Неусетно се изниза и тази година. Поднесе ни много изпитания, но имаше и хубави моменти, които, сигурен съм, ще помним и занапред. И тъй като по традиция декември е месец за равносметка, реших малко да разчупя стереотипа. Ето защо ще да ви споделя моето виждане за това към какво трябва да се стремим в живота си и как с новата година да започнем да го прилагаме в действие.
Разбира се, че на първо място е да бъдем щастливи. Животът ни се състои от поредица от моменти. Нека не живеем в миналото и не преследваме вятърни мелници в далечното бъдеще. И двете са илюзии, които лишават от истинските предизвикателства в живота и прекъсват връзката с настоящето. Всеки ден е подарък. По-добре да сме оптимисти, който грешат, отколкото песимисти, които са прави.
Важно е и да се научим да приемаме своите силни и слаби страни. Ние сме ценни и ако сами не се обичаме и уважаваме, околните също няма да го направят.
Освен да приемаме себе си каквито сме, трябва да се учим и от грешките си. Всеки може да прави грешки, но те не трябва да се повтарят, допуснати вече веднъж. Нека приемем градивната критика, но да не позволяваме да бъдем убеждавани и уличавани във вина.
И накрая, но не на последно място – да се възползваме от всеки шанс. В живота винаги има възможности. Всеки ден, всеки час, всяка минута ни предоставя шанс за промяна и избор. Да не го изпускаме. Да рискуваме, за да спечелим. По-добре да сме смели и понякога да се проваляме, отколкото никога да не опитаме и да пропуснем този безценен житейски дар.
