Category Лични

Не всеки обича морето…

05.07.2014 0 Comments read Лични

Странно, нали? Свикнали сме да чакаме лятото и да си мечтаем за плаж и море. Странно е, когато чуем някой да казва, че не му харесва да ходи по родното Черноморие или на друг пясъчен бряг.

Познавам обаче хора, които твърдо заявяват, че предпочитат да са в планината и им харесва много повече, отколкото да са на морето. На въпросът ми защо, отговарят по следния начин:

На морето отиваш да се печеш на слънце и… винаги изгаряш, белиш се или ставаш толкова черен, че си непознаваем за приятелите и близките си. Това няма как да стане на планината, там винаги търсиш сянка и не се печеш по 2 седмици непрестанно.

На морете се топваш няколко пъти във водата, играете малко плажен волейбол с приятелите, играете малко карти, отивате тук-там и толкова и толкова, след това става скучно. Планината е почти безкрайна, нямаш ограниченията на града/курорта. Можеш да хванеш, която пътека желаеш и да не спираш да вървиш по нея. Освен това е много по-разнообразно. Имаш серпентини. Прави пътеки, стръмни, каменисти, хлъзгави, надолни и прочие пътеки, а понякога вървиш през гората без дори да имаш пътека.

Гледката. Да, изгревът на морето е хубаво нещо. И самото то е красиво, но… е еднообразно. В планината дори да си минавал оттук преди, гледката винаги има с какво да те изненада. А и планинските естествени езерца са като излезли от приказките, реките са бистри, природата е естествена и неподражаема.

Хората. Всеки, който е ходил на малко по-дълъг поход, ще потвърди, че хората в планината са много по-мили и любезни. Няма пияни, няма надрусани и рядко някой пуши. Пълната противоположност на купонджиите по морето.

Разстоянието. На повечето места в България ще се намери планина, която да ти е по-близо, отколкото морето. Следователно ще пътуваш по-малко до крайната цел.

Няма пясък. Нека си го признаем. Пясъкът може да влезе на доста неподходящи места понякога. Липсата му би могла да се счита за предимство.

Не мързелуваш, а работиш върху себе си. Да, изморяваш се, но знаете ли колко приятна умора е това и колко по-зареден с енергия може да се почувстваш след това. Помага да се активизираш много повече от лежането и лентяйстването на плажа цял ден.

По-евтино е. Да, липсата на барове, клубове и леснодостъпен алкохол и скъпи ястия се отразява добре на банковата сметка… както и на тялото.

Списъкът май стана прилично дълъг, затова спираме дотук. Може написаното по-горе другия път да ви накара да се замислите къде ще прекарате следващата си почивка.

КТБ е в устите на всички

20.06.2014 0 Comments read Лични

Днес ще ви разкажа за онова, за което говорят всички. Поводът е обикновена случката от ежедневието, която ме накара да се замислете за финансовата си сигурност и доверието на семейството ми в мен.

Нали се сещате за онези забавни картинки, които показват истините от живота по увлекателен начин. Та аз преди няколко дни гледах такава и си мислех колко верни са. Една изобразяваше работното време на банките и работното време на хората. Истината е наистина, че финансовите институции не се съобразяват, че работното им време изцяло съвпада с това на клиентите им и често ние, за да можем да ги посетим, трябва да бягаме от работа, да ползваме обедната си почивка, която понякога е крайно недостатъчна, за големите и дълги опашки. Не веднъж тичал да си свърша някоя неотложни неща през почивката. Истината е, че банките са фраш точно сутринта от 8 до 9 и от 12 до 13 на обяд.

Вчера имах да внясям пари и седнах, чакайки да се появи на таблото и моето номерче. Заговорих се с един дядо и от дума на дума стигнахме до това, че нашата банка ни дава спокойствие и доверие. Възрастният мъж като цяло гледал със съмнение на банките и ползвал само при крайна необходимост. Нищо чудно за човек на неговите години. След това спомена Корпоративна търговска банка и как негов познат във Варна се редил на опашката, за да получи някаква информация за състоянието на парите си. Първия ден офисът на банката бил затворен, та ходил в друг, след това пак на следващия ден. Познатият му имал вложение и се притеснявал, особено покрай всичко онова, което напоследък се случва по медиите. Разбрахме за фирмите в кръга на Цветан Василев, които дълго време се „радвали‟ на огромни кредити от КТБ, най-вероятно извлечени от вложенията на клиентите й. Наричат ги рискови, тъй като са вливани в необезпечени фирми. Ситуацията е наистина сериозна, но за съжаление все още няма развитие по въпроса.

Дядото ми припомни не много далечната 1997-ма, когато по подобна схема са се правили кредитни милионери. Замислих се и ми стана неприятно да призная, че всяка една институция, особено банковата, крие риск за клиентите си. А парите са нещо, без което не можем. Обаче какво можем да направим. Имам идея – от утре ще консервираме спестяванията!

Хората, които влизат у дома

19.06.2014 0 Comments read Лични

Във всеки дом е ставала поне една повреда. Я ви се е налагало да викате електричар, я техник за пералня, бойлер, хладилник, я водопроводчик или майстор да ви налепи новите плочки в банята. Преди нямахме доверие на хората, които влизат в дома ни. Сядахме при тях уж да си говорим, но много често всъщност ги следяхме как работят и съблюдавахме да не би да се завъртят из стаята и да задигнат нещо.

Мнителността на българина е пословична. От край време гледаме на всичко с недоверие. Така сме научени и така ще си останем докато не съумеем да се видим отстрани и да се изсмеем на себе си. Защо да се смеем? Ами, защото сме толкова дребнави, че вярваме, че в домове като нашите, в които няма вече нищо ценно (хората държат спестяванията си в банки, техниката вече не е толкова скъпа и не е рядкост, жените в повечето случаи използват евтини бижута), ще са привлекателни за човек, чиято единствена цел е да си свърши работата и да си изкара някой лев.

В много страни на Запад хората подхождат по съвсем различен начин. При тях няма недоверие и докато водопроводчикът се клечи под мивката, домакинята ще си върши своята си работа без да се притеснява. Това е така, тъй като мисленето, че си честен е водещо в много страни. Т. е. – ти знаеш, че ще получиш достатъчно за труда си, за да не ти се налага да се посрамиш, посегнеш ли към чуждото. Това е основният проблем у нас. Когато пренебрегнем виждането, че чуждият ще ни навреди и престанем да го обиждаме с недоверието си, тогава ще ни бъде по-лесно и по-спокойно. Тогава и майсторът ще отстрани и по-бързо и качествено повредата.

Готвено или суха храна?

18.06.2014 0 Comments read Лични

Като записах за здравословното хранене и въобще за здравословния начин на живот, както правя от време на време, се сетих да попитам къде всъщност повечето хора се хранят през работното време и с какво?

Хайде да признаем, че мнозина се отдават на джънкфууд като пици, дюнери и сандвичи. Дори и аз съм го правил. Друга немалка част се стремят да си носят от вкъщи като стриктно спазват принципа да хапват сготвено или… дойдохме си на думата – здравословно! Трети с грижа към стомаха търсят ресторанти с обедно меню.

Идеята да се похапва манджа на обяд е може би една от най-съобразителните, които могат да ви дойдат. Дали ще си носите, ако имате възможност да готвите, или ще си търсите такава е пo-добрият вариант отколкото сухата храна. За пример ще дам една приятелка от университета, която беше свикнала да се храни само с купени кексчета, сладки бисквити, вафли, бонбони и шоколади. Много рядко, излизайки в компания, хапваше салата или пица с кашкава, сирене и шунка (стандартното) но почти никога не я изяждаше цялата. Тъй като у тях не готвеха често, беше свикнала да се спасява както може и в резултат на това от готвена храна започваше да я боли стомах и да й става тежко. Странно но факт. Омъжи се, но все продължава на същия хранителен „режим“. Не знае да готви и не го прави. Мъжът й редовно поръчва храна за вкъщи, като по-голямата част е за него. За малкото дете пък има детска кухня и пюрета на известни марки. Последният път като се видяхме се оплака, че развила гастрит.

Нямам какво повече да допълня.

Здравословно хранене, или не съвсем

16.06.2014 0 Comments read Лични

Всеки пише за здравословното хранене, но никой не го спазва. На теория знаем, че е препоръчително да избягваме пърженото, чипсове и други вредни гризини, да не се наливаме с газирано, да внимаваме със сладкото и солта. Добре, но колко от вас всеки път като им се дояде, ще си кажат: „Е, аз само сега и само малко“. Но цялото малко на често води до едно голямо и много, без дори да сте се усетили. После се чудим как да смъкваме килограми как да се оправяме с недостига на витамини, в добрия случай, или с заплахи от диабет, задържане на вода и други все така рискови състояния.

Затова, вместо да говорите и да се оплаквате покажете воля и изкарайте от речника си думите „не мога“. Както се възхищавате на хора, които постигат много, така и вие можете да стигнете далеч. Но най-напред наистина вземете решението и се придържайте към него: или ще се храните здравословно, или не. Изберете ли здравословното, правилата са следните: използвайте предимно фурната – печете месо и зеленчуци, вместо да пържете. Ако се налага да правите запръжки, използвайте тиган с тефлоново покрити е и възможно по-малко мазнина. Не купувайте от магазина боклуци, само защото са по-евтини. Гледайте предимно качеството. Гледайте да поемате плодове и зеленчуци, тъй като те имат сложен въглехидратов комплекс, който е нужен на организма, но от него не се пълнее.

Освен това светът може да бъде толкова по-хубав без газирано и с повече движение. Пробвайте и ще видите, че ще започнете дори да се пристрастявате към усещането да ви е леко и да се чувствате свежи и отпочинали.

Не на последно място, ще вметна онова, което всички знаете, но все си правите оглушки – да не пропускате закуската и да не се тъпчете на вечеря.

Велико Търново – кандидат за Европейска столица на културата -2019 г.

15.06.2014 0 Comments read Лични

Велико Търново е един от градовете, който кандидатства за Европейска столица на културата през 2019-та година. В България кандидатури са подали още регионът Варна-Шумен/Добрич, област Бургас, която отпадна, Пловдив и регион и София.

Според мен, с по-голямо предимство са градовете, които имат какво да покажат от историческа гледна точка, като Пловдив и моят град. Варна с цялата си прелест и мръсотия, с целия си популизъм и разкъсаност не я виждам да се пребори с останалите участници от цяла Европа. София всички си е знаем колко е голяма и прашна, но напоследък се развива повече технологично и индустриално. Не мога да отрека, че и там кипи бурен културен живот и мотивирани студенти и креативни млади хора полагат немалко усилия, за да превърнат столицата в място и за културно забавление – отделят се кътчета за литературни четения, всякакви други специализирани клубове и кръжоци, къщи за дебати и изкуство.

Велико Търново обаче според мен бие всички. Може би съм малко пристрастен, но ние си имаме и млади хора и сме град, спокоен за живеене, имаме богата история и шоу, което в никой друг град не се прави. По случай кандидатурата на Търново за Европейска столица на културата миналата година светлинните инженери направо надминаха себе си. Този спектакъл е ще е добре да се види от повече европейски очи.

Внимание: детето е на плажа!

13.06.2014 0 Comments read Лични

Юни идва и отпуските и почивките също. А сега ако може пък лошото време да си отиде – най-добре.

Няма какво да говорим, истината е, че има и по някой друг слънчев ден, а и за юли обещават да е по-топъл. За август прогнозите са още по-добри. Затова е време да обърна внимание в блога си – ако ще ходите на морето, при това с малко дете, то тогава внимавайте много как ще го излагате на плажа и как ще го калявате.

Защото слънцето и пясъка могат да бъдат колкото благодатни, толкова и коварни. Като цяло от приятели лекари зная, и стриктно съм го спазвал досега, че с малко дете се ходи на плаж рано сутринта, когато слънцето е слабо, и се прибира на обед. Дете до 2-3 години се излага на жарките лъчи с лосион с най-висок фактор за не повече от час, час и половина. След това му се слага лека тениска и шапка, тъй като има риск да получи топлинен удар. Състоянието се характеризира с повръщане и температура. Противно на всеобщото схващане, че дечицата трябва да щъкат голи по плажа, ще кажа, че това би било добра идея, ако бе през 19 век, когато плажните ивици са били почти стерилно почистени от морето и почти не посещавани от хора. Сега обаче, с целия този ежегоден наплив на туристи, оставящи хиляди отпадъци, на плажа е рисково. Ние винаги сме слагали поне долнище на бански на детето си, за да го предпазим от инфекции и възпаление. И добре, че сме го правили. Досега не сме имали проблеми в това отношение за разлика от наши приятели, които редовно сваляха температура по морето и търсеха кожен лекар. Е, разбира се, това зависи и от типа кожа, ще кажете, и от имунитета на малкия човек. И това е вярно. Все пак всеки сам прави своя избор…

Отвъд въображението

10.06.2014 0 Comments read Лични

Днес ми се говори за сюрреализма. Обръщането на перспективата, пречупването на гледната точка, събирането на няколко образа в един, откривам за гениално творение на човешкия мозък. Според мен малко са хората на Земята въобще, които над таланта и креативността са успели да надминат и границите на въображението и да погледнат отвъд обозримото.

Преди време бях виждал разпространени в мрежата едни от съвременните творения на популярния вече канадски художник Роб Гонсалвес. Неговите картини спокойно могат да бъдат определени и като магически реализъм, тъй като крият в себе си особена мистика.

Любимата ми се нарича „Танц на вятъра“ – може би защото от малък съм чел, че дори съм съчинявал на жена си преди да я взема, стихове, съдържащи именно тази фраза. А ето, че сега виждам аналог на думите: как завесите танцуват с нощни ветрове…

Образцов дом?!

02.06.2014 0 Comments read Лични

Понякога жената носи у дома от онези списания за дома и градината. Чувам я, че въздиша, когато разглежда снимки на къщата на някой читател, изпратени специално за рубрика за образцови домове. Днес са останали много такива надписи, но все по селските къщи. Аз съвременни сгради с ретро „етикети“ не съм виждал.

Но пък хората са се гордеели с постижението да бъдат наречени образцови, макар да не ми е ясно на конкурс ли са минавали, за да получат такова звание. По-скоро, не! Като гледам всеки може да си лепне надпис на входната врата и да се перчи. Но за какво?

И тъкмо това питам жена ми, когато започне да ми говори да снимаме нашия дом и да го пращаме на разните там списания. Аз не съм от хората, които ще се хвалят какво имат. Далеч съм и от желанието къщата ми да става публично достояние. Смятам, че моят дом е моята крепост и нищо, което влиза не трябва да излиза извън стените му.

Не искам и табели „Образцов дом“, тъй като смятам, че да си образец на някого трябва да спазваш повече от едно изисквания. Може би не само интериор и двор, но и с хора, спазващи приличие, деца за пример, тих и спокоен, така че глас да не се чува. Това си го нагласям, тъй като едно време такива бяха наставленията на баба ми и дядо ми, когато им гостувах на село. Те хората си живяха с едно соц мислене и точно то май е залегнало в „образеца“.

Искам моите деца да са живи, енергични и щастливи – да се чува глъч и смях. Искам да си гледам футболните мачове и да си викам с приятелите, искам като правя ремонт да не съм обект на всеобщото виждане и ако е възможно и през останалото време да не привличам много внимание. Мечтая си за идиличен живот, в който присъстваме само аз и семейството ми и не ми е нужно да доказвам нищо или да търся хорското одобрение, че да публикувам снимки на къщата си по списания.

Най-добрите приказки

27.05.2014 0 Comments read Лични

„Ню медиа груп‟ е издателство, на което май взимам да се превръщам в нещо като фен. Всеки път когато купувам книжки за подарък или за моите деца не спирам да се удивлявам на историите. Одобрявам изцяло подбора на заглавията. Винаги са интересни, грабващи вниманието, с насърчаващи картинки и за най-капризните малчовци.

Сега попаднах на книжки с традиционни приказки от Англия, Виетнам и Русия. Сред новите попълнения е и една индианската легенда „Момчето, което донесе небесните цветове‟. Освен това „Ню медиа груп‟ на Светльо Кантарджиев е единственото издателство, което превежда и (пре)издава прекрасните творби за деца на Д. Н. Мамин-Сибиряк. Ако ви се е случвало да ги търсите, знаете, че единствените издания на пазара могат да се намерят само при букинисти, защото не са издавани от 60-70-те години на миналия век. (Можете сами да се досетите какъв е външният вид на книжните тела.)А сега тук вече са „Патенцето Сивогушка‟, „Приказка за зелената война‟ и други.

Именно такива приказки обогатяват, защото носят духа и мъдростта на писатели от други страни. А напоследък все повече са и хората, които търсят тенденциозно руски приказки. На какво се дължи това – не знам. Може би поради близкия фолклор, поради близкия начин на живот, може би защото са красиви по своему, но е факт че сред българските народни приказки интерес за масовия потребител представлява именно руското творчество.

***

Популярна сентенция гласи, че един от най-сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора от книги. Аз бих казал, че най-сигурният начин да създадеш характера и ума на човека е да му посочиш необходимите книги. Не е важно колко четем, а дали четем точните текстове, защото човек, който чете въобще няма никакво предимство пред онзи, който чете избирателно.

По мое скромно мнение именно в крепката детска възраст се полагат основите на навици какъвто е хигиена на четенето – необходим подбор на полезното и значимото от скрапта…