Джуманджи 2 – трейлър

08.08.2017 0 Comments read Лични

Помните ли филма „Джуманджи“ от 1995 г.?

В главните роли бяха невероятният Роби Уилямс, Джонатан Хайд, Кирстен Дънст, Брадли Пиърс и Бони Хънт. За времето си беше гениален филм, с множество ефекти и интересна история. На мен ми беше любопитен най-вече заради специалните ефекти, чудех се как са ги направили и докъде ли ще стигне киното през следващите 20 години.

Е, вече минаха 22 години и сми свидетели на какви ли не чудеса, които се случват във филмовата индустрия. Гледаме филми, които са 90% компютърно-генерирани, а останалите 10% се падат на актьорската игра. Почти всичко се снима на зелен екран и след това се обработва в продължение на месеци.

Логично беше един от най-иконичните филми на 90-те да намери своето отражение в днешен контекст. Представям ви римейк на познатия ни „Джуманджи“. Тук героите влизат в играта не чрез настолна игра, а чрез нещо като Терминатор или Нинтендо. Лично на мен ми се струва малко странно, но ще ми е интересно и вие да споделите какво мислите за трейлъра.

Когато нервите не ти издържат, брой до 10 (или до 100)

02.06.2017 0 Comments read Лични

Всеки от нас е имал и ще има моменти, в които нервите му просто се опъват до крайна степен. Изригване от наша страна може да се предизвика по най-различни причини:

ремонт на съседите;
безброй въпроси от непознат;
неуместна забележка от непознат;
тръшкане на децата;
поредното искане за пари;
празен хладилник у дома
и т.н.

И на мен ми се е случвало не веднъж. Особено когато съм зад волана. Изскачат ми пешеходци от нищото, други шофяори ми отнемат предимството, засичат ми пътя, изпреварват ме отдясно и т.н. Все неща, с които хората зад волана се сблъсква ежедневно и които мен често ме дразнят. Понякога ми опъват нервите до такава степен, че започвам да викам и да псувам с пълен глас. Няколко пъти се е случвало да го правя пред детето си, като просто забравям, че то се вози на задната седалка…

Осъзнах колко грешно постъпвам, когато след поредния подобен случай, видях изплашеното лице на сина ми. Гледаше ме стреснато и заех, че аз съм източникът на страха му. Тогава се стреснах от самия себе си, защото не желаех да съм източник на срах за детето си. То просто не беше свикнала да вижда баща си в подобна светлина, а и не трябваше въобще да се случва. Мигом съжалих за поредната си импулсивна реакция и си обещах следващия път да опитам да се контролирам.

Вече няколко седмици смея да твърдя, че съм по-добър и спокоен шофьор. Дори когато съм сам в колата, не се отпускам да крещя, а стискам зъби и броя до 10. В повечето случаи времето е достатъчно, за да ми мине ядът и временното дразнение. Когато не се случи, продължавам да броя, ако трябва и до 100.

Опитайте и вие. Ще видите, че наистина върши работа и ви учи на самоконтрол.

Колко чаши кафе да пием на ден без да прекаляваме?

09.04.2017 0 Comments read Лични

Вероятно и вие сте си задавали този въпрос: прекалявам ли с кафето, мога ли да си позволя още една чаша? Полезно ли е? Вредно ли е?

Ето и отговора: ако пиете до три кафета на ден, няма повод за притеснение.

Откъде знам ли? Личния лекар ми го каза. Миналата година преживявах такъв момент, ще бях започнал да увеличавам дозите. Стигал съм дори до 4-5 кафета на ден и макар да осъзнавах, че са много, не спирах. Пиех ги в продължение на няколко седмици, може би около 2-3 месеца, докато накрая не усетих леки болки в гърдите. Нещо като бодежи в областта на сърцето. Не бях изпитвал нещо подобно до тогава, затова се стреснах и бързо отидох на лекар да ме прегледат.

Оказа се, че повод за притеснение няма, но трябва да намаля чашите с кофеиновата напитка. Личният лекар ми каза да не пия повече от три на ден и да не са непосредствено едно след друго, ами сутрин, на обед и следобед.

Речено – сторено.

Бодежите скоро изчезнаха и се почувствах по-добре. Оттогава насетне не пия повече от три кафета на ден дори душата ми да крещи за кофеин. Знам си границите и какви ще са последствията, ако ги прекрача.

Барбекю на газ и пържолите завчас

26.03.2017 0 Comments read Лични

Винаги съм твърдял, че приготвянето на всякакви видове меса на скара е мъжка работа. Жените някак си не усещат онзи сантимент към месото, който ние мъжете изпитваме. А когато човек консумира нещо с удоволствие, с още по-голямо удоволствие трябва и да го е приготвял. Седенето лятно време до скарата обаче, никога не е било особено приятно изживяване. Ето защо реших да заменя старата скара с барбекю на газ.

Преди прекарвах с часове пред скарата, за да приготвя апетитните меса. Приятелите, които канехме, отбягваха топлината на скарата и по този начин аз дълго време не можех да обърна внимание на гостите си. Съпругата ми трябваше да ги посрещне и настани, което за всеки човек, който се опитва да бъде добър домакин, не е особено приемливо. Разбира се, дългото време, прекарано пред скарата, правеше преживяването доста неприятно. И въпреки това аз продължавах да каня приятели и да ги гостя със сочни мръвки и студена биричка, просто защото харесвам хубавата храна, още повече когато е споделена с приятни хора.

След известно време реших да променя нещо и решението дойде съвсем неочаквано. След като бях търсил косачки за трева и поливни системи за градината си, в онлайн магазина на Зелена линия видях, че те предлагат и богат избор на барбекю за градина. Избрах си барбекю на газ, защото се управлява много лесно и храната се готви доста по-бързо.

Това барбекю на газ беше финалният завършек на моя вече идеален двор, в който събирам много приятели на вкусни изкушения и студена бира. Все още не позволявам на съпругата си да приготвя месото, но вече седенето пред барбекюто не е толкова продължително и от части досадно, както беше преди. Започнах да приготвям скара значително по-често, което донесе много радост и усмивки в двора ми.

Сандвичи с обикновени бисквити

26.04.2016 0 Comments read Лични

Онзи ден бях останал сам в у дома. По стечение на обстоятелствата се оказа, че няма и нищо кой знае какво за ядене, а мен изведнъж ме налегна глад. Огледах се и какво да видя – хлябът свършил, не мога да си направя сандвич. Спагети има, обаче сос към тях не ми се приготвяше. С едно кисело мляко само нямаше да се наям. Не ми се и готвеше тепърва нещо…

Отварям шкаф след шкаф и накрая гледам в единия, че има два пакета обикновени бисквити Житен дар. И двете по 230 грама, общо 460 гр, с които прецених, че мога да се нахраня. Обаче не ми се ядяха просто така бисквити, та реших да експериментирам с тях и си направих сандвичи.

… първо с парченце кашкавал между две бисквити

… после със салам

… с лютеница

… със сирене

… топено сирене

… домашно сладко

… и шоколад като за финал

Ще се изненадате, обаче всичките сандвичи до един станаха доста вкусни. Не съм предполагал, че обикновените бисквити могат да бъдат толкова многофункционални. В началото бях леко скептичен и се чудех дали ще се получат вкусни сандвичи с тях, но до един бяха доста вкусни. На онзи със сиренето дори му сложих малко чубрица за допълнителен аромат и вкус, а някои ги пробвах комбинирани – със салам и лютеница например. Ако имаше още продукти в хладилника, бих експериментирал и с пастет, шунка, маслини и т.н.

Каквото си го направих, изядох си го. Двата пакета обикновени бисквити ми дойдоха неочаквано добре и ме нахраниха. Обаче знаете ли какво разбрах същата вечер? Че не случайно били прибрани в шкафа. Жена ми щяла да приготвя с тях бисквитена торта. Осъзнах, че съм сгафил и бързо-бързо си признах, че съм ги изял до последната. Както се очакваше, пратиха ме до магазина за нови и добре, че в кварталния успях да намеря същите.

Скъпа, ако четеш този пост, да знаеш, че и тортата ти, както и моите сандвичи, бяха много вкусни. Явно просто трябва да купуваме по повече пакети бисквити, че 2 не ни стигат за двамата 😉

Матю Макконъхи ли ще е новият Кабайо Бланко

12.03.2016 0 Comments read Лични

Има една книга, която придоби огромна популярност по целия свят и стана доста успешна и у нас. Става дума за Born to run или както е преведена на български език, Родени да тичат с автор Кристофър МакДугъл.

Чел съм я два пъти и доста често я препоръчвам на мои близки и познати, защото е интересна, добре написана и има какво да се научи от нея. Освен това е достоверна, а историята – напълно реална. Доста е подробна, за да ви я разказвам, но най-общо казано става дума за тичане и за най-добрите естествени бегачи, останали на планетата – индианците тараумара от Медните каньони на Мексико. Потърсете статии за тях, чийто автор е Иво Иванов, и ще видите, че тези хора са повече от любопитни. Живеят в затворена общност и изолирани от света по собствено желание. Те не боледуват, за тях тичането е религия и говорят на древен ацтекски диалект.

Единственият човек, който са приели в редиците си, е бил един американец отшелник на име Кабайо Бланко, известен още като Белия кон или Майка Тру.

По книгата се очаква рано или късно да излезе филм и именно в ролята на Кабайо вероятно ще влезе Матю Макконъхи, един от най-добрите съвременни актьори. За момента това са само слухове, но не бих се изненадал, ако се окажат верни. Макконъхи също е любител бегач и има интереси в тази насока. Освен това ясно си личи по последните му роли, че избягва комерсиалните продукции и се снима само в по-значими такива.

Все още нищо сигурно не се знае за филма, но се носят и други слухове. Например, че той действително ще се снима в Медните каньони на Мексико и че продукцията е предвиден за 2017 г. Дали това е така, няма как да ви кажа със сигурност. Факт е обаче, че бъде ли реализиран този проект, ще имам големи очаквания към него.

Как да мотивираме приятелите си?

15.02.2016 0 Comments read Лични

По принцип е привично на жените да пишат по такива теми. Но преди няколко седмици мой приятел се чувстваше зле поради причина, че много наедря, здравето му се е влоши и това се отрязва не само на настроението и нагласата му към света – притеснен, песимистичен, но и на отношението му към околните и към самия себе си. Отказва да излиза понякога, мрази себе си, облича се само с широки и раздърпани дрехи.

За човек с неговия ум и успехи ми е трудно да повярвам, че би могъл да се изостави така. Като приятел се чувствам длъжен да го мотивирам. Но е трудно да накараш човек, който все повече не се харесва, да се заобича изведнъж.

Затова приложих следната тактика. Започнахме да правим някакви неща заедно. При това по-скоро като шега и под формата на игра. Духът ни се повдигна и се почувствахме почти тинейджъри.

Ето, от две седмици караме двамата колело. Не много дълго време – по около час-два сутрин в почивните дни. Излизаме от града, а на връщане сядаме да хапнем някъде салата или да пием кафе. Като цяло той ме оставя аз да давам тон на това ни занимание. Говорим си и сутрините минават неусетно.

Преди 3 дни бяха той и съпругата му у дома. Жена ми му предложи да си изготвят семейни предизвикателства. Така няма да бъде сам в процеса на отслабване и оздравяване, а винаги ще има някой, който да го мотивира. Един ден ще ходят двамата на по-дълга разходка, друг ден ще похапват само плодове и пилешко месо, по-друг ден ще излязат на театър и ще се приберат пеша и така ще се разнообразяват, но и ще се движат.

Той с радост прие. Но прие, защото вижда, че ние сме загрижени за него. Най-активна е съпругата му. Тя му помогна да ограничи вечерния алкохолен аператив и сега от две чаши ракия мина на една чаша вино. Трудно му е, но ще свикне.

Не казвам, че при всеки човек подобна тактика ще даде ефект. Но нищо не ни струва да опитаме да мотивираме най-добрите си приятели и да бъдем до тях в труден момент, нали?

За истинските хора винаги имам време

21.01.2016 0 Comments read Лични

Знаем, че водим забързан живот и че все сме заети, но за истинските приятели това оправдание не важи. Все ще намерите време за хората, които наистина цените и с които искате да поддържате отношения. По това познавате колко са ви скъпи те и означава, че общуването с тях ви носи положителни емоции. Това са хората, с които разпускате, както само вие си можете.

Пък и човек трябва да се забавлява, не може само да ходи на работа и да се напряга. В добра компания забавленията са най-приятни, протичат с лекота и може да се отдадете на пълни щуротии, на които да се смеете след време. Така се създават щастливи спомени, не със седене на дивана и гледане на телевизия.

Е, за един тип хора и аз винаги съм зает и отклонявам поканите им да излизаме. С времето те сами се отдръпват. Не мога да им кажа в прав текст, че с тях не се чувствам добре и че ме натоварват, някак не е учтиво, затова подхождам по описания начин. Не е нужно да си пасваме с всички все пак. Вие как постъпвате в така ситуация?

Между другото, на улицата съм срещал разни хора, които отдавна не съм виждал. Те все казват, че трябва да се видим скоро и че ще ми звъннат, и номерата си разменяме, обаче никога никой не ми се е обадил. Това явно е някаква приета форма на учтивост. На мен лично не ми допада – знаеш, че няма да се обадиш, тогава защо минаваш през целия този процес. Може би иска да ми има номера човека за всеки случай, ако му потрябвам за някаква услуга.

В заключение ще кажа, че за хубави хора винаги се намира време.

Странни проучвания за умове над средното ниво

05.01.2016 0 Comments read Лични

Напоследък попадам на много странни неща в нета – пеещи кучета, танцуващи котки, зайците в чашка са любими на всички… Накъде отива света? Шегувам се, разбира се. Важното е да има забавления. Попаднах и на една странна статия, в която най-различни проучвания доказват, че си уж по-умен от средното. Стана ми много интересно какво доводи ще изложат, та реших да ви споделя и на вас. Направо няма да повярвате на това, което четете. Отсега ви казвам, че съм скептично настроен, но поне се забавлявах, докато четях.

Ако в детството си бил по-висок от своите връстници, то според проучване на Принстън би трябвало да си се справяш по-добре с тестове, показващи познанията ти. Чудна работа, каква е тази дискриминация ;).

Според друго приучване, хората, които обичали кучета, били по-дружелюбни, а любителите на котки били по-интелигентни. Нали стопаните приличали на домашните си любимци, а тъй като котките са домошари, и техният стопанин избирал по-интелектуални дейности, вместо динамични.

Левичарите пък били склонни към дивергентно мислене, което значи, че те могат да измислят креативна идея на секундата. Това не мога да го потвърдя, въпреки че в училище имах един съученик-левичар, който беше свръх умен.

Някакво френско проучване отпреди 6 години пък твърди, че слабите хора са по-умни, защото здравото тяло значило и здрав ум. Пълничките обекти на изследването се справили с 12 процента по-зле от своите слаби събратя, когато трябвало да си припомнят някакви думи от тест, който били правили. Това дори не искам да го коментирам, защото точно сега ми излиза в съзнанието едно слабичко момиче от големия екран, което не мога да нарека умно, ама хич.

Тези учени да вземат да похарчат парите на данъкоплатците за нещо по-разумно, а?

За да си по-щастлив, не прави това

17.12.2015 0 Comments read Лични

Има някой неща, които най-вероятно всички правим, без да осъзнаваме, и те ни пречат, малко или много, да се чувстваме щастливи. Аз успях да систематизирам някои действия, които отчитам като грешки в поведението си и които мисля, че по някакъв начин пречат да се чувствам щастлив.

Понякога имаш навика да се сравняваш с хора, които дори не познаваш, нали? Понеже в момента сме в ерата на споделянето, в социалните мрежи може да следим живота на другите, който отстрани изглежда перфектен. Иска ти се и твоят да беше такъв и започваш да се самосъжаляваш. Типичен случай на гледане в чуждата паничка. Това всички го правим, но някои избират да се фиксират върху него – ето защо не са щастливи. Винаги ще има някой, който да е по-добър от вас в нещо. Затова е безсмислено да се сравнявате с когото и да било.

Хубаво е да се опитваш да угодиш на всички, но дали така угаждаш на себе си? Да проявяваш съпричастност и загриженост не е лошо. Обаче когато постоянно се съгласяваш с неща, които не искаш да правиш, вредиш на собственото си щастие, за да угодиш на другите. Един-два пъти не е проблем да кажеш „да“, но ако това поведение е регулярно, ще забравиш себе си, за да направиш останалите щастливи.

Когато не си казваш веднага, че нещо не е наред, а таиш негодуванието в себе си, всъщност си вредиш. Негативната емоция се натрупва и ти пречи да си щастлив. Естествено, не във всяка ситуация е уместно да изказваш несъгласието си, но го прави, когато прецениш, че можеш.

Аз в момента се опитвам да следвам собствените си съвети, които давам тук, но съвсем от скоро. Просто се бях се замислял по този въпрос в дълбочина преди. Определено мога да кажа, че се чувствам по-добре, когато изказвам мнението си.