Category Лични

Думи за Велико Търново

22.05.2014 0 Comments read Лични

Старопрестолната ни столица е един от най-често посещаваните градове. И зиме, и лете ни радват туристи, но и ние радваме тях. 🙂 Не от градолюбие, не от излишна надменност ще кажа, че може би Велико Търново е най-хубавото място за живеене в България. И като причини съвсем няма да споменавам исторически и културни паметници. Те са си факт и от край време пробуждат интерес.

Като първо ще ви обърна внимание, че сме разположени съвсем в центъра на България. Разстоянието е почти еднакво към морето и към столицата. След това ще отбележа, че в по-малък град се отглеждат, възпитават и изучават деца с доста по-голям успех, защото хората се познават и пазят поведение, държат на добри приказки по техен и адрес на семействата им. Затова и учители и родители повече се стараят. Но Търново съвсем не е и от най-малките населени места. Имаме си и мол, и кино, и заведения, и барове. Цените като цяло са ниски, сравнени с много други градове. Хората имат препитание покрай заведенията и хотелите, не малко дават квартири под наем, държат магазини за сувенири, а и много немалки фирми имат нужда от качествени кадри. Младото поколение щъка из улиците, тъй като Университетът всяка година приема нови студенти. Не рядка гледка са насядали художници, услужливи хора, които винаги ще ви упътят, организатори на тържества и други. Като заговорих за гражданите не мога да не отбележа, че при нас животът е спокоен и рядко ще срещнете изнервен и забързан човек.

На последно място слагам забележителностите около града. Ако желаете да попътувате за уикенда можете да посетите Арбанаси, Севлиево и дори Габрово (само на 30-40 мин. с кола), комплекси с басейни или да си направите изглед и пикник край Янтра.

Ако с това не съм ви убедил, слагам снимка с невероятна гледка. Това е Велико Търново – град на етажи, с много дух и индивидуалност.

Какво значи да си „дзен“?

18.05.2014 0 Comments read Лични

Най-добрият лек срещу стреса е лежерността. Осъзнах това, след като многократно си изпусках нервите в поредица от ужасни дни. Не един и два бели косъма ми разкрасиха прическата, при това те са ми белите кахъри. Притеснителен е не цветът на косата, а общото здраве и съхраняването на нервната система.

Много често хората, поставени в стресова ситуация, не могат да мислят рационално, справят се по-трудно и по-бавно с дейностите си, да не говорим, че си развалят настроението (вижте мен), което се отразява на отношенията със семейството. Ставате по нетърпеливи с децата и пренебрегвате съпругата си. Осъзнавате това, чак след като отнесете някой шамар от половинката или пък непрестанните притеснения от работния делник ви застигнат, сгромолясате се на болничното легло и лекарят ви каже, че трябва да намалите притесненията и да се погрижите за здравето си.

И понеже аз съм най-големият пример за всичко описано дотук, ще ви кажа как се опитвам да се справям с кошмарното ежедневие. Всеки ден си повтарям една проста житейска мъдрост, измислена от представител на будисткото учение. Тя гласи: „Бъди дзен!“ и „Бъди като камък – устойчив и непоклатим“. Започнах да се старая да подминавам всякакви разправии, да не влизам в спорове, да прекратявам неприятна за мен тема, защото разбрах, че с прости хора не можеш да излезеш на глава и почнеш ли да ги убеждаваш в правотата на собствената си гледна точка си загубен. Казвам си: Не гледай и не се ядосвай, че колегите ти не се справят с работата. Гледай само своята. Ако някой иска да му спасяваш задника, кажи му, че си зает с нов проект или друго. Той няма как да настоява, ако го убедиш, че шефа ти стои над главата.

И така… общ съвет за всички: Не се замесваш в клюки и не обръщаш внимание на такива за себе си. Споделяш по-малко и се смееш повече. На въпроса винаги отвръщаш с въпрос. Питат те как си, казваш: „Дзен!“. И после и денят ти ще е по-ведър, и жената по-мила, и изследванията при доктора по-добри…

Има ли добра смърт?

05.04.2014 0 Comments read Лични

Кога човекът става Бог? Дали когато започва да твори, или когато започва да решава кой ще живее и кой не? А има ли добра и лоша смърт?

По темите за живота и смъртта се е философствало от дълбока древност. От отправната точка на днешно време вече сякаш има закони и правила, които налагат определени стандарти на възприемане на тънката граница между живота и смъртта. Животът се цени и пази. Това се превръща в неоспоримо условие. В много страни дори забраниха смъртното наказание за престъпници с тежки престъпления като го замениха с присъди до живот. В тази правна сфера обаче да се налага някакво наказание изглежда логично, особено когато се следва принципа живота за живот и санкцията за/на лошия човек.

Друго обаче е мисленето за друг тип убийство. Основният проблем на съвременния морал е „за“ или „против“ евтаназията? Евтаназията – за нея се говори като за „добрата смърт“. В много страни се прилага на пациенти с безнадеждни изгледи за живот или при друга крайна необходимост. Може да се пожелае от самия пациент или неговите роднини, ако той е на жовотоподдържащи системи и се очаква никога да не се събуди. В Холандия се прилага след преглед от трима независими специалисти в съответната област, решение на лекарска комисия и присъствието на съдия. В страни като България обаче евтаназия поради самата си същност е прието, че противоречи на лекарската етика – тя защитава и дарява, а не отнема живот. Смята се, че евтаназията е против редица християнски принципи: самоубийството според религията ни изпраща самоубиеца директно в Ада; Ад очаква и убиеца. А евтаназията не е нищо друго освен убийство.

Тук много хора биха попитали: „А нормално ли е човек да бъде оставен в мъки, които представляват Ада сам по себе си?“ Самият аз бих го задал и бих добавил: „Ако избавиш страдащия не е ли проява на човечност и не извършваш ли нему добро“.

Отдавна исках да засегна тази тема, защото тя е интересна от морална и етична гледна точка. Честно казано мислех, че бих могъл, пишейки в блога си, да взема някоя от двете позиции – „за“ или „против“. Обаче ми е трудно. Мисля, че и поколения след нас ще разсъждават и въпросът пак няма да получи едностранен и еднозначен отговор.

Ужасен ден

14.03.2014 0 Comments read Лични

Вчера беше един от най-ужасните ми дни. Както всеки понеделник имах тежко пренастройване от почивен на работен режим, което донякъде е нормално за мен. Не стига това, ами денят ми беше много натоварен. А и седмицата ще е необичайно дълга. След работа се отправих директно към една презентация, където обаче не успях да свърша това, което трябваше. Реших, че денят така или иначе е лош и затова се обадих на приятели да пием по бира. Тъкмо взех един от тях и тръгнахме към едно заведение и не щеш ли жси4ки лампи на колата светнаха. Спря! Ееее, все на мен ще се случи! Какво да се прави, извиках майстори и я взеха. Накрая се прибирам след кошмарния ден и се гледам в огледалото след ужасния ден и какво да видя – БЯЛ КОСЪМ ! Няма ли да има край, че направо ми писна, ама дано всичко е останало във вчерашния ден и днес да съм по-голям късметлия, че иначе … направо не знам!

Столични неразбории

07.03.2014 0 Comments read Лични

Случайно да сте чували приказката за първите седем години? То ние всички сме я чували, но дали все пак ни увира мозъка. На теория всички ние знаем важността на доброто възпитание, но защо не го спазваме. Толкова ли е трудно, когато разговаряш с някого да спазваш добрия тон, непостижимо ли е да не прекъсваш събеседника си, а сигурно изисква ужасно усилие да изхвърлиш билетчето си за градски транспорт в кошчето, цигарата в пепелника и така нататък.

Преди няколко дни пътувах до София и останах изненадан и направо учуден от немарливостта и безхаберието на по-голяма част от жителите към облика на собствения им град. Парадоксът е в това, че най-вече тези хора излъчват в репортажи по новините как протестират, колко граждански активни са. Техните оплаквания ръководят общественото мнение, техните нужди водят стандарта в страната. Аз не си спомням от началото на годината на фокус да е била поне една новина от Велико Търново. Защо? Ние тук не сме ли България? Явно държавата ни се олицетворява със столицата, понякога Пловдив, Варна, Бургас и Русе (рядко, но за цвят). Най-обвиняващите обаче са софиянците и аз продължавам да недоумявам как за толкова години не се научиха да си пазят. Не ми се вярва само роми да вандалстват и да цапат. Тук отговорността е колективна и солидарна. Видим ли разнебитено, оставяме да си го оправи, който си го е строшил (а той никога не идва). Сещаме се да почистваме единствено когато по БТВ предприемат масова инициатива, или когато е изцапано само пред входната ни врата. През останалото време позабравяме, че освен инициативата по протестиране, наша е инициативата по почистване, по озеленяване, по добросъседство и ние сме най-големият образец за бъдещото поколение. А софиянци трябва да са образец за нацията.

Подарък за малко дете

23.02.2014 0 Comments read Лични

Здравейте! Днес искам да попиша малко за децата, празниците и играчките. С две колежки търсехме отговор на въпроса кой е по-добрият вариант за подход към подарък на 5-годишно дете – да се подготвим предварително или в деня на празника да го оставим да избере каквото нему харесва.

И двете бяха на мнение, че може би идеята само детето да си избере подарък е доста по-разумна и привлекателна, защото дадените пари ще са за действително ползвана вещ. Разказаха, че и двете у дома били заринати с подарени неща, които само стояли в коша за игра. Другият случай бил с евтини китайски стоки с въртящи се, скачащи и говорещи механизми, дадени от баби и други роднини, които почти веднага се разваляли, защото малкото дете ги използвало без мярка. За дидактични игри и книжки и дума не може да става. На тази възраст малчуганите често губят концентрация и е цяло чудо да използват дадена вещ за дълго. Обикновено имат едно любимо нещо, с което се занимават през целия ден.

Аз пък съм защитник на противоположното. Според мен предварително подготвения подарък е много по-добра идея. Така ще се запази важния за празника елемент на изненадата. Заедно с това ще се спести на детето разочарованието от избора на играчка, за която е много вероятно да възкликнете: „Ама не това, татиното, сега си избери друга кутия, че тази е много скъпа“. Не е много добре точно на рождения ден да наложите ограничения на детето си, защото единственото, което ще му подарите са неприятни спомени и блян за нещо, което не може да има. Е, ако имате възможност да изхарчите 150-200 лв. тогава картинката ще бъде друга. Аз обаче нямам. Предпочитам сам да определям бюджета си и имам самочувствието на родител, който знае най-добре какво ще заинтригува и зарадва детето му.

Ако се престрашите, ще се радвам да споделите и вие какво мислите по въпроса 🙂

Селата, интернета и Христин Петков – кмет на Сливен

07.01.2014 0 Comments read Лични

Притежавам наследствена къща в китно село в Еленския балкан – Граматици. Там прекарах голяма част от детството си, и мястото ми е наистина много мило, а и се намира насред красотата на Стара планина. За съжаление, селото е обезлюдено, почти на изчезване, а къщата – запустяла и нуждаеща се от сериозен ремонт. На много пъти съм се замислял, след като детето порасне още малко, със съпругата ми да се преместим да живеем там, да си направим зеленчукова градина и малка животинска ферма, защо да не предлагаме и селски туризъм. На нея идеята също й допада, но засега животът ни е просто прекалено динамичен – кой знае, живот и здраве след 6-7 години…

Постоянно се възмущавам от това как държавата нехае за селата и техните жители. Толкова много малки населени места изчезват, само защото няма училища, няма пътища и други инфраструктурни проблеми. Много семейства реално биха предпочели да живеят там, ако ги има тези предпоставки. В крайна сметка земеделството и животновъдството винаги ще бъдат добре заплатени – нужно е единствено хората по селата да не се чувстват отцепени от цивилизацията. Разбира се, има и положителни неща. Наскоро разбрах, че наред със съседното село – Костел, и нашето вече разполага с високоскоростен интернет. Сигурно си мислите – какво пък толкова. Съвсем нормално удобство е, разбира се, но в едно далечно село в планината, е истински лукс. Това огромно удоволствие се дължи на проект, изпълнен от Изпълнителна агенция ЕСМИС под ръководството на бившия сливенски кмет – Христин Петков за широколентов достъп до световната мрежа и в малките населени места. Предполагам ще се съгласите, че е съвсем друго нещо да живееш на село и да имаш достъп до интернет със скорост каквато е в града. Надявам се и други държавни чиновници, агенции и институции скоро да се сетят, че имаме села, чиито жители също се нуждаят от удобства и подкрепа.

Консултантите в магазините

22.12.2013 0 Comments read Лични

Днес ми се говори за консултантите в магазините… и по-специално за това, че не малко купувачи не знаят как да пазаруват и вхърлят десетки левове на вятъра, поради избор на неподходящи стоки или услуги.

Почти всяка втора жена се нуждае от съвет при покупката на облекло, няма идея какво ще й стои добре, не умее да подбира кройка или материя. Ние мъжете рядко обичаме магазините. Купуваме инстинктивно и на момента обувки, ризи, якета. Много семейства пазаруват неразумно телевизори, климатици особено е двоумението при търсене на телефони, таблети, лаптопи.

Управителите на големите вериги магазини биха ни помогнали, ако сложат професионални консултанти. Лично аз, като представител на силния пол, мразя… как му казваха… шопинга. Мисля си колко хубаво би било, ако вляза в даден магазин за дрехи, кажа от какво имам нужда и какво ми харесва и просто изчакам консултанта да ми даде предложения, няколко съвета – след проба или две да си ида и да се приключи. За съжаление модни консултанти у нас има предимно в скъпите търговски обекти, а колко от обикновените хора могат да пазаруват от популярни модни марки.

Най-голяма нужда от истински професионалисти се долавя в технологичните магазини или такива за строителни материали. Неразбиращият човек трудно би се справил с днешното разнообразие от техника. За мое разочарование съм попадал доста често на неквалифицирани консултанти, които ми прочитат какво пише на листа с характеристиките. Благодаря, и аз го виждам! Нужен ми е съвет за батерията, екрана или терминалите за връзка с други устройства… примерно. Затова си изградих навик да търся предварително информация или да се съветвам с приятели, които ползват същата или подобна техника.

Обаче ми се е случвало и да попадам в магазини, където са ме посрещали отлично и съм получавал не само добри съвети и препоръки за работа, но и на колко време еди-коя си марка се нуждае от профилактика – що се отнася до лаптоп или друго.

Мисля, че ако в повече магазини сложат квалифицирани служители, минали през обучение, това ще вдигне интереса към фирмата. Доволните клиенти ще правят препоръки и ще се връщат. Особено по празниците, когато хората пазаруват най-много и искат да изглеждат най-добре.

Отрова от син скорпион – панацея или истински лек?

16.11.2013 0 Comments read Лични

Пиша ви с едно питане по повод представянето на едно ново лекарство у нас, произведено на базата на екзотичния и вече популярен лек за рака – отрова от син скорпион. Лекарството, за което става дума, се нарича Видатокс и идва от Куба. Наскоро бе представено на пресконференция и презентация у нас, на която са присъствали кубинският посланик – Тересита Капоте, фармацевти от компанията-производител – Лабиофам, Светльо Кантарджиев, Елена Банова от анти-рак фондацията „Неогенезис“ и други.

За тези от вас, които не са запознати – отровата от син скорпион е лек, използван и познат на обитаващите островите на Куба от векове с обезболяващите си качества. През последните десетилетия усилено са били изследвани и антитуморните му свойства и така се е стигнало до съдаването на лекарството Видатокс. Първоначалното му име всъщност е било Ескозул или Ескозин, но след като се навъдили много ментета със същото име, производителите му от Лабиофам решили да го преименуват.

Бих желал да ви помоля, ако вие или ваш близък вече сте тествали това лекарство, да споделите вашите отзиви за него. Цената му не е ниска и затова обмислям дали да го закупя и препоръчам на мой близък – пише, че не са установени сериозни странични ефекти и не само не пречи, но и спомага за по-успешното и безболезнено преминаване през основната терапия. Ще се радвам да чуя мненията ви за него.

На връхчето на кукичката

20.10.2013 0 Comments read Лични

Последно време преоткрих положителните страни на риболова. Никога не съм бил особено голям фен на този спорт, но с един приятел бяхме през уикенда на язовир и неочаквано за мен ловенето на риба ми се стори едно отпускащо занимание.
Приятелят ми има цяло куфарче с необходимите пособия – тежести, плувки, мухи, показа ми какво е тролинг и какво любимата ми дума „зарибяване‟.

Интересно ми беше когато ми обясни откъде всъщност идва думата за Интернет трол и напоследък нашумялия глагол „тролване‟. Тези виртуални явления водят началото си от гореспоменатия риболовен термин „тролинг‟. Това е един ефективен начин за ловене на по-едра риба и се казва още риболов на влачене, тъй като се използва лодка и рибарите пускат примамките си, мрежи или въдици за тролонг, докато лодката се движи с определена скорост. Тролингът може да се сбърка фонетично с трАлинга, който е различен метод, главно за стопански риболов, с лодки със специално мотори за тралене. Честно казано не разбрах много по въпроса. А трОлингът като цяло е рибарска техника за използване на блесна. Някои го наричали още мързелив риболов.

Оттук идва и интернет тролването – привличане на вниманието с имитиране на конкретно поведение, за да се предизвика определена реакция.

Човек никога не знае кога и при какви обстоятелства ще научи нещо ново. А иначе моят риболовен опит беше доста приличен. Мисля, че ме споходи късметът на начинаещия, при това достатъчно щедро, за да ме зариби да ида отново.