Posts tagged природа

Как да живеем малко по-екологично в апартамент?

0 Comments read Лични

PrintПриродосъобразният начин на живот не е присъщ само за хората, живеещи на село. В градските апартаменти това също може да се постигне – няма да е в същите мащаби, но поне ще покажете на природата, че ви е грижа. Ако искате да бъдете част от тази „зелена“ идея, прочете предложенията по-долу, а може да се решите и да ги приложите.

Сигурно знаете, че много електрически уреди консумират енергия, дори когато не се ползват, а само са включени в контакта. Ако ги изключите от щепсела не само ще намалите сметката си за електричество, но и ще спестите енергия на глобално ниво. Представете си всички хора да направят същото? Ефектът би бил огромен.

Рециклирането е много разпространено на запад, у нас тепърва навлиза в големи мащаби, но самото му прилагане трябва да започне в нашето съзнание. Вярно е, че в апартаментите има недостиг на място, но все ще се намери такова за няколко допълнителни кошчета за хартия, стъкло и пластмаса. Може да ги сложите на балкона, за да не ви отнемат от пространството у дома.

Вместо да купувате постоянно пластмасови бутилки с вода, които да увеличават неразградимите отпадъци след изхвърлянето им, може да се сдобиете с филтрираща кана за вода, която да използвате многократно. Така ще инвестирате в нея само веднъж, а ще я използвате дълго, без да създавате излишни отпадъци.

Нещата, които предлагам, са лесни за приложение и не искат кой знае какви усилия, за да се постигнат. Това ще бъда първата ви крачка към живот с грижа за околната среда, а и за бъдещите поколения, на които да оставите една красива природа.

Ловът-старо мъжко удоволствие

0 Comments read Лични

Като малък много пъти съм гледал как ловните дружинки се събираха и тръгваха с пушките си към горите или полето. Стреляха по пъдпъдъци, гонеха глигани… Тогава ходех няколко пъти с баща ми и запомних тези моменти като вълнуващи. Не заради самия лов, а заради ритуалите, следенето, оглеждането за дивеч, разходката сред природата.

c100014kПреди няколко дни  ме поканиха на лов и спомените ми от едно време нахлуха сякаш да е било вчера. Не съм решил още дали ще отида, но зная, че е въпрос на чест да го направя. Не съм запален по лова, но мъжкото в мен проговаря. Може и да им е смешно на жените, но у нас, мъжете, има един типичен порив, който ни връща към праотците ни, изкарвали прехраната си, оцелявайки с лов. Всъщност преди всичко друго е било преследването на животни за тяхното месо и топла кожа.

Всъщност това е най-съвместимата ни с природата дейност. Мнозина ще намерят лова за нехуманна проява,  но и мнозина ще се съгласят, че той е част от нас-човеците, който в действителност сме си хищници. Но вече столетия  ловът се е превърнал и е възприеман като повече от преследване на животни. Той е спорт за благородници, мъжко време, доказване, чест, разходка сред природата, опознаване на живота и неговото ценене. Никой друг като лова не може да научи човека да уважава природата и нейните богатства. Защото въпросът не е да стреляш, а когато уличиш да благодариш за поднесения ти дар.

Не всеки обича морето…

0 Comments read Лични

Странно, нали? Свикнали сме да чакаме лятото и да си мечтаем за плаж и море. Странно е, когато чуем някой да казва, че не му харесва да ходи по родното Черноморие или на друг пясъчен бряг.

img14BПознавам обаче хора, които твърдо заявяват, че предпочитат да са в планината и им харесва много повече, отколкото да са на морето. На въпросът ми защо, отговарят по следния начин:

На морето отиваш да се печеш на слънце и… винаги изгаряш, белиш се или ставаш толкова черен, че си непознаваем за приятелите и близките си. Това няма как да стане на планината, там винаги търсиш сянка и не се печеш по 2 седмици непрестанно.

На морете се топваш няколко пъти във водата, играете малко плажен волейбол с приятелите, играете малко карти, отивате тук-там и толкова и толкова, след това става скучно. Планината е почти безкрайна, нямаш ограниченията на града/курорта. Можеш да хванеш, която пътека желаеш и да не спираш да вървиш по нея. Освен това е много по-разнообразно. Имаш серпентини. Прави пътеки, стръмни, каменисти, хлъзгави, надолни и прочие пътеки, а понякога вървиш през гората без дори да имаш пътека.

Гледката. Да, изгревът на морето е хубаво нещо. И самото то е красиво, но… е еднообразно. В планината дори да си минавал оттук преди, гледката винаги има с какво да те изненада. А и планинските естествени езерца са като излезли от приказките, реките са бистри, природата е естествена и неподражаема.

Хората. Всеки, който е ходил на малко по-дълъг поход, ще потвърди, че хората в планината са много по-мили и любезни. Няма пияни, няма надрусани и рядко някой пуши. Пълната противоположност на купонджиите по морето.

Разстоянието. На повечето места в България ще се намери планина, която да ти е по-близо, отколкото морето. Следователно ще пътуваш по-малко до крайната цел.

Няма пясък. Нека си го признаем. Пясъкът може да влезе на доста неподходящи места понякога. Липсата му би могла да се счита за предимство.

Не мързелуваш, а работиш върху себе си. Да, изморяваш се, но знаете ли колко приятна умора  е това и колко по-зареден с енергия може да се почувстваш след това. Помага да се активизираш много повече от лежането и лентяйстването на плажа цял ден.

По-евтино е. Да, липсата на барове, клубове и леснодостъпен алкохол и скъпи ястия се отразява добре на банковата сметка… както и на тялото.

Списъкът май стана прилично дълъг, затова спираме дотук. Може написаното по-горе другия път да ви накара да се замислите къде ще прекарате следващата си почивка.

Храна за душата – селски туризъм

0 Comments read Лични

Bulgarian-villageОтдавана се знае, че съм последовател на здравословния начин на живот и се стремя да водя такъв. Смятам, че това е начин да уважиш тялото си, като го поддържаш здраво и във форма. Днес ще ви разкажа за все по-популярен начин да прекарате почивката си, така че да заредите не само съзнанието си, но и да се пречистите  от стреса и вредните влияния на средата, в която живеете. Макар Велико Търново да не е толкова забързан като София или Варна, все по-често се сблъскваме с напрегнати ситуации, които подлагат на изпитание нервната ни система. Въпросната почивката ме накара да се почувствам като прероден. Отрази се добре и на семейството ми.
Кой не обича да ходи на море? Аз също, но последно време все попадаме на пренаселени места и не много поддържани плажове. Освен това „морето‟ предполага  много залежаване, хапване на повечко пържена храна, често със съмнително качество, стомашни проблеми заради смяната на климата и водата. Връщаш се с напрегнато съзнание от претъпканите места и отпочиваш след почивката.

Напоследък обаче се заговори за селски туризъм. Станал е доста популярен на Запад и вече има множество сайтове, форуми и фейсбук групи, които говорят и обсъждат „прежевяването‟. Някои плащат за това, а ние го имаме даром. Оказа се много подходящ начин на релаксиране – природа, чист въздух, автенстична българска атмосфера, продуктите, които помним от деца – сладко от боровинки, кисело мляко, домашно замесен хляб, мекици.  Голям плюс е малкото средства, с които прекарвате ваканцията си.

Преди ми звучеше смешно как така чужденците се впечатляват от  такива неща, но истината е, че българите не си ценим богатствата.  И докато някои търсят начин да са в естествена среда и да видят природосъобразен начин на живот поне за седмица-две, ние  тичаме към големите градове, ядем полуфабрикати и не купуваме къпини освен ако не са с баркод и сертификат за качество.

Тъй като имам село, решението да прекараме отпуската в старата къща се взе бързо и без възражения. Разположението й в подножието на Стара планина, до живописно лъкатушещата  Дряновска река, ни даде доста идеи как да запълним дните си –  разходки сред природата, пикници, поканихме на барбекю приятели.

Мисля, че подобна почивка сближава хората, а аз съм един млад човек, който цени и приятелите си, и семейството. Смятам, че в близост до природата се замисляме повече за здравето си – физическо, психическо , но и духовно. Не знам дали е от обстановката, но се чувствам ободрен, по-добър и зареден за работа.