Posts tagged планина

Да излезем навън, докато все още можем

След последното видео, което ви споделих, се замечтах за разходка сред дивата природа и даже един есенен поход из Централен Балкан. Мисълта мина през главата ми бързо и неусетно, но…

За съжаление отговорностите и задълженията надделяха в ежедневието ми и този месец няма успея да кривна за поход в планината. Желанието да тръгна нанякъде обаче, не намаля и затова организирах един семеен пикник сред природата.И всичко това заради едно видео! Ако не ми беше въздействало така, едва ли щях да изведа семейството ми за ден извън града.

go_outside_by_chobi-d4zarl9Понеже си прекарах много добре, искам да ви отправя препоръка да го направите и вие, докато все още можете. Октомври се очертава топъл и приятен, така че имате възможност. Циганско лято… такава му е прогнозата и може да се окаже последната ви възможност за годината да излезете на открито, така че не я пропилявайте. Времето, прекарано навън, е винаги приятно, дори да става дума само за разходка в парка и чоплене на семки на някоя пейка.

Само няколко седмици още и сигурно ще трябва пак да се затваряме между четири стени ту на работа, ту у дома… Затова нека излезем навън, докато все още можем. Какво ще кажете? Да не пропиляваме топлия октомври, а?

Не всеки обича морето…

Странно, нали? Свикнали сме да чакаме лятото и да си мечтаем за плаж и море. Странно е, когато чуем някой да казва, че не му харесва да ходи по родното Черноморие или на друг пясъчен бряг.

img14BПознавам обаче хора, които твърдо заявяват, че предпочитат да са в планината и им харесва много повече, отколкото да са на морето. На въпросът ми защо, отговарят по следния начин:

На морето отиваш да се печеш на слънце и… винаги изгаряш, белиш се или ставаш толкова черен, че си непознаваем за приятелите и близките си. Това няма как да стане на планината, там винаги търсиш сянка и не се печеш по 2 седмици непрестанно.

На морете се топваш няколко пъти във водата, играете малко плажен волейбол с приятелите, играете малко карти, отивате тук-там и толкова и толкова, след това става скучно. Планината е почти безкрайна, нямаш ограниченията на града/курорта. Можеш да хванеш, която пътека желаеш и да не спираш да вървиш по нея. Освен това е много по-разнообразно. Имаш серпентини. Прави пътеки, стръмни, каменисти, хлъзгави, надолни и прочие пътеки, а понякога вървиш през гората без дори да имаш пътека.

Гледката. Да, изгревът на морето е хубаво нещо. И самото то е красиво, но… е еднообразно. В планината дори да си минавал оттук преди, гледката винаги има с какво да те изненада. А и планинските естествени езерца са като излезли от приказките, реките са бистри, природата е естествена и неподражаема.

Хората. Всеки, който е ходил на малко по-дълъг поход, ще потвърди, че хората в планината са много по-мили и любезни. Няма пияни, няма надрусани и рядко някой пуши. Пълната противоположност на купонджиите по морето.

Разстоянието. На повечето места в България ще се намери планина, която да ти е по-близо, отколкото морето. Следователно ще пътуваш по-малко до крайната цел.

Няма пясък. Нека си го признаем. Пясъкът може да влезе на доста неподходящи места понякога. Липсата му би могла да се счита за предимство.

Не мързелуваш, а работиш върху себе си. Да, изморяваш се, но знаете ли колко приятна умора  е това и колко по-зареден с енергия може да се почувстваш след това. Помага да се активизираш много повече от лежането и лентяйстването на плажа цял ден.

По-евтино е. Да, липсата на барове, клубове и леснодостъпен алкохол и скъпи ястия се отразява добре на банковата сметка… както и на тялото.

Списъкът май стана прилично дълъг, затова спираме дотук. Може написаното по-горе другия път да ви накара да се замислите къде ще прекарате следващата си почивка.

С планината шега не бива

Стана въпрос вече, че съм любител на здравословния начин на живот и използвам всяка възможност да се пораздвижа, особено в планината. Но искам да подчертая – не всяка възможност, а всяка разумна възможност за това. Защото с планината шега не бива. Още повече в тежки зимни условия, каквито са в момента. Кое ми даде повод за тези редове. В неделя около десетина планински спасители се бориха, за да спасят живота и здравето на трима бедстващи младежи в една старопланинска хижа. И понеже съм планинар, при това с опит, няма как да не коментирам случая. Както ви казах, с планината шега не бива. А пък със Стара планина човек трябва да е много, много внимателен. Времето там се мени за секунди и преходите там са опасни даже и лятото, какво остава да тръгнеш на дълъг преход при зимни условия. Ще кажете: каква им е работата на планинските спасители. Ами със сигурност не е да спасяват хора, които си мислят, че без необходимата екипировка, без предварително да са проучили в детайли метеорологичната прогноза и сложността на терена, могат да тръгнат като на летен излет в близкия парк. Зимните преходи са само за много добре подготвени и екипирани хора, при това е разумно да се правят в доста по-големи групи, за да може да се оказва взаимна помощ при евентуален проблем. Така че, обичайте планината, ходете на походи в нея, но ако не сте достатъчно сигурни в себе си и във времето, най-добре го правете лятото. Защото планината рядко прощава грешките, особено през зимата.