Генератори на решения и идеи – част 1

Страхотните идеи винаги извират от нещо, което вече съществува. Ето защо повечето техники, които спомагат за повишаване на креативността, се основават на комбиниране на наличната информация, за да се постигне нещо ново. Ще ви запозная с няколко начина, които са доказани, че генерират идеи и решения във всяка ситуация.

Да обърнем проблема

Намирането на решения на проблеми, които ни поставят пред задънена улица, е истинско изпитание. Ключът е да разчупим всички модели, научени и прилагани до този момент, инвестирайки в убеждения, които в повечето случаи дори не поставяме под въпрос. Например фразата „Летищата са за хора, които пътуват“ може да бъде обърната до обратното: „Те са за хора, които не пътуват“.

Раздробяване на проблема

Целта на тази техника е да се получат нови идеи, комбиниращи всички компоненти на проблема. Тя започва като изпитанието се раздели на всичките му компоненти. След това се анализират и се поставя под въпрос всеки от тях. Може да разграничим проблемите по външни белези, по протичащи процеси, по въздействие, тип и т.н. Друга опция е да разделим проблема на две съставни части – едни, които са перманентни и винаги валидни, и такива, които са второстепенни. Целта е да се съсредоточим върху вторите.

Разделяне и обединяване на проблема

Тази техника ни позволява да получим идеи като разделим проблема на два или повече компонента и след това ги обединим отново по нови и различни начини. Нещо като процеса, който следваме, когато сглобяваме и разглобяваме конструктивен комплект Lego. По този начин ще получим много на брой комбинации от решения, които са валидни в предвидими или трудно предвидими ситуации.

Съветници

Тази техника се състои в генериране на нови идеи чрез „слушане“ на известни хора от всяка област. Разширяване на диапазона от знания в сфери като финанси, история, изкуства дава нов поглед върху цялостното развитие на света и довежда до създаване на различни причинно-следствени връзки в съзнанието. В групата на съветниците също могат да бъдат включени клиенти и дори обикновени граждани, както и потребители на различни платформи онлайн.

На какво ни учат децата

Забелязали ли сте, че прекарваме по-голямата част от живота си като възрастни, желаейки да бъдем повече като децата? Това е нещо, което дори се препоръчва или предлага от учители, психиатри, гурута и велики мислители. Децата знаят нещо, което много от нас възрастните са забравили: да живеят за момента, да имат повече увереност в себе си, да са по-смели и да се радват на живота. Няма съмнение, че има много важни неща, които можем да научим от тях. Ето няколко урока, на които децата ни учат всеки ден. Уроци, които, приложени на практика, ще ни помогнат да бъдем повече като тях, да бъдем по-щастливи. Или поне да живеем пълноценно.

Да мечтаем за невъзможното. Децата не се страхуват да мечтаят. Всъщност те вярват, че всичко е възможно. И това в известен смисъл е добродетел. Но като станем възрастни, ние придобиваме страхове, несигурност, губим самочувствието си и поставяме психически бариери за определени цели. Вероятно сте се чували да казвате: „Не знам дали ще успея“, „Сигурен съм, че няма да го направя както трябва“ или „твърде стар съм за това“. Нека се научим да продължаваме да мечтаем, точно както правят нашите деца, вярвайки във възможността да постигнем целите и мечтите си.

Да живеем в настоящето. Това ще звучи познато на всеки, който е чел за това как да намали стреса или как да бъдем по-щастливи. Дори инициираните в тази практика на „осъзнатост“ се научават да приемат „живеенето в настоящето“ като един от ключовете да бъдеш по-щастлив. Децата естествено правят това ежедневно. Когато играят игра, те живеят в настоящето. За тях съществува само този момент и те му се наслаждават максимално. Същото им се случва, когато рисуват, говорят с приятел или ядат сладолед. Те, както повечето от нас, не претеглят какво ще мислят другите, какво ще се случи, ако не направят едно или други или как ще прекарат уикенда.

Да бъдем по-позитивни. За децата всеки ден, когато се събудят, е нова възможност да изследват, научават нови неща и да се наслаждават. Те не пренасят, като нас, проблемите от предния ден, нито отлагат щастието си за утре. Всеки ден е подарък и начало на ново приключение. Децата не съдят другите, нито се страхуват от отхвърляне или от неизвестността. Не се притеснпват, когато правят грешки. Те просто опитват отново.

Да бъдем по-смели. Децата не се страхуват да направят нещо за първи път. Те не се страхуват да се гмуркат с главата напред в басейн, да карат ски или да се качат на самолет. Напротив, те са безстрашни по природа. Урокът, който трябва да научим тук, е, че непознатото, приключението, откриването на нещо ново и правенето на неща за първи път помага да събудим нашия дух.

Да спрем да се притесняваме какво ще кажат другите. Нека опитваме нови неща и когато направим грешка, нека опитаме отново. Само не забравяйте, че когато детето падне, то не го възприема като признак на слабост. Всеки белег, всяко падане, всеки опит, всяко постижение в крайна сметка е просто поредната история за разказване.

Да бъдем по-креативни. Факт е: креативността е един от най-важните и полезни черти, които съществуват. Експериментирането е положително преживяване, тъй като тестваме нови и нестандартни възможности за намиране на решения. Правенето на нещо креативно подобрява концентрацията ни и спомага за намаляване на стреса. Децата могат да прекарват часове в рисуване или измисляне на игри или истории. Но като пораснат, те са склонни да виждат тези „празни“ моменти като непродуктивни. С всички тези предимства на творчеството, нека да научим от децата си колко е важно да творим отново.

Да оценяваме малките големи неща. За дете, дъгата го кара да мечтае за други светове. Звездите го вдъхновяват да се чуди откъде са дошли или от какво е създаден светът. Тези големи малки неща ги заслепяват. Те виждат красота и чудеса навсякъде и вроденото им любопитство допълнително се събужда. Като растем, сякаш спираме да задаваме въпроси, спираме да гледаме залези или цвета на листата или цветята.

Има ли нужда от братче или сестриче детето ви?

Със сигурност решението дали да имате второ дете не е най-лесното. Животът ви тъкмо започна да влиза в равновесие. Но си струва да се обмисли – достатъчно ли е едно?

За много хора е предостатъчно. А за тези, които биха се радвали на второ, ето няколко начина, по които ново братче или сестриче ще помогне на развитието на първото ви дете, пък и по-нататък в живота:

  1. Ще се научи да бъде безкористен: точно както вие сте почувствали, че трябва да защитите бебето си от всичко и всички, когато се е родило, той ще почувства нещо подобно и когато срещне малкия си брат или сестра.
  2. Ще се научи да споделя: с второ дете в къщата детето ви ще трябва да се научи как да споделя телевизора и последната шоколадова бисквитка. Това ще бъде полезно за него в други отношения.
  3. Ще се научи как да решава собствените си проблеми: не е нищо необичайно братята и сестрите да имат разногласия. Те дават възможност на децата ви да решат ситуацията, вместо просто да се ядосва.
  4. Ще се научат как да работят като екип: когато дадете на децата си дълъг списък със задачи вкъщи, те бързо ще осъзнаят, че е по-лесно да ги се заемат с тях заедно, отколкото да ги правят сами.
  5. Те ще сформират екип: винаги ще имат с кого да си играят, без да се налага редовно да им организирате срещи за игра с приятели.
  6. Те ще се учат един от друг: Има много неща, които по-малкото ви дете ще научи от по-голямото, точно както по-голямото ще се научи на търпение.
  7. Те ще имат с кого да говорят: Колкото по-голямо става детето ви, толкова по-малък е шансът да дойде при вас с проблемите си. Ако има братче или сестриче, ще има подкрепа във всяка ситуация.
  8. Ще има партньор, с който да празнувате добри неща: от рожден ден до разходка, братята и сестрите могат да разчитат един на друг и се защитават взаимно във всеки момент от живота.
  9. Ще си помагат в трудни моменти: винаги ще са там един за друг, без значение какви трудности срещат в живота.
  10. Те ще остареят заедно: приятелите идват и си отиват, но семейството е завинаги. Наличието на брат или сестра гарантира, че детето ви винаги ще има на кого да разчита.

Как кучетата са полезни за децата: част 2

Ето, че се завърнах с продължението на предишната публикация – за ползите от това да вземете куче за семейството си, особено ако имате деца.

Спомага за доброто здраве

Макар и да не им се приписва пряко, ползите от това да имат куче се отразяват и върху здравето на децата. Взаимодействието куче / дете намалява стреса и депресията. Простият акт на прегръщане на кучето регулира кръвното налягане и сърдечната честота. В същото време намалява психосоматичните състояния, породени от силни емоции, като: тревожност, агресивност, болки в главата или корема, кожни проблеми и хранителни разстройства. Освен това помага за регулиране на апетита на детето.

Важно е да се спомене, че да имаш куче държи децата далеч от застоял начин на живот и затлъстяване (основната причина за други заболявания). Играта и бягането с кучето прави малките постоянно активни, поддържайки физическото и емоционалното им благополучие.

Подобрява социалните умения

Кучето е верен другар, приятел за цял живот. Децата го виждат точно по този начин и тези възприятия се развиват в компанията на домашен любимец и след това се превеждат в други ситуации, сред хората. Гледането на куче насърчава общуването и приятелството, помага на детето да се адаптира към живота с други хора, особено със семейството и други деца.

Социалните и комуникационните умения растат, а кучето е перфектната връзка между вътрешния свят на детето и външния свят и улеснява целия процес на взаимодействие и изразяване. Ето защо терапиите с кучета за деца с аутизъм постигат отлични резултати. От друга страна, той също така спомага за стимулиране на психомоторното развитие чрез постоянен смях, гонене и игра.

Кръгът на любовта

Кучето насърчава съпричастността и любовта да растат в сърцето на детето. Чувствата, които се пораждат, са толкова невинни, колкото са мощни и важни.

Да имаш куче говори и учи децата на любов без предразсъдъци и условия. С течение на времето става по-важно и естествено да обръща внимание на кучето, отколкото да се занимава с други празни или отрицателни дейности. Интимността, която се създава, придава на детето усещане за сигурност, когато възрастните не присъстват.

Както можете да видите, ползите за децата да живеят с куче не са ограничени просто до забавата. В животното те успяват да намерят партньор в живота, приятел и дори братче или сестриче. Въпреки това, когато обмисляте решението за осиновяване на куче, е от съществено значение да сте наясно с всички грижи, които ще му трябват, за да бъде здраво и щастливо, както и с необходимите средства.

Как кучетата са полезни за децата: част 1

Домашните любимци, особено кучетата, са основна и неразделна част от човешкия живот. Много хора усещат това, но не знаят точно какви са безбройните предимства да имаш куче, докато не го изпитат. На мен даже ми се е случвало невежи хора да ме питат не е ли вредно да гледаш куче, докато имаш дете. Днес искам да разсея някои от тези предразсъдъци. Направих цяло проучване по темата и сега ще споделя с вас какво научих (въпреки че повечето от тези неща вече ги знаех от личен опит).

Ако имате деца и ви интересува дали можете да вземете куче за семейството, ето ви малко за ползите от това да имате куче – не за вас, а за децата ви.

Насърчава чувството за отговорност

Въпреки че, честно казано, знаем, че за кучето се грижат почти на 100% родителите, докато детето се радва само на предимствата, въпреки това наличието на домашен любимец в живота на детето ви включва много неща в съзнанието му несъзнателно.

На първо място, то насърчава определено чувство за отговорност, което, ако бъде добре насочено, би могло да донесе голяма полза на детето. Децата обичат да имитират своите родители и по-големи братя и сестри, така че когато ги видят в своите роли като гледачи, които хранят, къпят и разхождат кучето, те ще искат да направят същото. Събужда се желанието да защитават и да се грижат за друго същество ще процъфтява. По същия начин, изпълнявайки всички тези задачи, в тях ще се развият и положителни чувства на полезност, чистота и мотивация.

Повишава самочувствието

Психологическото благополучие, което придружава живота с куче, е от огромна полза за децата. Повишените нива на самочувствие са впечатляващи и това се разкрива в уважавани научни изследвания от много години. Без съмнение връзката, която е изградена между дете и неговия домашен любимец, може да бъде толкова близка, че това кара детето да се чувства като много обичан и ценен човек. Привързаността на кучето към стопаните си е една от най-безусловните.

В същото време тя укрепва личността и самочувствието дотолкова, че учи малките да знаят как да бъде самостоятелни, да се грижат за себе си и да уважават себе си. Децата също се учат да чувстват удовлетворение пред малките жестове и подаръци, като например донасянето на топка от страна на кучето.

Тъй като темата е обширна, а има още доста ползи, които искам да изброя, ще оставя остатъка от тази тема за следващата публикация.

Обучение по бедствия и аварии в училищата

Едно изключително важно умение, което децата трябва да придобият в училищата е да се научат как да реагират по време на бедствие или авария. Може би ще попитате защо точно в училище трябва да се преподава това?

А всички знаем, че колкото по-рано се обясняват подобен тип неща на децата, толкова по-бързо и лесно се възприемат нормите на поведение от тях и по мое мнение, остават за цял живот.

https://assenjekov.com/orlin-aleksiev-za-bedstviyata-avariite-sopf-i-stolichna-obshhina-2019/

Ето например, когато аз бях ученик, още в началното училище редовно ни провеждаха обучения подобно на игра, в които да знаем къде да застанем по време на земетресение, да разпознаваме алармите за пожар и как трябва да се евакуираме от сградата, за да не се получи паника и неприятни инциденти, заради нея.

Даже на няколко пъти, през годините в които съм ходил на училище, ми се е налагало да „задействам“ тези си знания, тъй като са ставали сравнително силни земетресения по време на час, след което цялото училище трябваше да се евакуира на двора, както е по предписания на безопасност.

В същото време е добре децата да знаят на кой телефон да се обадят ако станат свидетели на инцидент. И ако ние като сме били малки не е имало масово мобилни телефони, то днешните деца са буквално залепени за тях и много бързо могат да реагират ако знаят какво трябва да правят.

Орлин Алексиев за бедствията, авариите, СОПФ и Столична община 2019

Като председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ) Орлин Алексиев отговори на няколко въпроси на журналисти, свързани с дейностите за аварийна помощ и превенция за възможни бедствия и аварии, които се извършват на територията на Столична община и начините, по които се финансира това звено.

Накратко за Орлин Алексиев. То е общински съветник за трети пореден мандат от листата на ПП ГЕРБ и е председател на СОПФ от 2011-а година. Завършил е право в Югозападния университет „Неофит Рилски“, магистър е по бизнес администрация в Нов български университет и е защитил докторантура по администрация и управление. През 2007-а година за първи път е избран за общински съветник в Столичния общински съвет и оттогава до днес неуморно се старае да подобри както облика на града, така и условията за живот и сигурността му. Работата му като председател на Съвета за управление на СОПФ пряко допринася за това.

СОПФ е агенция, която е учредена с решение на Столичния общински съвет през 1994-а година и има за цел да акумулира средствата, постъпили от приватизация на общинско имущество. Именно благодарение на тези средства се подпомага финансово и звеното за аварийна помощ в София.

То е с широк спектър от области на действие, по-важните от които са премахване на опасни дървета и клони от тротоари, булеварди, улици, паркове и опасно надвиснали предмети от покривни конструкции, обезопасяване на билбордове, мантинели, метални и тръбно-решетъчни прегради, ликвидиране последствия от аварии и инциденти, свързани с химически и опасни вещества, издирване и спасяване на хора в планински терени, евакуация на хора при възникване на бедствия, аварии, отводняване на обществени сгради и обекти от критичната инфраструктура, проверява се изправността на съоръженията, монтирани на детски площадки и др., уточни Орлин Алексиев.

Изпълнението на тези дейности е невъзможно без оборудването им с надеждна специализирана техника. Поради недостиг на бюджетни средства, дейността се подпомага и със средства от СОПФ, с които се закупува необходимото оборудване.

Така по данни, на Орлин Алексиев, става ясно, че СОПФ е предоставило средства в размер до 420 х.лв. за закупуване на автовишка и специализиран автомобил, оборудван за аварийна помощ и защита при бедствия  за СО. В ход е процедура за закупуване през 2019 г. на автомобили с повишена проходимост за дейностите по аварийна помощ и превенция за възможни бедствия и аварии.

В Китай не можеш да коментираш анонимно онлайн. А у нас?

Прочетох за интересна новина буквално от последните часове.

Оказва се, че Китайският интернет регулатор официално е забранил анонимното коментиране, където и е да е в Интернет. Ако искаш да напишеш своето мнение по някой въпрос, длъжен си да използваш истинските си имена, така че да отговаряш на условията, поставени от Китайската администрация на киберпространството. Тези от потребителите, които не предоставят истинското си име, ще бъдат частично блокирани. Ще имат достъп до публикациите, за да ги четат, но няма да могат да добавят свой коментар. Ако има съмнение, че използваш чуждо или фалшиво име, подлежиш на проверка. Информацията, събрана от нея, след това се предава на властите и може лошо да загазиш.

Трябва да призная, че колкото и да е задължаващо всичко това, в него има смисъл. Аз самият съм попадал на коментари в моя блог, които хем са груби, хем нямат общо с моите текстове, хем са подписани с безсмислени псевдоними. Такива директно ги трия, но понякога се изнервям, защото ми губят времето.

Лично аз нямам нищо против да се подписвам лично, след всеки коментар, който пиша. Не случайно имам и личен блог, в който свободно изразявам собственото си мнение. Вие знаете кой съм, защото съм се представил още в самото начало на блога ми. А ако ви интересува допълнителна информация, винаги можете да ми пишете, за да ме попитате. При мен няма нищо скрито или покрито. Вярвам, че ако повече хора действаха така, спамът ще намалее, а ругатните и хуленето може почти да изчезнат. По-лесно е да псуваш все пак, когато си в сянка…

За страничен наблюдател китайската мярка може да изглежда крайна, но аз като човек, който има личен сайт/блог, я подкрепям. Нямам нищо против нея и дори ме кара да се замисля какво би било, ако и в България се въведат подобни условия.

Янко Янев ме изправи отново на крака

Човек никога не знае какво ще го сполети и от къде ще дойде помощта. А на мен най-голяма помощ ми оказа адвокат Янко Янев с професионализма и познанията си, както и с личния си пример.

Любител съм на високите скорости. От години притежавам пистов мотор, който обичам да карам навсякъде. Но винаги съм бил внимателен и отговорен. Моторът достигаше своята пределна скорост само на специализирана писта, а в града го използвах повече за по-лесно придвижване в натоварения трафик. Винаги съм спазвал правилата за движение и не съм правил сериозни нарушения. Но за мое най-голямо нещастие това не ми беше особено от полза.

На едно голямо кръстовище с кръгово движение аз вече се въртях, ползвайки си предимството, когато един автомобил реши да тръгне и да засече пътя ми. Последиците за мен бяха сериозни. Изхвърчах от мотора си, блъснах се в предното стъкло на автомобила и се стоварих на платното. След като ме откараха в болницата и минах всичките спешни прегледи и интервенции, се установи, че имам много сериозно счупване на единия крак, което налага операция и имплантиране на всякакъв вид пирони, антени и т.н.

Операцията щеше да струва много пари, които естествено Здравната каса не покрива. Но като всеки отговорен водач на мотор, си бях направил няколко вида застраховки. Веднага инструктирах близките си да се свържат със застрахователната компания, за да мога максимално бързо да направя операцията, защото тя не можеше да чака. Оказа се обаче, че дружеството, с което бях сключил договор и на което си плащах редовни вноски по полицата, искаше да изплати една минимална част от сумата, която щеше да ми бъде необходима за операцията, рехабилитацията и възстановителните процеси. Знаех, че нещо не е наред и реших да потърся компетентна помощ.

Покрай познати и приятели научих за адвокат Янко Янев. Свързах се с него и той се отзова в доста кратък срок. Обясних му ситуацията, а той се зае със случая ми с готовност и отдаденост.

Докато чаках резултати, реших все пак да го проуча (въпреки че ми беше препоръчан). И така разбрах, че той самият е претърпял сериозен пътен инцидент през 2008-а година, след който едва не остава парализиран. Това го е провокирало да започне да поема повече застрахователни казуси, а след време е учредил и фондация в помощ на пострадалите при пътно транспортни произшествия „За пострадалите“.

Бях доволен от това, което намерих за него като информация. Човекът се е развивал постепенно в кариерата си, а работата си очевидно върши със съвест, отдаденост и професионализъм.

В крайна сметка той доказа, че застрахователната компания няма никакво основание да не изплати пълното обезщетение по полицата, след което направих операцията, а възстановителният процес продължава с бебешки, но постоянни стъпки всеки ден.

Джуманджи 2 – трейлър

Помните ли филма „Джуманджи“ от 1995 г.?

В главните роли бяха невероятният Роби Уилямс, Джонатан Хайд, Кирстен Дънст, Брадли Пиърс и Бони Хънт. За времето си беше гениален филм, с множество ефекти и интересна история. На мен ми беше любопитен най-вече заради специалните ефекти, чудех се как са ги направили и докъде ли ще стигне киното през следващите 20 години.

Е, вече минаха 22 години и сми свидетели на какви ли не чудеса, които се случват във филмовата индустрия. Гледаме филми, които са 90% компютърно-генерирани, а останалите 10% се падат на актьорската игра. Почти всичко се снима на зелен екран и след това се обработва в продължение на месеци.

Логично беше един от най-иконичните филми на 90-те да намери своето отражение в днешен контекст. Представям ви римейк на познатия ни „Джуманджи“. Тук героите влизат в играта не чрез настолна игра, а чрез нещо като Терминатор или Нинтендо. Лично на мен ми се струва малко странно, но ще ми е интересно и вие да споделите какво мислите за трейлъра.