Да намериш баланса между работа и личен живот се оказва не лека задача особено за онези със семейство и дете. Ето тогава идва истинското предизвикателство. Докато не попаднете в тази ситуация, няма как да разберете напълно за какво иде реч. Отстрани може да ви изглежда като „фасулска работа“, но практиката показва друго.

Няма някаква универсална магическа формула, която да ви покаже правилния път. Обстоятелствата варират – например колко и на каква възраст са децата ви,  колко изискваща е вашата работа и тази на съпругата ви, дали ви се налага да работите до късни часове и т.н. Има и други фактори, свързани с това какви сме ние самите като индивиди – характер, силни и слаби страни, мироглед и много други.

Единственото нещо, което е сигурно, е, че трябва да сте гъвкави, за да може умело да „жонглирате“ между семейство и работа. За мен и двете неща са важни, но семейството винаги ще е с приоритет. Това е моето лично виждане на нещата. Работата играе второстепенна роля, но все пак съзнавам, че тя е тази която ни храни.

Ясно е, че след тежък работен ден, може да се приберем у дома уморени и не в настроение. Обаче детето не пита, то иска внимание. Не искам да се превръщам в онези бащи, които и дума не си разменят с децата си, защото след като се приберат, пак мислят за работа. Ето защо съм разграничил тези две неща и не пренасям проблеми от едното място на другото. Колкото и да не съм „свеж“ след тежък работен ден, се старая да обърна внимание както на съпругата, така и на детето. Семейният модел, които показвате на децата, докато растат, е много важен за тяхното нормално развитие. Не го забравяйте!