Мъжът над 40 години вече е направил кариера, създал е семейство и е изградил своите принципи и стандарти за живот. Въпреки това, възрастта е просто цифра и по душа може да се чувства все още като 20-годишен надъхан младеж. За съжаление обаче, тялото често не отговаря на младежкия дух.
Мечтаното тяло над 40 сега е най-доброто доказателство за младост и добра форма сред мъжете. Докато в миналото лъскавият спортен автомобил или мотор помагаха за визуалната младост, сега мъжете все повече разчитат на телата си. И нека бъдем честни: Когато спортното превозно средство е в гаража и скъпите дрехи се върнат в гардероба, физическото състояние се разкрива.
А защо да инвестираме парите си в скъпи вещи, когато може да превърнем собственото си тяло в желан обект? Тук ви разкривам какво трябва да се направи за мечтаното тяло над 40 години. Планът е лесен и се състои само от няколко точки. Нека ги видим:
Първо трябва да открием източника си на мотивация. Нищо не работи без воля и това се отнася особено за физическата промяна. Силната воля е въпрос на личностно израстване. С други думи, докато за някои е лесно да започнат нещо и след това да го изпълнят, други винаги намират оправдание защо се отклоняват от целите си.
Но как да развием силна воля? Дори да не е хубав повод, много хора смятат, че обидата служи като мотивация – например след нежелана раздяла с партньора. Здравните проблеми, които могат да бъдат разрешени само чрез промяна в живота, могат да бъдат допълнителен източник на мотивация. Но когато стигнем до 40-те си години, може да си зададем следните въпроси: Доволен ли съм от тялото си? Ако не: защо да не го променя? Защото, ако не сега, тогава кога? Това зависи изцяло от нас!
Category Лични
Приюти бездомниче, дари живот
Имате ли домашни любимци? Ако отговорът е да, то знаете, че се радвате на една от най-чистите и истински любови. Доказано е, че собствениците на животинки – кучета, котета, птици, рибки – без значение какви, са по-щастливи и по-лесно се освобождават от натрупаното напрежение.
Аз имам куче, за което смело мога да твърдя, че е пълноправен член на семейството ни. Той е навсякъде с нас и не мога да си представя как бихме живели без него. Несравнимо е чувството, когато се прибирам след тежък работен ден, а той ме посреща на прага, сякаш съм целия му свят. В този миг всичко негативно се изпарява и аз се чувствам щастлив, нужен и обичам.
Ето затова не мога да разбера хората, които изхвърлят домашните си любимци като непотребни вещи. Нима не разбират, че животът и съдбата на тези невинни души е в техните ръце и не трябва да си играят с тях?
За щастие, вече има създадени доста приюти, фондации и групи в социалните мрежи, които се грижат за изоставените или родени на улицата животни. Затова ако по някаква (непонятна за мен) причина сте решили, че не можете или не желаете да се грижите повече за любимците си, може да се свържете с тях. Не изоставяйте на улицата животните, поне това може да им спестите.
Ако пък все още си нямате любимец, но искате да се грижите за такъв – отново това е начинът. Не купувайте, а приютете бездомниче, дарете му нормален живот и грижи, и ще получите най-безкористната и чиста любов, на която животинките са способни.
Колоездене за здраве и младост
Нова година – ново аз, нали така? Сигурен съм, че много от вас вече са готови с новогодишните си обещания и вече започват да работят по постигането на целите си. Едно от моите обещания за настоящата година е, да започна да карам повече колело.
Колоезденето ми беше любимо занимание в по-ранните години. Обикалях с „Балкан“-чето си навсякъде и много се гордеех с това. На по-късен етап си взех и колело със скорости. Но от няколко години насам все нямам време да карам колело или пък предпочитам удобствата на автомобила.
Наскоро четох за ползите от колоезденето и затова реших да се върна към това мое хоби. Не че не бях запознат със повечето факти, но имаше един, който ми направи по-голямо впечатление. Оказа се, че карането на колело не само поддържа мускулите и е полезно за здравето, но също забавя стареенето, като подмладява имунната система.
Резултатите са факт, благодарение на редица изследвания на учени от Бирмингам. Те включили в експеримента си повече от 100 любители велосипедисти, които били във възрастовия диапазон от 50 до почти 80 години. След това сравнили резултатите им с тези на по-млади и здрави велосипедисти, които обаче не се движат редовно и не се докосват често до колело.
Изводите били, че любителите велосипедисти, макар и на такава възраст, поддържат добри нива на холестерол и телесни мазнини, като запазват също и мускулната си маса.
Ползите от колоезденето се отразявали и върху имунната система. Например ендокринната жлеза, която се свива след като човек мине 20 години, при възрастните колоездачи, включили се в изследването, функционира толкова добре, колкото и при млади хора.
Да работиш в малък екип
За всеки един пораснал човек работата е неизменна част от битието. Истината е, че на работното си място прекарваме повече време отколкото вкъщи със семействата си. Именно затова средата ни там трябва да бъде спокойна, а екипът – сплотен. Само по този начин ще бъдем пълноценни и работата ще се извършва с удоволствие.
До момента винаги съм бил част от малки екипи. Работил съм и в големи компании със стотици души персонал, но отделите, в които съм постъпвал, са били в малки групи. И ето по какъв начин един такъв екип сме взимали решения: първоначално всеки обмисля своите идеи, допитваме се един до друг и се събираме да ги обсъдим, за да достигнем до краен извод. За мен този процес е адекватен, защото споделянето на мнение от 3 до 5 души е сравнително лесно и не се стига да излишни конфронтации.
От мои приятели знам, че механизмът на работа и в големите отдели е същият. Само че при него не се събират всички заедно, а се изпращат идеите на отделни отговорни лица, които после организират срещи и ги обсъждат помежду си. Представете си само как се събират заедно 50 човека и всеки от тях представя и коментира. В подобен случай взимането на адекватно, а пък и каквото и да е решение, е немислимо.
От личния си опит мога да споделя, че в малките кипи също се стига да ескалиращи и напрегнати ситуации, но страстите бързо се успокояват. Хубавото в случая е, че подобни ситуации ни провокират и често водят до неучаквани резултати. Когато работите по-малко на брой хора ставате по-сплотени и има по-голяма вероятност да се превърнете в истински приятели. Причината се корени в това, че прекарвате почти целия ден заедно и споделяте за ежедневните си терзания не само в работа, но за моменти от личния си живот.
Това мога да ви споделя от работата си в екипи. Мога да дам компетентно мнение само за едната страна, а за друга – кой знае как ще ме изненада животът.
Вяра или религия?
Задавали ли сте си въпроса дали наистина вярвате в Бог? Аз често се питам това и се опитвам да разбера дали почитам религията, или по-скоро имам убеждението, че има нещо по-голямо от нас, хората.
Осъзнах, че не съм чак толкова религиозен, защото не спазвам всички християнски и църковни канони. Замислете се колко от нас правят Великденския и Коледния пост. Аз съм се опитвал, но начинът ми на живот не ми го позволява и чувствам изтощение на организма. Тук не става въпрос за воля, а за физическо състояние.
Сигурен съм обаче, че съм вярващ – вярвам във върховната сила, която ръководи човечеството. Имам толкова много необясними или поне не логически обясними ситуации в живота си, че няма как да не съм се убедил в присъствието на висша сила.
Вярвам, че има Бог и може би неговото име е Христос. Уповавам се на религията, но мисля, че силата на вярата е много по-голяма. Не е необходимо да отидеш на специално място, за да отправиш съкровените си молитви. Нужно е само да се уединиш със себе си и да изстреляш желанието си нагоре. Според мен хората придават енергия на местата – колкото по-положително настроени са те, толкова по-хубав заряд придават на даденото пространство.
Религията ме е научила да живея в любов и знам, че това е основен закон при съществуването. Няма значение вида на религията, расата, нацията, щом обичаш всички хора на земята, то значи ти си истински човек. Вярата в доброто ни прави по-силни.
И ако трябва да избера между вярата и религията, бих казал, че и двете, стига ние да имаме отворени очи и уши, които да ни помогнат да отсеем същината. Да, аз съм вярващ – вярващ в мира и щастието.
В Китай не можеш да коментираш анонимно онлайн. А у нас?
Прочетох за интересна новина буквално от последните часове.
Оказва се, че Китайският интернет регулатор официално е забранил анонимното коментиране, където и е да е в Интернет. Ако искаш да напишеш своето мнение по някой въпрос, длъжен си да използваш истинските си имена, така че да отговаряш на условията, поставени от Китайската администрация на киберпространството. Тези от потребителите, които не предоставят истинското си име, ще бъдат частично блокирани. Ще имат достъп до публикациите, за да ги четат, но няма да могат да добавят свой коментар. Ако има съмнение, че използваш чуждо или фалшиво име, подлежиш на проверка. Информацията, събрана от нея, след това се предава на властите и може лошо да загазиш.
Трябва да призная, че колкото и да е задължаващо всичко това, в него има смисъл. Аз самият съм попадал на коментари в моя блог, които хем са груби, хем нямат общо с моите текстове, хем са подписани с безсмислени псевдоними. Такива директно ги трия, но понякога се изнервям, защото ми губят времето.
Лично аз нямам нищо против да се подписвам лично, след всеки коментар, който пиша. Не случайно имам и личен блог, в който свободно изразявам собственото си мнение. Вие знаете кой съм, защото съм се представил още в самото начало на блога ми. А ако ви интересува допълнителна информация, винаги можете да ми пишете, за да ме попитате. При мен няма нищо скрито или покрито. Вярвам, че ако повече хора действаха така, спамът ще намалее, а ругатните и хуленето може почти да изчезнат. По-лесно е да псуваш все пак, когато си в сянка…
За страничен наблюдател китайската мярка може да изглежда крайна, но аз като човек, който има личен сайт/блог, я подкрепям. Нямам нищо против нея и дори ме кара да се замисля какво би било, ако и в България се въведат подобни условия.
Янко Янев ме изправи отново на крака
Човек никога не знае какво ще го сполети и от къде ще дойде помощта. А на мен най-голяма помощ ми оказа адвокат Янко Янев с професионализма и познанията си, както и с личния си пример.
Любител съм на високите скорости. От години притежавам пистов мотор, който обичам да карам навсякъде. Но винаги съм бил внимателен и отговорен. Моторът достигаше своята пределна скорост само на специализирана писта, а в града го използвах повече за по-лесно придвижване в натоварения трафик. Винаги съм спазвал правилата за движение и не съм правил сериозни нарушения. Но за мое най-голямо нещастие това не ми беше особено от полза.
На едно голямо кръстовище с кръгово движение аз вече се въртях, ползвайки си предимството, когато един автомобил реши да тръгне и да засече пътя ми. Последиците за мен бяха сериозни. Изхвърчах от мотора си, блъснах се в предното стъкло на автомобила и се стоварих на платното. След като ме откараха в болницата и минах всичките спешни прегледи и интервенции, се установи, че имам много сериозно счупване на единия крак, което налага операция и имплантиране на всякакъв вид пирони, антени и т.н.
Операцията щеше да струва много пари, които естествено Здравната каса не покрива. Но като всеки отговорен водач на мотор, си бях направил няколко вида застраховки. Веднага инструктирах близките си да се свържат със застрахователната компания, за да мога максимално бързо да направя операцията, защото тя не можеше да чака. Оказа се обаче, че дружеството, с което бях сключил договор и на което си плащах редовни вноски по полицата, искаше да изплати една минимална част от сумата, която щеше да ми бъде необходима за операцията, рехабилитацията и възстановителните процеси. Знаех, че нещо не е наред и реших да потърся компетентна помощ.
Покрай познати и приятели научих за адвокат Янко Янев. Свързах се с него и той се отзова в доста кратък срок. Обясних му ситуацията, а той се зае със случая ми с готовност и отдаденост.
Докато чаках резултати, реших все пак да го проуча (въпреки че ми беше препоръчан). И така разбрах, че той самият е претърпял сериозен пътен инцидент през 2008-а година, след който едва не остава парализиран. Това го е провокирало да започне да поема повече застрахователни казуси, а след време е учредил и фондация в помощ на пострадалите при пътно транспортни произшествия „За пострадалите“.
Бях доволен от това, което намерих за него като информация. Човекът се е развивал постепенно в кариерата си, а работата си очевидно върши със съвест, отдаденост и професионализъм.
В крайна сметка той доказа, че застрахователната компания няма никакво основание да не изплати пълното обезщетение по полицата, след което направих операцията, а възстановителният процес продължава с бебешки, но постоянни стъпки всеки ден.
Джуманджи 2 – трейлър
Помните ли филма „Джуманджи“ от 1995 г.?
В главните роли бяха невероятният Роби Уилямс, Джонатан Хайд, Кирстен Дънст, Брадли Пиърс и Бони Хънт. За времето си беше гениален филм, с множество ефекти и интересна история. На мен ми беше любопитен най-вече заради специалните ефекти, чудех се как са ги направили и докъде ли ще стигне киното през следващите 20 години.
Е, вече минаха 22 години и сми свидетели на какви ли не чудеса, които се случват във филмовата индустрия. Гледаме филми, които са 90% компютърно-генерирани, а останалите 10% се падат на актьорската игра. Почти всичко се снима на зелен екран и след това се обработва в продължение на месеци.
Логично беше един от най-иконичните филми на 90-те да намери своето отражение в днешен контекст. Представям ви римейк на познатия ни „Джуманджи“. Тук героите влизат в играта не чрез настолна игра, а чрез нещо като Терминатор или Нинтендо. Лично на мен ми се струва малко странно, но ще ми е интересно и вие да споделите какво мислите за трейлъра.
Когато нервите не ти издържат, брой до 10 (или до 100)
Всеки от нас е имал и ще има моменти, в които нервите му просто се опъват до крайна степен. Изригване от наша страна може да се предизвика по най-различни причини:
- ремонт на съседите;
- безброй въпроси от непознат;
- неуместна забележка от непознат;
- тръшкане на децата;
- поредното искане за пари;
- празен хладилник у дома
- и т.н.
И на мен ми се е случвало не веднъж. Особено когато съм зад волана. Изскачат ми пешеходци от нищото, други шофяори ми отнемат предимството, засичат ми пътя, изпреварват ме отдясно и т.н. Все неща, с които хората зад волана се сблъсква ежедневно и които мен често ме дразнят. Понякога ми опъват нервите до такава степен, че започвам да викам и да псувам с пълен глас. Няколко пъти се е случвало да го правя пред детето си, като просто забравям, че то се вози на задната седалка…
Осъзнах колко грешно постъпвам, когато след поредния подобен случай, видях изплашеното лице на сина ми. Гледаше ме стреснато и заех, че аз съм източникът на страха му. Тогава се стреснах от самия себе си, защото не желаех да съм източник на срах за детето си. То просто не беше свикнала да вижда баща си в подобна светлина, а и не трябваше въобще да се случва. Мигом съжалих за поредната си импулсивна реакция и си обещах следващия път да опитам да се контролирам.
Вече няколко седмици смея да твърдя, че съм по-добър и спокоен шофьор. Дори когато съм сам в колата, не се отпускам да крещя, а стискам зъби и броя до 10. В повечето случаи времето е достатъчно, за да ми мине ядът и временното дразнение. Когато не се случи, продължавам да броя, ако трябва и до 100.
Опитайте и вие. Ще видите, че наистина върши работа и ви учи на самоконтрол.
Колко чаши кафе да пием на ден без да прекаляваме?
Вероятно и вие сте си задавали този въпрос: прекалявам ли с кафето, мога ли да си позволя още една чаша? Полезно ли е? Вредно ли е?
Ето и отговора: ако пиете до три кафета на ден, няма повод за притеснение.
Откъде знам ли? Личния лекар ми го каза. Миналата година преживявах такъв момент, ще бях започнал да увеличавам дозите. Стигал съм дори до 4-5 кафета на ден и макар да осъзнавах, че са много, не спирах. Пиех ги в продължение на няколко седмици, може би около 2-3 месеца, докато накрая не усетих леки болки в гърдите. Нещо като бодежи в областта на сърцето. Не бях изпитвал нещо подобно до тогава, затова се стреснах и бързо отидох на лекар да ме прегледат.
Оказа се, че повод за притеснение няма, но трябва да намаля чашите с кофеиновата напитка. Личният лекар ми каза да не пия повече от три на ден и да не са непосредствено едно след друго, ами сутрин, на обед и следобед.
Речено – сторено.
Бодежите скоро изчезнаха и се почувствах по-добре. Оттогава насетне не пия повече от три кафета на ден дори душата ми да крещи за кофеин. Знам си границите и какви ще са последствията, ако ги прекрача.