Внимание: Токсични взаимоотношения (Част 2)

27.09.2020 Коментарите са изключени read Мои

Обичате партньора, приятеля си, член от семейството си и винаги се грижите за всяко тяхно желание. Проблемът е, че те като че ли изобщо не са благодарни и не оценяват вашите усилия. По-лошо, колкото повече правите за тях, толкова по-малко доволни изглеждат. Каквото и да правите, никога не е достатъчно и те винаги намират от какво да се оплачат. Ще се съгласите, че това е изтощително, разочароващо и самоунищожително. Спрете да преследвате недостижим идеал и се обърнете към хората, които ще оценят вниманието ви и личността ви.

Когато влизаме в нова връзка, ние сме толкова развълнувани и емоционални, че сме склонни да оставим на заден план съществени неща и хора от живота си. Може временно да се откажем от други връзки, за да се насладим на новата среща или да си дадем почивка от личните си хобита. Обикновено тази фаза не продължава дълго и всеки намира баланс между новите и вече затвърдени взаимоотнешия.

Ако някога установите, че вашият нов партньор или приятел се противопоставя на това „връщане към нормалното“ и иска да продължи връзката при условие, че окончателно се отказвате от предишния си живот, внимавайте!

По същия начин, ако вие винаги сте този, който утешава, подкрепя и помага, но когато вие имате нужда от помощ, няма никой, това би трябвало да ви тревожи. Никоя връзка не заслужава да поставите вашите нужди и лично благополучие на заден план или да бъдете единственият, който дава всичко от себе си, а не получава същото в замяна. Адаптирайте съм към другия, но запомнете – не се жертвайте за него.

Внимание: Токсични взаимоотношения (Част 1)

21.08.2020 Коментарите са изключени read Мои

Случвало ли ви се е да се попаднете в токсични взаимоотношения, които ви карат да избягате от живота, който водите и да се отдалечите от замесените хора? Вероятно да. Понякога обаче, можем да бъдем толкова очаровани от фалшивата фасада на другия, че да не забележим как тази връзка изцежда нашата жизнена сила и не ни носи нищо в замяна. В тази статия ви предлагам най-често срещаните признаци, които издават токсични взаимоотношения, за да не попаднем в този капан.

Когато изграждаме взаимоотношения, ние несъзнателно се чувстваме привлечени от хора, които приличат на нас, както и към хора, които ни допълват. Това важи не само за положителните черти на характера, но и за нашите сърдечни терзания. Например, ако сме били изоставени, може да привлечем студен или въздържащ се от емоции партньор, чието отношение ни накара да се чувстваме самотни понякога. В този случай можем да говорим за токсична връзка. Такава връзка е или неблагоприятна за двамата партньори, или е от полза само за единия от двамата.

Независимо дали изграждаме приятелство или любовна връзка, нормално е всеки да направи някакви компромиси, за да се адаптира към другия. Ако обаче някой отказва да ви приеме такъв, какъвто сте, и ви помоли да се промените, за да се впишете в представата, която има за вас, тогава връзката е токсична. Ако някой каже, че иска да се среща с вас, при условие че промените външния си вид, стила си на обличане или личните си убеждения, бягайте!

Без паника в морето

12.07.2020 Коментарите са изключени read Мои

През юли и август родното Черноморие се пълни с туристи. Най-силният туристически период доста често се застъпва и с появата на едно опасно явление – „мъртво течение“. Сигурен съм, че всички сме чували за него, но знаем ли наистина какво представлява и какви действия да е предприемем, ако попаднем във водния капан?

Нека първо да се запознаем с явлението. То се образува при рязка температурна промяна на въздуха и на водата. Така се образува воден участък, който се задвижва с голяма скорост навътре в морето, след което отново в посока към брега. Тoзи участък може да бъде с различна широчина и винаги е перпендикулярен на брега.

Плашещо е да попаднем в тази зона, но важното е да не се стресираме и да спазваме няколко прости правила.

Паниката е наш враг, затова се опитайте да бъдете спокойни. Помнете, че течението няма да ви завлече към дъното, а ще ви издърпа навътре в морето, след което пак ще ви върне към брега.

Огледайте се наоколо и може да забележите краищата на течението, затова се опитайте да плувате натам. Трябва да плувате не в посока към брега, а успоредно на него.

Ако не сте добри плувци, опитайте се да сигнализирате на спасителя или на някой, който се намира близо до вас. Просто изпънете високо ръката си над водата, така спасителите ще разберат, че нещо се случва и имате нужда от помощ.

За ваша сигурност, плувайте на плажове, които са охраняеми, в участъците между поставените флагове или шамандури. С тях спасителите обозначават зоната, в която е безопасно.

Защо цените на телефоните са толкова високи?

15.06.2020 Коментарите са изключени read Мои

Моят телефон се развали и се наложи да го заменя бързо. Нямах много време да проучвам и си мислих, че по цената ще успея да се ориентирам. В действителност се оказа, че пазарът е пълен със скъпи телефони. На какво се дължи този феномен?

Поразрових се и намерих проучване от преди година. To показва, че само 3% от потребителите са готови да платят повече от 1000 евро за мобилен телефон. А според официални данни, процентът всъщност е 6,35%. Това е един изключително малък процент от хора, които биха инвестирали такава сума за технология в джоба си.

Теоретично тези резултати би трябвало да накара индустрията да реагира по някакъв начин. Да видим, ако има толкова много хора, които не искат мобилен телефон от 1000 евро, защо цените продължават да се покачват? Още повече, че в момента сгъваемите мобилни телефони и най-новите смартфони от висок клас далеч надвишават тази цифра и започват опасно да се оправят към бариерата от 2000 евро.

Напълно осъзнавам, че в момента смартфоните разполагат с много повече памет, модерни камери, поддържат 5G и още много други приложения, имат интересни дизайни и отлични софтуери. Производителите обаче отделят още финанси в подобрения на мощността и производителността, за да повишат постепенно цените, особено в най-амбициозните варианти. Но защо, нали телефонът се използва предимно за разговори и за да имаш възможността навсякъде да си онлайн?

Истината е, че щом тези мобилни телефони съществуват и са на пазара, то значи има хора, които ги купуват. Дали за да задоволят вътрешен копнеж да са най-модерни, или наистина им трябва подобно устройство, не знам, но фактът си е факт. Но от моята бърза покупка видях, че има и не лоши мобилни телефони, които са на приемливи цени.

Изводът е, че не трябва да се фокусираме върху най-скъпото, ако реално нямаме потребното от него или пък финансовата възможност. Пазарът е голям и варианти има за всички.

Да работиш в малък екип

13.05.2020 Коментарите са изключени read Лични

За всеки един пораснал човек работата е неизменна част от битието. Истината е, че на работното си място прекарваме повече време отколкото вкъщи със семействата си. Именно затова средата ни там трябва да бъде спокойна, а екипът – сплотен. Само по този начин ще бъдем пълноценни и работата ще се извършва с удоволствие.

До момента винаги съм бил част от малки екипи. Работил съм и в големи компании със стотици души персонал, но отделите, в които съм постъпвал, са били в малки групи. И ето по какъв начин един такъв екип сме взимали решения: първоначално всеки обмисля своите идеи, допитваме се един до друг и се събираме да ги обсъдим, за да достигнем до краен извод. За мен този процес е адекватен, защото споделянето на мнение от 3 до 5 души е сравнително лесно и не се стига да излишни конфронтации.

От мои приятели знам, че механизмът на работа и в големите отдели е същият. Само че при него не се събират всички заедно, а се изпращат идеите на отделни отговорни лица, които после организират срещи и ги обсъждат помежду си. Представете си само как се събират заедно 50 човека и всеки от тях представя и коментира. В подобен случай взимането на адекватно, а пък и каквото и да е решение, е немислимо.

От личния си опит мога да споделя, че в малките кипи също се стига да ескалиращи и напрегнати ситуации, но страстите бързо се успокояват. Хубавото в случая е, че подобни ситуации ни провокират и често водят до неучаквани резултати. Когато работите по-малко на брой хора ставате по-сплотени и има по-голяма вероятност да се превърнете в истински приятели. Причината се корени в това, че прекарвате почти целия ден заедно и споделяте за ежедневните си терзания не само в работа, но за моменти от личния си живот.

Това мога да ви споделя от работата си в екипи. Мога да дам компетентно мнение само за едната страна, а за друга – кой знае как ще ме изненада животът.

Вяра или религия?

22.04.2020 Коментарите са изключени read Лични

Задавали ли сте си въпроса дали наистина вярвате в Бог? Аз често се питам това и се опитвам да разбера дали почитам религията, или по-скоро имам убеждението, че има нещо по-голямо от нас, хората.

Осъзнах, че не съм чак толкова религиозен, защото не спазвам всички християнски и църковни канони. Замислете се колко от нас правят Великденския и Коледния пост. Аз съм се опитвал, но начинът ми на живот не ми го позволява и чувствам изтощение на организма. Тук не става въпрос за воля, а за физическо състояние.

Сигурен съм обаче, че съм вярващ – вярвам във върховната сила, която ръководи човечеството. Имам толкова много необясними или поне не логически обясними ситуации в живота си, че няма как да не съм се убедил в присъствието на висша сила.

Вярвам, че има Бог и може би неговото име е Христос. Уповавам се на религията, но мисля, че силата на вярата е много по-голяма. Не е необходимо да отидеш на специално място, за да отправиш съкровените си молитви. Нужно е само да се уединиш със себе си и да изстреляш желанието си нагоре. Според мен хората придават енергия на местата – колкото по-положително настроени са те, толкова по-хубав заряд придават на даденото пространство.

Религията ме е научила да живея в любов и знам, че това е основен закон при съществуването. Няма значение вида на религията, расата, нацията, щом обичаш всички хора на земята, то значи ти си истински човек. Вярата в доброто ни прави по-силни.

И ако трябва да избера между вярата и религията, бих казал, че и двете, стига ние да имаме отворени очи и уши, които да ни помогнат да отсеем същината. Да, аз съм вярващ – вярващ в мира и щастието.

Кризата, финансите и помощта на колекторите

16.04.2020 Коментарите са изключени read Мои

Криза. Преди година тази дума отсъстваше от речника ми и още повече от живота ми. Не вярвах, че може да се случи и на мен, но когато не преценяваш правилно ситуациите и не можеш да разпределиш финансите си адекватно, е напълно възможно да изпаднеш в неудобен момент. В следващите редове ще ви споделя как достигнах до кризата в живота си и как ми помогна ЕОС Матрикс.

Всичко започна, когато заедно със съпругата ми ни се наложи да изтеглим кредит за извършване на ремонтни дейности вкъщи. Успяхме да освежим хола, кухнята и трапезарията. Погасявахме задълженията си без проблем и се радвахме на обновения си дом.
Спокойни и щастливи решихме да посетим наши близки приятели в Германия за около седмица. Прекарахме си невероятно – обиколихме музеи, опитвахме традиционна храна и, разбира се, пазарувахме дрехи, обувки и аксесоари. После наближиха Коледните празници и имахме идеята да зарадваме всичките си близки с прекрасни подаръци. За това начинание обаче са необходими солидни средства. Справихме се и с тази мисия като забавихме разплащането по кредита. Надявахме се, че когато влезем в новата година, ще оптимизираме бюджета си и ще се издължим. Плановете ни се объркаха, тъй като автомобилът ни се развали, а ремонтът бе скъп. След това трябваше да платим застраховка, винетка и гражданска отговорност на колата.

И когато си мислихме, че идват по-светли дни, в България обявиха извънредно положение. Поради пандемията се наложи съпругата ми да си вземе неплатен отпуск. За щастие аз запазих работата си. Колкото повече си стоим у дома, толкова повече се увеличават и битовите ни разходи. А и със съкратен бюджет е още по-трудно. За пореден месец балансът по сметката не достига за погасяване на кредита.

Получих имейли и обаждане от колекторската агенция ЕОС Матрикс. Да ви кажа честно, егото ми изобщо не се почувства добре от този контакт. Но служителите бяха изключително любезни и искаха да установят причината, поради която не мога да се справям със задълженията си, за да ми помогнат да намерим решение. Стори ми се нереално и реших да проверя повече за тях в интернет. Оказа се, че ЕОС Матрикс е на българския пазар от почти 18 години и е най-голямата колекторска агенция на територията на страната ни. Те са част от международната ЕОС Груп, партнират си с над 180 държави и са абсолютни специалисти в изкупуването и събирането на вземания.

Свързах се отново със служителите на ЕОС Матрикс, за да коментираме възникналата ситуация. От тях получих ценна информация за овладяване на личните финанси в кризисни ситуации, които засягат цялата държава. Приоритизирането на разходите е разковничето. Не бива да правим импулсивни покупки и да прекаляваме с онлайн пазаруването. Винаги трябва да разделяме разходите си и да оставяме процент за извънредни ситуации. Сега вече знам това и започнах успешно да погасявам задълженията си, дори с по-малкото постъпления в семейството ми.

Научих и нещо много важно – никога не знаеш какво те очаква , затова трябва да мислиш един ход напред.

Генератори на решения и идеи – част 2

31.03.2020 Коментарите са изключени read Мои

Понякога добрите идеи идват мигновено, но понякога са необходими и други техники, които да помогнат на процеса. Първото упражнение, което може да приложим, за да бъдем по-креативни, е да въведем в ежедневната си работа максимата „който търси, намира“. Ето и втората част на техниките, които ще генерират решения на проблеми, ще дадат нотка свежест в бизнеса и живота ви.

Провокации

Тази техника започва от убеждението, че оригинални идеи могат да бъдат получени чрез присъединяване към неща, които очевидно нямат нищо общо. Провокациите помагат да се свържат неща, които никога не биха били спонтанно свързани. Те са полезни при намирането на нови подходи за решаване на проблеми или при въвеждане на нови продукти или обновяването им.

Споделен опи

Техниката позволява да разширим кръгозора си. Идеята тук е да се допитаме до експерти за разрешаване на даден проблем и същевременно да потърсим информация от хора, с опит в други сфери. Така ще противопоставим идеите им и ще достигнем до нов и добър извод.

Смяна на ролите

Тази техника се основава на анализа на положителните и отрицателните стойности на всеки проблем. Целта е екипът от хора, готови да се справят с предизвикателството, да се изправят в конфликт – едните трябва да защитават положителните страни, а другите съответно отрицателните страни. Все пак в спора се ражда истината.

Диаграма „Дърво“

Състои се от изготвяне на диаграма на препятствията, които ни пречат да разрешим проблем. В центъра е основното предизвикателство и оттам се изтеглят клони, представляващи различни други пречки. Те трябва да се поставят отгоре надолу, в зависимост от степента на сложност за решаването им.

Това са само някои от начините за справяне с проблеми, които помагат и за раждане на нови идеи. Ако и вие се сещате за някои други техники, може да ми ги споделите.

Генератори на решения и идеи – част 1

11.03.2020 Коментарите са изключени read Мои

Страхотните идеи винаги извират от нещо, което вече съществува. Ето защо повечето техники, които спомагат за повишаване на креативността, се основават на комбиниране на наличната информация, за да се постигне нещо ново. Ще ви запозная с няколко начина, които са доказани, че генерират идеи и решения във всяка ситуация.

Да обърнем проблема

Намирането на решения на проблеми, които ни поставят пред задънена улица, е истинско изпитание. Ключът е да разчупим всички модели, научени и прилагани до този момент, инвестирайки в убеждения, които в повечето случаи дори не поставяме под въпрос. Например фразата „Летищата са за хора, които пътуват“ може да бъде обърната до обратното: „Те са за хора, които не пътуват“.

Раздробяване на проблема

Целта на тази техника е да се получат нови идеи, комбиниращи всички компоненти на проблема. Тя започва като изпитанието се раздели на всичките му компоненти. След това се анализират и се поставя под въпрос всеки от тях. Може да разграничим проблемите по външни белези, по протичащи процеси, по въздействие, тип и т.н. Друга опция е да разделим проблема на две съставни части – едни, които са перманентни и винаги валидни, и такива, които са второстепенни. Целта е да се съсредоточим върху вторите.

Разделяне и обединяване на проблема

Тази техника ни позволява да получим идеи като разделим проблема на два или повече компонента и след това ги обединим отново по нови и различни начини. Нещо като процеса, който следваме, когато сглобяваме и разглобяваме конструктивен комплект Lego. По този начин ще получим много на брой комбинации от решения, които са валидни в предвидими или трудно предвидими ситуации.

Съветници

Тази техника се състои в генериране на нови идеи чрез „слушане“ на известни хора от всяка област. Разширяване на диапазона от знания в сфери като финанси, история, изкуства дава нов поглед върху цялостното развитие на света и довежда до създаване на различни причинно-следствени връзки в съзнанието. В групата на съветниците също могат да бъдат включени клиенти и дори обикновени граждани, както и потребители на различни платформи онлайн.

На какво ни учат децата

02.02.2020 Коментарите са изключени read Мои

Забелязали ли сте, че прекарваме по-голямата част от живота си като възрастни, желаейки да бъдем повече като децата? Това е нещо, което дори се препоръчва или предлага от учители, психиатри, гурута и велики мислители. Децата знаят нещо, което много от нас възрастните са забравили: да живеят за момента, да имат повече увереност в себе си, да са по-смели и да се радват на живота. Няма съмнение, че има много важни неща, които можем да научим от тях. Ето няколко урока, на които децата ни учат всеки ден. Уроци, които, приложени на практика, ще ни помогнат да бъдем повече като тях, да бъдем по-щастливи. Или поне да живеем пълноценно.

Да мечтаем за невъзможното. Децата не се страхуват да мечтаят. Всъщност те вярват, че всичко е възможно. И това в известен смисъл е добродетел. Но като станем възрастни, ние придобиваме страхове, несигурност, губим самочувствието си и поставяме психически бариери за определени цели. Вероятно сте се чували да казвате: „Не знам дали ще успея“, „Сигурен съм, че няма да го направя както трябва“ или „твърде стар съм за това“. Нека се научим да продължаваме да мечтаем, точно както правят нашите деца, вярвайки във възможността да постигнем целите и мечтите си.

Да живеем в настоящето. Това ще звучи познато на всеки, който е чел за това как да намали стреса или как да бъдем по-щастливи. Дори инициираните в тази практика на „осъзнатост“ се научават да приемат „живеенето в настоящето“ като един от ключовете да бъдеш по-щастлив. Децата естествено правят това ежедневно. Когато играят игра, те живеят в настоящето. За тях съществува само този момент и те му се наслаждават максимално. Същото им се случва, когато рисуват, говорят с приятел или ядат сладолед. Те, както повечето от нас, не претеглят какво ще мислят другите, какво ще се случи, ако не направят едно или други или как ще прекарат уикенда.

Да бъдем по-позитивни. За децата всеки ден, когато се събудят, е нова възможност да изследват, научават нови неща и да се наслаждават. Те не пренасят, като нас, проблемите от предния ден, нито отлагат щастието си за утре. Всеки ден е подарък и начало на ново приключение. Децата не съдят другите, нито се страхуват от отхвърляне или от неизвестността. Не се притеснпват, когато правят грешки. Те просто опитват отново.

Да бъдем по-смели. Децата не се страхуват да направят нещо за първи път. Те не се страхуват да се гмуркат с главата напред в басейн, да карат ски или да се качат на самолет. Напротив, те са безстрашни по природа. Урокът, който трябва да научим тук, е, че непознатото, приключението, откриването на нещо ново и правенето на неща за първи път помага да събудим нашия дух.

Да спрем да се притесняваме какво ще кажат другите. Нека опитваме нови неща и когато направим грешка, нека опитаме отново. Само не забравяйте, че когато детето падне, то не го възприема като признак на слабост. Всеки белег, всяко падане, всеки опит, всяко постижение в крайна сметка е просто поредната история за разказване.

Да бъдем по-креативни. Факт е: креативността е един от най-важните и полезни черти, които съществуват. Експериментирането е положително преживяване, тъй като тестваме нови и нестандартни възможности за намиране на решения. Правенето на нещо креативно подобрява концентрацията ни и спомага за намаляване на стреса. Децата могат да прекарват часове в рисуване или измисляне на игри или истории. Но като пораснат, те са склонни да виждат тези „празни“ моменти като непродуктивни. С всички тези предимства на творчеството, нека да научим от децата си колко е важно да творим отново.

Да оценяваме малките големи неща. За дете, дъгата го кара да мечтае за други светове. Звездите го вдъхновяват да се чуди откъде са дошли или от какво е създаден светът. Тези големи малки неща ги заслепяват. Те виждат красота и чудеса навсякъде и вроденото им любопитство допълнително се събужда. Като растем, сякаш спираме да задаваме въпроси, спираме да гледаме залези или цвета на листата или цветята.