Към какво да се стремим в живота?

Неусетно се изниза и тази година. Поднесе ни много изпитания, но имаше и хубави моменти, които, сигурен съм, ще помним и занапред. И тъй като по традиция декември е месец за равносметка, реших малко да разчупя стереотипа. Ето защо ще да ви споделя моето виждане за това към какво трябва да се стремим в живота си и как с новата година да започнем да го прилагаме в действие.

Разбира се, че на първо място е да бъдем щастливи. Животът ни се състои от поредица от моменти. Нека не живеем в миналото и не преследваме вятърни мелници в далечното бъдеще. И двете са илюзии, които лишават от истинските предизвикателства в живота и прекъсват връзката с настоящето. Всеки ден е подарък. По-добре да сме оптимисти, който грешат, отколкото песимисти, които са прави.

Важно е и да се научим да приемаме своите силни и слаби страни. Ние сме ценни и ако сами не се обичаме и уважаваме, околните също няма да го направят.

Освен да приемаме себе си каквито сме, трябва да се учим и от грешките си. Всеки може да прави грешки, но те не трябва да се повтарят, допуснати вече веднъж. Нека приемем градивната критика, но да не позволяваме да бъдем убеждавани и уличавани във вина.

И накрая, но не на последно място – да се възползваме от всеки шанс. В живота винаги има възможности. Всеки ден, всеки час, всяка минута ни предоставя шанс за промяна и избор. Да не го изпускаме. Да рискуваме, за да спечелим. По-добре да сме смели и понякога да се проваляме, отколкото никога да не опитаме и да пропуснем този безценен житейски дар.

За да си по-щастлив, не прави това

Има някой неща, които най-вероятно всички правим, без да осъзнаваме, и те ни пречат, малко или много, да се чувстваме щастливи. Аз успях да систематизирам някои действия, които отчитам като грешки в поведението си и които мисля, че по някакъв начин пречат да се чувствам щастлив.

compare-toПонякога имаш навика да се сравняваш с хора, които дори не познаваш, нали? Понеже в момента сме в ерата на споделянето, в социалните мрежи може да следим живота на другите, който отстрани изглежда перфектен. Иска ти се и твоят да беше такъв и започваш да се самосъжаляваш. Типичен случай на гледане в чуждата паничка. Това всички го правим, но някои избират да се фиксират върху него – ето защо не са щастливи. Винаги ще има някой, който да е по-добър от вас в нещо. Затова е безсмислено да се сравнявате с когото и да било.

Хубаво е да се опитваш да угодиш на всички, но дали така угаждаш на себе си? Да проявяваш съпричастност и загриженост не е лошо. Обаче когато постоянно се съгласяваш с неща, които не искаш да правиш, вредиш на собственото си щастие, за да угодиш на другите. Един-два пъти не е проблем да кажеш “да”, но ако това поведение е регулярно, ще забравиш себе си, за да направиш останалите щастливи.

Когато не си казваш веднага, че нещо не е наред, а таиш негодуванието в себе си, всъщност си вредиш. Негативната емоция се натрупва и ти пречи да си щастлив. Естествено, не във всяка ситуация е уместно да изказваш несъгласието си, но го прави, когато прецениш, че можеш.

Аз в момента се опитвам да следвам собствените си съвети, които давам тук, но съвсем от скоро. Просто се бях се замислял по този въпрос в дълбочина преди. Определено мога да кажа, че се чувствам по-добре, когато изказвам мнението си.