Кога човекът става Бог? Дали когато започва да твори, или когато започва да решава кой ще живее и кой не? А има ли добра и лоша смърт?

По темите за живота и смъртта се е философствало от дълбока древност. От отправната точка на днешно време вече сякаш има закони и правила, които налагат определени стандарти на възприемане на тънката граница между живота и смъртта. Животът се цени и пази. Това се превръща в неоспоримо условие. В много страни дори забраниха смъртното наказание за престъпници с тежки престъпления като го замениха с присъди до живот. В тази правна сфера обаче да се налага някакво наказание изглежда логично, особено когато се следва принципа живота за живот и санкцията за/на лошия човек.

Друго обаче  е мисленето за друг тип убийство. Основният проблем на съвременния морал е „за“ или „против“ евтаназията? Евтаназията – за нея се говори като за „добрата смърт“. В много страни се прилага на пациенти с безнадеждни изгледи за живот или при друга крайна необходимост. Може да се пожелае от самия пациент или неговите роднини, ако той е на жовотоподдържащи системи и се очаква никога да не се събуди. В Холандия се прилага след преглед от трима независими специалисти в съответната област, решение на лекарска комисия и присъствието на съдия. В страни като България обаче евтаназия поради самата си същност е прието, че противоречи на лекарската етика – тя защитава и дарява, а не отнема живот. Смята се, че евтаназията  е против редица християнски принципи: самоубийството според религията ни изпраща самоубиеца директно в Ада; Ад очаква и убиеца. А евтаназията не е нищо друго освен убийство.

Тук много хора биха попитали: „А нормално ли е човек да бъде оставен в мъки, които представляват Ада сам по себе си?“ Самият аз бих го задал и бих добавил: „Ако избавиш страдащия не е ли проява на човечност и не извършваш ли нему добро“.

Отдавна исках да засегна тази тема, защото тя е интересна от морална и етична гледна точка. Честно казано мислех, че бих могъл, пишейки в блога си, да взема някоя от двете позиции – „за“ или „против“. Обаче ми е трудно. Мисля, че и поколения след нас ще разсъждават и въпросът пак няма да получи едностранен и еднозначен отговор.