Category Лични

Храна за душата – селски туризъм

Bulgarian-villageОтдавана се знае, че съм последовател на здравословния начин на живот и се стремя да водя такъв. Смятам, че това е начин да уважиш тялото си, като го поддържаш здраво и във форма. Днес ще ви разкажа за все по-популярен начин да прекарате почивката си, така че да заредите не само съзнанието си, но и да се пречистите  от стреса и вредните влияния на средата, в която живеете. Макар Велико Търново да не е толкова забързан като София или Варна, все по-често се сблъскваме с напрегнати ситуации, които подлагат на изпитание нервната ни система. Въпросната почивката ме накара да се почувствам като прероден. Отрази се добре и на семейството ми.
Кой не обича да ходи на море? Аз също, но последно време все попадаме на пренаселени места и не много поддържани плажове. Освен това „морето‟ предполага  много залежаване, хапване на повечко пържена храна, често със съмнително качество, стомашни проблеми заради смяната на климата и водата. Връщаш се с напрегнато съзнание от претъпканите места и отпочиваш след почивката.

Напоследък обаче се заговори за селски туризъм. Станал е доста популярен на Запад и вече има множество сайтове, форуми и фейсбук групи, които говорят и обсъждат „прежевяването‟. Някои плащат за това, а ние го имаме даром. Оказа се много подходящ начин на релаксиране – природа, чист въздух, автенстична българска атмосфера, продуктите, които помним от деца – сладко от боровинки, кисело мляко, домашно замесен хляб, мекици.  Голям плюс е малкото средства, с които прекарвате ваканцията си.

Преди ми звучеше смешно как така чужденците се впечатляват от  такива неща, но истината е, че българите не си ценим богатствата.  И докато някои търсят начин да са в естествена среда и да видят природосъобразен начин на живот поне за седмица-две, ние  тичаме към големите градове, ядем полуфабрикати и не купуваме къпини освен ако не са с баркод и сертификат за качество.

Тъй като имам село, решението да прекараме отпуската в старата къща се взе бързо и без възражения. Разположението й в подножието на Стара планина, до живописно лъкатушещата  Дряновска река, ни даде доста идеи как да запълним дните си –  разходки сред природата, пикници, поканихме на барбекю приятели.

Мисля, че подобна почивка сближава хората, а аз съм един млад човек, който цени и приятелите си, и семейството. Смятам, че в близост до природата се замисляме повече за здравето си – физическо, психическо , но и духовно. Не знам дали е от обстановката, но се чувствам ободрен, по-добър и зареден за работа.

Да си направим видеонаблюдение сами?

c10 Винаги е много по-лесно да се използват услуги на специалисти, които да планират и инсталират системата ви за видеонаблюдение, но това не означава, че ако наблюдавате само една стая не можете само да си сглобите една подобна система и тя да работи нормално. Напротив, изобщо не е трудно, просто се изисква малко четене по темата, набавяне на компонентите, и ако нещо не върви както трябва – питане по форумите за помощ и експериментиране 🙂

Така че, ако проектът ви не е амбициозен и смятате, че ще успеете – просто проучете в детайли вашите нужди, какъв точно хардуер ще ги задоволи, и когато сте готови с всички сметки и планове, купете нужните ви чаркове. Аз лично пазарувам от един електронен магазин за видеонаблюдение, където смятам, че и вие ще откриете всичко необходимо.

След като си набавите материалите, остава да ги тествате, сглобите и монтирате (камерите), а ако изпитвате затруднение – да откриете някой приятел, с който да се консултирате по телефона, или в по-краен случай, да пишете в някой от специализираните форуми, където биха се опитали да ви помогнат да откриете проблема.

Аз вече съм си правил сам видеонаблюдение – само с 2 камери, но все пак 🙂 Беше преди всичко забавно и удовлетворяващо, защото не просто си дал пари за него, но и си му отделил част от времето, вниманието и усилията ти.

Кошмарните сънища

Когато си родител неизменно трябва да си до детeто  24/7. И имам предвид буквално, защото никога не можеш да предвидиш какво може да обърка податливата детска психика. 76395eb03ebb262713d7a5596ed6a79d

Три-четири нощи детето ми спа неспокойно, измъчвано от страшни сънища. Мрънка, върти се, вика и след събуждането трудно може да заспи отново. Сърцето му блъска като врабче в гърдите, каза жената. Първата вечер сметнахме, че е просто лош сън. Нямаме навика да позволяваме на детето да спи помежду ни, но го взехме в леглото  при нас и след като най-сетне заспа, не обърнахме кой знае какво внимание. Втората вечер обаче кошмарът дойде отново. Няма да крия – притеснихме се. Поговорихме с малкия и се оказа, че нищо през изминалите дни не го е притеснило – нито отношенията с децата в градина, нито с учителката, не е разговаряло с непознати, нищо… Питахме какво е сънувало. Разказа несмислени неща,  които почти не разбрахме. Развълнувано детско съзнание, помислихме. Третата вечер, след като отново кошмарът събуди детето ни, бяхме готови да се консултираме с психолог. Сутринта обаче, докато правих кафето си и наблюдавах сина ми да разцъква програмите по телевизора, които неотменно го отведоха до детските канали, спря и се развика на някаква японска бъркотия с пилоти и чудовища. И тогава ми просветна! Анимето беше толкова динамично, кърваво, мазохистично дори, и беше толкова не-за-деца, че направо ми приседна. Веднага ми се изясниха разказите на детето за странните сънищата.

Ограничихме гледането на такива детски филмчета и не след  дълго  кошмарите престанаха. Като родител съветвам всички, които имат деца, да обръщат повече внимание  и следят стриктно с какво си губят времето малчуганите. Дори от любопитство седнете и изгледайте с тях някое епизодче от иначе инфантилното филмче. Налагайте повече контрол върху времето, което детето ви прекарва пред телевизора, за да не ви се случи да се притеснявате заради кошмарни нощи. Лошите сънища могат да са резултат на много неща, но когато можете да спомогнете за тяхното неявяване е срамота да не се направи необходимото. Няма нищо по-важно от физическото и психическото здраве на моето дете.

My literature choice

As you may know, I adore books, reading, picturesque pages… I cannot live without the magical world of the books! Reading is a kind hobby for me – it makes me feel happy, free, inspired. I handle one of my favorite reading maters every time when I am in love or I cry, I laugh or shout.

That`s why I decided to represent you my latest literature choice: Spetsnaz Alpha – My Destiny by Gennady Zaitsev. The edition is published by New Media Group and Svetlyo Kantardzhiev. The pages are over 500 in which the reader can find a lot of historical photos and images. The price is accessible and reasonable for the volume of the issue. In my opinion, the translation from Russian to Bulgarian is brilliant, approaching the audience to heroism of The Alpha Squad. The author, Zaitsev, was a Major General, inspired soldiers, special agents and ordinary people, now and before, forever and ever; he is a legend, a hero, an icon.
To be honest, I do not enjoy reading about history, it is not my cup of tea, but that book finally changed my mind.
According to my view, Gennady Zaitsev is one of the bravest people not only in Russia but in the whole universe!

Ден на срама

barekovvНе знам дали знаете, но 7 май е Международен ден на радиото и телевизията. Приема се, че на този ден преди 116 години един руски учен пуска нещо като радиосигнал, с което поставя началото на съвременните електронни медии. Щеше да се окае този човек обаче, ако беше видял до какво падение достигна българската телевизионна журналистика точно в деня, на който, така да се каже, той е открил силата на ефира. То пропадането се случи доста отдавна, но чак сега замириса на развалени яйца. В един от поредните си предизборни циркове, които Бареков прави от месец насам по площадите на България, за да се реабилитира за това, че четири години скачаше като верен пудел около Бойко, и за да покаже, че всъщност не служи на този, който плаща най-добре, а на народа, се разнесе страшно зловоние, но не от хвърлените по един от участниците в дебата яйца, а от изключителната професионална и морална нечистоплътност, която лъха от това момче, за топ журналиста на ТВ7 говоря. Дано някой не ме заподозре в симпатии към Борисов – опазил ме господ. Истински го ожалих обаче при тази гледка. Може ли четири години да повериш имиджа си в ръцете на телевизия, чийто шеф е подобно срамно явление!? В този смисъл на бившия ни премиер в последните месец-два му се случват възможно най-хубавите неща в живота – напускат мишките. То не че и той е капитана като капитаните, ама мишките му са ми по срамни и дразнещи. Нищо хубаво не се случва обаче на българската журналистика. Няма и да й се случи, докато на такива като лицето Бареков им се позволява да се представят като част от нея.

 

Няма норма за нормалност

Миналия уикенд един приятел ме помоли да го придружа до един от големите техномаркети – да си купува телевизор. В ролята на нещо като консултант – понеже и разбирам малко от техника, пък и имам доста отрицателен опит – така да се каже по емпиричен път съм стигнал до изводи от кои марки могат да се очакват неприятни изненади и къде това е по-малко възможно. Доколкото има пълна сигурност при закупуването на техника естествено. 🙂

То за марката бяхме решили предваритело, така че бързо направихме покупката. Аз го изчаках с кашона пред магазина, докато той отпаркира колата от паркинга и мине да ме вземе. И през това време от две посоки към мене се затичаха младежи с предизборни листовки. По-експедитивният стигна по-бързо до мен и подавайки ми листовката, със заучен бърз говор започна да ме убеждава в качествата и принципите на формацията, която рекламира. Няма да споменавам имена, защото целта не ми е да правя агитация за някого или против някого. Пък и предполагам вие сами ще се досетите за кого става въпрос.

politics1

Изслушах го аз внимателно и му казвам: Хубави ми ги редите тук, ама много ви е безпринципен лидерът и много повратлив, днес уволнява премиера, утре го брани. Какво да очакваме утре? Не ми се вижда читава тая работа. Скочи младежът да брани лидера си. Вика ама вие не разбирате от политика. В политиката да се нагласяш спрямо ситуацията е съвсем нормално нещо.

И така няколко дни оттогава стоя и се питам дали пък вярно не разбирам съвсем от политика и колко са нормални тия неща. И кой определя нормата за редност и нередност на едно нещо? Дано не са хора като въпросния лидер, щото лошо ни чака.

Cancer can be cured by Blue Scorpion Venom?

pst Millions of people over the world are fighting one of the deadliest disease – cancer. Millions die each year because of it is. It is the plague of our modern times. And it seems that every day at least one media on the world spreads the news that “cancer cure has been found”. Nevertheless, people continue to die and those news are in most cases fabricated or in some other way false. Still, I believe that every problem has a solution and even cancer has its own.

The last cure for cancer I heard about these days is a venom from Blue Scorpion (Escoazul) – a scorpion living exclusively in Cuba, Haiti and Dominican Republic. In Cuba the poison is already used, produced and packed as a medication, but as you can imagine, it is not cheap for people who live on the other part of the world to visit this enclosed country and buy the cure.

scorpion

Of course this might be just another of these hoaxes about cancer cures and I would’ve not believed it, had I not heard the story of the model Iva Mechandzhiiska. She suffered from a Krukenberg tumor, she tried chemo and other curing and harmful at the same time medications which were of not much help. Then happily a friend of hers – the publisher Svetlio Kantardjiev decided to give her a hand and together they found the non-governmental organization Neogenesis that helped them to buy the Blue Scorpion venom from Cuba. It had a profound effect on Iva and she quickly recovered. She testified that now she is in very good health.

This provoked a lot of thoughts in me. I doubt that Blue Scoripion Venom is that much expensive – it is not like having a very complex surgery, which can be really expensive, isn’t it? After all we can bread these scorpions in an engineered environment for them even here in Bulgaria! And that is why I can’t understand why our health system continues to push us on the same tracks – low efficiency chemotherapy and so on. Isn’t it in everybody’s interest people to actually cure themselves and not just be lifelong clients to the hospitals? And how come we leave people dying with poor health services, rather than ensure them what they actually need? I hope that humanity in us will soon solve that problem. And to the millions that die today, we owe our collective apology.

Хората са настроени за скандали

Агресията ни залива – словесна и всякаква – всеки ден. И в интеренет, и по улиците. Като че ли в интернет най-много и това ни дава надежда – не че е окуражаващо, ама все пак е нещо, – че агресивните хора все пак имат усещането, че правят нещо нередно, та го правят анонимно, или другото, което звучи не толкова оптимистично, е, че просто са страхливи и единственият начин да изявят истинската си същност е под прикритието на интернет профили.

a

Започнах от агресията, но всъщност исках да пиша за друго – хората са много изнервени, логично в тая криза и съпътстващите я битови и всякакви проблеми, и като че ли търсят, пък и го намират, най-малкия повод да се троснат, да направят скандал, да обидят другия. За контрола на емоциите, особено негативните, мога да говоря – обикновено той е право на личен избор. Обаче. Когато става въпрос за личния живот. Когато си на работа или контактуваш по служба, си мисля, че не само не е въпрос на личен избор, а е абсолютно задължително да контролираме отрицателните си емоции и реакции.

За какво говоря – то е един от многото случаи, с които, предполагам, се сблъсква всеки един от вас в ежедневието си по всякакви поводи. С пиятелка излязохме да пием кафе. Изгубила си едната обица, ходила една седмица само с другата – ако някой я е намерил от колегите й, тя работи в голяма фирма, да види, че е нейна и да й я върне. И така, докато ми  разказва тази история, с усмивка на уста влизаме в магазина и тя казва на продавачката: изгубих си обицата и искаше да продължи с това, че иска да си купи подобни. Само че продавачката не дочака и троснато почти й викна: „Аз каква вина имам?“

aaaaa

Хайде кажете как продължава един такъв разговор или търговски отношения? Та както казах, лошото отношение и настроение си е личен избор – но до прага на работното място.

Обещай ми!

promises Силвия Кацарова, бившата вокалистка на легендарната българска банда LZ, има една невероятна песен, в която се пее: „обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми очи, без които не мога“.
В предизборните дни българските политици са се вкарали общо взето в стилистиката на тази песен – ръсят щедри обещания, обещават всичко, обикновено се кълнат, че ще променят нещо, което именно те са въвели. Общо взето нещо като безсмислието на инициативи в бившите соцказарми от типа ще копаем дупки, пък после ще ги пълним и така няколко пъти.
Но непоследователността на българския политик не е изненада за никого. Когато нямаш принципи или по-точно когато принципите ти се менят постоянно в зависимост от обществените нагласи или конюнктура, нищо не ти пречи да обещаваш. Пък и някой да е казал, че думите задължително трябва да се изпълняват?
Защо пак ги подхванах политиците. Ами преди два-три дни Сергей Станишев, след като оправи безработицата и глада, които принципно трябва да са приоритети в политиката на една лява партия, реши, че явно няма да прокопса предизборно с тия леви обещания – най-малкото щото му ги пооткраднаха и десни партии, и реши да отменя пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места и така да се бори с безработицата. Ще се въвеждат пак две зали – една за пушачи, друга за непушачи, ако социалистите дойдат на власт.
Спорно решение от гледна точка на това, че освен делението ни по много други признаци, се делим на пушачи и непушачи, та няма и как и от това всички да са еднакво щастливи. Само че мен друго ме притеснява, щото съм от паметливите – не беше ли коалиционното управление на Станишев точно това, което прие този закон, макар че пълното му влизане да се случи при Борисов?
Казармена работа, както ви казах – строиха ресторантьорите заграждения, после ги бутаха, сега пак ще правят. И колко пъти така?!

Политиците от висшата лига

thatcherПреди дни си отиде Маргарет Тачър. Като за всички големи политици, и мненията за нея са крайно полярни – от определения един от най-големите политици на 20 век до тоталното й сатанизиране. Не мога да кажа, че съм следи политическата й кариера и имам достатъчно задълбочени наблюдения върху нея, пък и смятам, че оценката за големите политици трябва да е като за историческите събития и личности, защото те са точно такива, и в този смисъл да се прави от по-голяма дистанция във времето, когато нещата могат да бъдат съпоставени и истински оценени. В този смисъл истинската оценка за политическата кариера и това, което Тачър е направила не само за Великобритания, но и за европейската политика тепърва предстои. Има обаче неща в поведението на един политика, за които не се изисква кой знае каква дистанция във времето, за да ги оцениш като достойни. Вчера гледах при Кеворкян откъс от нейно интервю, правено дни след като представители от кабинета й я предават. Откъсът е дълъг не повече от минута. На въпроса кой я е предал, кой е казал да се откаже. Тачър повече от осем пъти повтаря НИКОЙ. Само за една минута Тачър девет пъти повтори никой не ме е предал и не позволи да сложи и най-малко петънце на колегите си, с които до вчера е работила.  Как ви се струва това на фона на българските политически нрави, в които се разнасят флашки в телевизионни студия, в които се омаскаряват свои и чужди. Може би това е причината да сме на тоя хал – просто нямаме политици, които да бъдат последователни и честни, даже и към хората, които са ги предали.