Category Лични

Подарък за малко дете

Здравейте! Днес искам да попиша малко за децата, празниците и играчките. С две колежки търсехме отговор на въпроса кой е по-добрият вариант за подход към подарък на 5-годишно дете – да се подготвим предварително или в деня на празника да го оставим да избере каквото нему харесва.

И двете бяха на мнение, че може би идеята само детето да си избере подарък е доста по-разумна и привлекателна, защото дадените пари ще са за действително ползвана вещ. Разказаха, че и двете у дома били заринати с подарени неща, които само стояли в коша за игра. Другият случай бил с евтини китайски стоки с въртящи се, скачащи и говорещи механизми, дадени от баби и други роднини, които почти веднага се разваляли, защото малкото дете ги използвало без мярка. За дидактични игри и книжки и дума не може да става. На тази възраст малчуганите често губят концентрация и е цяло чудо да използват дадена вещ за дълго. Обикновено имат едно любимо нещо, с което се занимават през целия ден.

Аз пък съм защитник на противоположното. Според мен предварително подготвения подарък еgift-clubs-kids много по-добра идея. Така ще се запази важния за празника елемент на изненадата. Заедно с това ще се спести на детето разочарованието от избора на играчка, за която е много вероятно да възкликнете: „Ама не това, татиното, сега си избери друга кутия, че тази е много скъпа“. Не е много добре точно на рождения ден да наложите ограничения на детето си, защото единственото, което ще му подарите са неприятни спомени и блян за нещо, което не може да има. Е, ако имате възможност да изхарчите 150-200 лв. тогава картинката ще бъде друга. Аз обаче нямам. Предпочитам сам да определям бюджета си и имам самочувствието на родител, който знае най-добре какво ще заинтригува и зарадва детето му.

Ако се престрашите, ще се радвам да споделите и вие какво мислите по въпроса 🙂

Селата, интернета и Христин Петков – кмет на Сливен

Притежавам наследствена къща в китно село в Еленския балкан – Граматици. Там прекарах голяма част от детството си, и мястото ми е наистина много мило, а и се намира насред красотата на Стара планина. За съжаление, селото е обезлюдено, почти на изчезване, а къщата – запустяла и нуждаеща се от сериозен ремонт.  На много пъти съм се замислял, след като детето порасне още малко, със съпругата ми да се преместим да живеем там, да си направим зеленчукова градина и малка животинска ферма, защо да не преseloдлагаме и селски туризъм. На нея идеята също й допада, но засега животът ни е просто прекалено динамичен – кой знае, живот и здраве след 6-7  години…

Постоянно се възмущавам от това как държавата нехае за селата и техните жители. Толкова много малки населени места изчезват, само защото няма училища, няма пътища и други инфраструктурни проблеми. Много семейства реално биха предпочели да живеят там, ако ги има тези предпоставки. В крайна сметка земеделството и животновъдството винаги ще бъдат добре заплатени – нужно е единствено хората по селата да не се чувстват отцепени от цивилизацията. Разбира се, има и положителни неща. Наскоро разбрах, че наред със съседното село – Костел, и нашето вече разполага с високоскоростен интернет. Сигурно си мислите – какво пък толкова. Съвсем нормално удобство е, разбира се, но в едно далечно село в планината, е истински лукс. Това огромно удоволствие се дължи на проект, изпълнен от Изпълнителна агенция ЕСМИС под ръководството на бившия сливенски кмет – Христин Петков за широколентов достъп до световната мрежа и в малките населени места. Предполагам ще се съгласите, че е съвсем друго нещо да живееш на село и да имаш достъп до интернет със скорост каквато е в града. Надявам се и други държавни чиновници, агенции и институции скоро да се сетят, че имаме села, чиито жители също се нуждаят от удобства и подкрепа.

Консултантите в магазините

Днес ми се говори за консултантите в магазините… и по-специално за това, че не малко купувачи не знаят как да пазаруват и вхърлят десетки левове на вятъра, поради избор на неподходящи стоки или услуги.

Почти всяка втора жена се нуждае от съвет при покупката на облекло, няма идея какво ще й стои добре, не умее да подбира кройка или материя. Ние мъжете рядко обичаме магазините. Купуваме инстинктивно и на момента обувки, ризи, якета. Много семейства пазаруват неразумно телевизори, климатици особено е двоумението при търсене на телефони, таблети, лаптопи.

stock-footage-male-customer-speaking-to-sales-manager-in-fashion-store-while-shopping-for-clothesУправителите на големите вериги магазини биха ни помогнали, ако сложат професионални консултанти. Лично аз, като представител на силния пол, мразя… как му казваха… шопинга. Мисля си колко хубаво би било, ако вляза в даден магазин за дрехи, кажа от какво имам нужда и какво ми харесва и просто изчакам консултанта да ми даде предложения, няколко съвета – след проба или две да си ида и да се приключи. За съжаление модни консултанти у нас има предимно в скъпите търговски обекти, а колко от обикновените хора могат да пазаруват от популярни модни марки.

Най-голяма нужда от истински професионалисти се долавя в технологичните магазини или такива за строителни материали. Неразбиращият човек трудно би се справил с днешното разнообразие от техника. За мое разочарование съм попадал доста често на неквалифицирани консултанти, които ми прочитат какво пише на листа с характеристиките. Благодаря, и аз го виждам! Нужен ми е съвет за батерията, екрана или терминалите за връзка с други устройства… примерно. Затова си изградих навик да търся предварително информация или да се съветвам с приятели, които ползват  същата или подобна техника.

Обаче ми се е случвало и да попадам в магазини, където са ме посрещали отлично и съм получавал не само добри съвети и препоръки за работа, но и на колко време еди-коя си марка се нуждае от профилактика – що се отнася до лаптоп или друго.

Мисля, че ако в повече магазини сложат квалифицирани служители, минали през обучение, това ще вдигне интереса към фирмата. Доволните клиенти ще правят препоръки и ще се връщат. Особено по празниците, когато хората пазаруват най-много и искат да изглеждат най-добре.

Отрова от син скорпион – панацея или истински лек?

Пиша ви с едно питане по повод представянето на едно ново лекарство у нас, произведено на базата на екзотичния и вече популярен лек за рака – отрова от син скорпион. Лекарството, за което става дума, се нарича Видатокс и идва от Куба. Наскоро бе представено на пресконференция и презентация у нас, на която са присъствали кубинският посланик – Тересита Капоте, фармацевти от компанията-производител – Лабиофам, Светльо Кантарджиев, Елена Банова от анти-рак фондацията „Неогенезис“ и други.

IMG_4978За тези от вас, които не са запознати – отровата от син скорпион е лек, използван и познат на обитаващите островите на Куба от векове с обезболяващите си качества. През последните десетилетия усилено са били изследвани и антитуморните му свойства и така се е стигнало до съдаването на лекарството Видатокс. Първоначалното му име всъщност е било Ескозул или Ескозин, но след като се навъдили много ментета със същото име, производителите му от Лабиофам решили да го преименуват.

Бих желал да ви помоля, ако вие или ваш близък вече сте тествали това лекарство, да споделите вашите отзиви за него. Цената му не е ниска и затова обмислям дали да го закупя и препоръчам на мой близък – пише, че не са установени сериозни странични ефекти и не само не пречи, но и спомага за по-успешното и безболезнено преминаване през основната терапия. Ще се радвам да чуя мненията ви за него.

На връхчето на кукичката

spam_03Последно време преоткрих положителните страни на риболова. Никога не съм бил особено голям фен на този спорт, но с един приятел бяхме през уикенда на язовир и неочаквано за мен ловенето на риба ми се стори едно отпускащо занимание.
Приятелят ми има цяло куфарче с необходимите пособия – тежести, плувки, мухи, показа ми какво е тролинг и какво любимата ми дума „зарибяване‟.

Интересно ми беше когато ми обясни откъде всъщност идва думата за Интернет трол и напоследък нашумялия глагол „тролване‟. Тези виртуални явления водят началото си от гореспоменатия риболовен термин „тролинг‟. Това е един ефективен начин за ловене на по-едра риба и се казва още риболов на влачене, тъй като се използва лодка и рибарите пускат примамките си, мрежи или въдици за тролонг, докато лодката се движи с определена скорост.  Тролингът може да се сбърка фонетично с трАлинга, който е различен метод, главно за стопански риболов, с лодки със специално мотори за тралене. Честно казано не разбрах много по въпроса. А трОлингът като цяло е рибарска техника за използване на блесна. Някои го наричали още мързелив риболов.

Оттук идва и интернет тролването – привличане на вниманието с имитиране на конкретно поведение, за да се предизвика определена реакция.

Човек никога не знае кога и при какви обстоятелства ще научи нещо ново. А иначе моят риболовен опит беше доста приличен. Мисля, че ме споходи късметът на начинаещия, при това достатъчно щедро, за да ме зариби да ида отново.

Храна за душата – селски туризъм

Bulgarian-villageОтдавана се знае, че съм последовател на здравословния начин на живот и се стремя да водя такъв. Смятам, че това е начин да уважиш тялото си, като го поддържаш здраво и във форма. Днес ще ви разкажа за все по-популярен начин да прекарате почивката си, така че да заредите не само съзнанието си, но и да се пречистите  от стреса и вредните влияния на средата, в която живеете. Макар Велико Търново да не е толкова забързан като София или Варна, все по-често се сблъскваме с напрегнати ситуации, които подлагат на изпитание нервната ни система. Въпросната почивката ме накара да се почувствам като прероден. Отрази се добре и на семейството ми.
Кой не обича да ходи на море? Аз също, но последно време все попадаме на пренаселени места и не много поддържани плажове. Освен това „морето‟ предполага  много залежаване, хапване на повечко пържена храна, често със съмнително качество, стомашни проблеми заради смяната на климата и водата. Връщаш се с напрегнато съзнание от претъпканите места и отпочиваш след почивката.

Напоследък обаче се заговори за селски туризъм. Станал е доста популярен на Запад и вече има множество сайтове, форуми и фейсбук групи, които говорят и обсъждат „прежевяването‟. Някои плащат за това, а ние го имаме даром. Оказа се много подходящ начин на релаксиране – природа, чист въздух, автенстична българска атмосфера, продуктите, които помним от деца – сладко от боровинки, кисело мляко, домашно замесен хляб, мекици.  Голям плюс е малкото средства, с които прекарвате ваканцията си.

Преди ми звучеше смешно как така чужденците се впечатляват от  такива неща, но истината е, че българите не си ценим богатствата.  И докато някои търсят начин да са в естествена среда и да видят природосъобразен начин на живот поне за седмица-две, ние  тичаме към големите градове, ядем полуфабрикати и не купуваме къпини освен ако не са с баркод и сертификат за качество.

Тъй като имам село, решението да прекараме отпуската в старата къща се взе бързо и без възражения. Разположението й в подножието на Стара планина, до живописно лъкатушещата  Дряновска река, ни даде доста идеи как да запълним дните си –  разходки сред природата, пикници, поканихме на барбекю приятели.

Мисля, че подобна почивка сближава хората, а аз съм един млад човек, който цени и приятелите си, и семейството. Смятам, че в близост до природата се замисляме повече за здравето си – физическо, психическо , но и духовно. Не знам дали е от обстановката, но се чувствам ободрен, по-добър и зареден за работа.

Да си направим видеонаблюдение сами?

c10 Винаги е много по-лесно да се използват услуги на специалисти, които да планират и инсталират системата ви за видеонаблюдение, но това не означава, че ако наблюдавате само една стая не можете само да си сглобите една подобна система и тя да работи нормално. Напротив, изобщо не е трудно, просто се изисква малко четене по темата, набавяне на компонентите, и ако нещо не върви както трябва – питане по форумите за помощ и експериментиране 🙂

Така че, ако проектът ви не е амбициозен и смятате, че ще успеете – просто проучете в детайли вашите нужди, какъв точно хардуер ще ги задоволи, и когато сте готови с всички сметки и планове, купете нужните ви чаркове. Аз лично пазарувам от един електронен магазин за видеонаблюдение, където смятам, че и вие ще откриете всичко необходимо.

След като си набавите материалите, остава да ги тествате, сглобите и монтирате (камерите), а ако изпитвате затруднение – да откриете някой приятел, с който да се консултирате по телефона, или в по-краен случай, да пишете в някой от специализираните форуми, където биха се опитали да ви помогнат да откриете проблема.

Аз вече съм си правил сам видеонаблюдение – само с 2 камери, но все пак 🙂 Беше преди всичко забавно и удовлетворяващо, защото не просто си дал пари за него, но и си му отделил част от времето, вниманието и усилията ти.

Кошмарните сънища

Когато си родител неизменно трябва да си до детeто  24/7. И имам предвид буквално, защото никога не можеш да предвидиш какво може да обърка податливата детска психика. 76395eb03ebb262713d7a5596ed6a79d

Три-четири нощи детето ми спа неспокойно, измъчвано от страшни сънища. Мрънка, върти се, вика и след събуждането трудно може да заспи отново. Сърцето му блъска като врабче в гърдите, каза жената. Първата вечер сметнахме, че е просто лош сън. Нямаме навика да позволяваме на детето да спи помежду ни, но го взехме в леглото  при нас и след като най-сетне заспа, не обърнахме кой знае какво внимание. Втората вечер обаче кошмарът дойде отново. Няма да крия – притеснихме се. Поговорихме с малкия и се оказа, че нищо през изминалите дни не го е притеснило – нито отношенията с децата в градина, нито с учителката, не е разговаряло с непознати, нищо… Питахме какво е сънувало. Разказа несмислени неща,  които почти не разбрахме. Развълнувано детско съзнание, помислихме. Третата вечер, след като отново кошмарът събуди детето ни, бяхме готови да се консултираме с психолог. Сутринта обаче, докато правих кафето си и наблюдавах сина ми да разцъква програмите по телевизора, които неотменно го отведоха до детските канали, спря и се развика на някаква японска бъркотия с пилоти и чудовища. И тогава ми просветна! Анимето беше толкова динамично, кърваво, мазохистично дори, и беше толкова не-за-деца, че направо ми приседна. Веднага ми се изясниха разказите на детето за странните сънищата.

Ограничихме гледането на такива детски филмчета и не след  дълго  кошмарите престанаха. Като родител съветвам всички, които имат деца, да обръщат повече внимание  и следят стриктно с какво си губят времето малчуганите. Дори от любопитство седнете и изгледайте с тях някое епизодче от иначе инфантилното филмче. Налагайте повече контрол върху времето, което детето ви прекарва пред телевизора, за да не ви се случи да се притеснявате заради кошмарни нощи. Лошите сънища могат да са резултат на много неща, но когато можете да спомогнете за тяхното неявяване е срамота да не се направи необходимото. Няма нищо по-важно от физическото и психическото здраве на моето дете.

My literature choice

As you may know, I adore books, reading, picturesque pages… I cannot live without the magical world of the books! Reading is a kind hobby for me – it makes me feel happy, free, inspired. I handle one of my favorite reading maters every time when I am in love or I cry, I laugh or shout.

That`s why I decided to represent you my latest literature choice: Spetsnaz Alpha – My Destiny by Gennady Zaitsev. The edition is published by New Media Group and Svetlyo Kantardzhiev. The pages are over 500 in which the reader can find a lot of historical photos and images. The price is accessible and reasonable for the volume of the issue. In my opinion, the translation from Russian to Bulgarian is brilliant, approaching the audience to heroism of The Alpha Squad. The author, Zaitsev, was a Major General, inspired soldiers, special agents and ordinary people, now and before, forever and ever; he is a legend, a hero, an icon.
To be honest, I do not enjoy reading about history, it is not my cup of tea, but that book finally changed my mind.
According to my view, Gennady Zaitsev is one of the bravest people not only in Russia but in the whole universe!

Ден на срама

barekovvНе знам дали знаете, но 7 май е Международен ден на радиото и телевизията. Приема се, че на този ден преди 116 години един руски учен пуска нещо като радиосигнал, с което поставя началото на съвременните електронни медии. Щеше да се окае този човек обаче, ако беше видял до какво падение достигна българската телевизионна журналистика точно в деня, на който, така да се каже, той е открил силата на ефира. То пропадането се случи доста отдавна, но чак сега замириса на развалени яйца. В един от поредните си предизборни циркове, които Бареков прави от месец насам по площадите на България, за да се реабилитира за това, че четири години скачаше като верен пудел около Бойко, и за да покаже, че всъщност не служи на този, който плаща най-добре, а на народа, се разнесе страшно зловоние, но не от хвърлените по един от участниците в дебата яйца, а от изключителната професионална и морална нечистоплътност, която лъха от това момче, за топ журналиста на ТВ7 говоря. Дано някой не ме заподозре в симпатии към Борисов – опазил ме господ. Истински го ожалих обаче при тази гледка. Може ли четири години да повериш имиджа си в ръцете на телевизия, чийто шеф е подобно срамно явление!? В този смисъл на бившия ни премиер в последните месец-два му се случват възможно най-хубавите неща в живота – напускат мишките. То не че и той е капитана като капитаните, ама мишките му са ми по срамни и дразнещи. Нищо хубаво не се случва обаче на българската журналистика. Няма и да й се случи, докато на такива като лицето Бареков им се позволява да се представят като част от нея.