на шофьора на пътя. Долу съм представил няколко типа поведение на пътя според това какъв човек е зад волана.

Нека започнем с Нахакания. Той показва егоистично поведение на пътя или с две думи – чувства се господар, а всички останали му пречат. Способен е да мине на червено, не дава мигач като изпреварва, завива от грешната лента…, а и не се срамува да се похвали с тези си “постижения”. Странното тук е, че гласно критикува останалите, ако направят същите нарушения. При евентуален пътен инцидент, той никога не е виновен. Нахаканият е цар на пътя и него никой не трябва да го закача, каквото и да прави, докато шофира.

Позьорът пък обича публиката – колкото по-голяма е тя, толкова по-рисковани са неговите изпълнения на пътя. Той иска да привлече вниманието й на всяка цена и търси ситуации, в който да покаже превъзходството си. Обичайното му поведението включва каране с бясна скорост, дрифтене по улиците на града, създаване на опасни ситуации, за да си докаже шофьорът колко добре се справя с тях.

Лесно палещият се шофьор има проблем с контрола над емоциите си. Той бързо се ядосва за дреболии, което пък пречи на правилната му преценка на пътя. Най-лошото е, че показва гнева си като кара безразсъдно. Не може да търпи задръствания и надува клаксона при най-малкото забавяне. Не е изключено от устата му да се чуят ругатни докато шофира.

Припознавате ли някого в описаните типажи?

Писането помага

Аз като човек, списващ блог, се обръщам към писането доста по-често отколкото други хора. Когато пиша, усещам как мислите ми се избистрят, а воденето на блог за мен е нещо обогатяващо. Ако пишете редовно, подтикнати от самия себе си, а не по задължение, докато сте на работа, може да изпитате чувство на нетърпение да се приберете вкъщи, когато внезапно ви хрумне за какво да пишете. Затова съм си изградил навик да си записвам идеите ми за постове с няколко точки под тях, които искам да споделя. Е, има и съвсем спонтанни постове, които като започна да пиша, сами ме водят.

blogПисането несъмнено помага да си събереш мислите и да ги систематизираш по най-добрия възможен начин за теб. То е и полезно за изливане на насъбрана емоция, която просто трябва да излезе от теб, за да се отпуснеш. Да не говорим, че разширяваш и речниковия си запас от думи, които научаваш, употребяваш и разбираш, а това те прави една идея по-интелигентен. Правописът и пунктуацията ти също се подобряват и с времето започваш да усещаш кое как се пише и къде да сложиш препинателен знак.

Някои хора пишат блогове за себеизява, защото искат да споделят мислите си. Ако са харесвани – добре, но не е проблем и да не са много популярни. Както вече споменах, чрез писане човек излива натрупаната емоция. Други хора пък поддържат блог, за да споделят полезна информация с останалите, да са им от помощ – например, когато жените споделят коя козметика си струва да се купи или когато мъж има технологичен блог за най-новите устройства в индустрията. Но каквато и да е причината, писането помага на интелигентността.