Задавали ли сте си въпроса дали наистина вярвате в Бог? Аз често се питам това и се опитвам да разбера дали почитам религията, или по-скоро имам убеждението, че има нещо по-голямо от нас, хората.

Осъзнах, че не съм чак толкова религиозен, защото не спазвам всички християнски и църковни канони. Замислете се колко от нас правят Великденския и Коледния пост. Аз съм се опитвал, но начинът ми на живот не ми го позволява и чувствам изтощение на организма. Тук не става въпрос за воля, а за физическо състояние.

Сигурен съм обаче, че съм вярващ – вярвам във върховната сила, която ръководи човечеството. Имам толкова много необясними или поне не логически обясними ситуации в живота си, че няма как да не съм се убедил в присъствието на висша сила.

Вярвам, че има Бог и може би неговото име е Христос. Уповавам се на религията, но мисля, че силата на вярата е много по-голяма. Не е необходимо да отидеш на специално място, за да отправиш съкровените си молитви. Нужно е само да се уединиш със себе си и да изстреляш желанието си нагоре. Според мен хората придават енергия на местата – колкото по-положително настроени са те, толкова по-хубав заряд придават на даденото пространство.

Религията ме е научила да живея в любов и знам, че това е основен закон при съществуването. Няма значение вида на религията, расата, нацията, щом обичаш всички хора на земята, то значи ти си истински човек. Вярата в доброто ни прави по-силни.

И ако трябва да избера между вярата и религията, бих казал, че и двете, стига ние да имаме отворени очи и уши, които да ни помогнат да отсеем същината. Да, аз съм вярващ – вярващ в мира и щастието.