Category Лични

Ако това е бъдещето – готов съм

Навярно сте забелязали модната вълна в областта на киното и литературата, която постепенно се насочи към антиутопичния жанр. Вярно е, че продукции като „Игрите на глада“, „Лабиринтът: невъзможното бягство“ и „Дивергенти“ са насочени предимно към тийнейджърската публика, но няма как да отречем, че в тези продукции не е особено приемлива посоката, в която е показано развитието на човечеството. Научната фантастика „Интерстелар“ също ни представи друг потенциален край на света такъв, какъвто го познаваме и кой знае колко още филми има в тази насока, за които не се сещам в момента.

И все пак… нека не потъваме в негативизъм. Случайно попаднах на това видео, продуцирано от Microsoft и трябва да ви кажа, че тяхната визия за бъдещето ми допада много повече. Вижте го, за да разберете как технологиите могат да променят света ни в следващите 5 до 10 години.

 

 

Кои са най-важните хормони в нашето тяло?

Всички сме чували термина „хормон“, нали? Е, вчера реших да си направя експеримент в моята приятелска микрогрупа и зададох следния въпрос на 10-на човека сред познатите ми: Можеш ли да ми дадеш определение за това що е то хормон? Оказа се, че повечето не могат… вместо това започнаха да ми изреждат имена на някои известни хормони и да ми обясняват кой какво правел. Имаше правилни попадения, но и доста пропуски. Затова реших да внеса малко повече светлина по темата.

Хормонът всъщност е вещество. В тялото ни определени органи произвеждат точно определени хормони, но всеки от тях влияе на целия ни организъм, защото лесно се разпространяват чрез кръвта.

Известни са ни различни хормони, които се произвеждат в хипофизата, надбъбречната жлеза, бъбреците, панкреаса, щитовидната жлеза, храносмилателния апарат, яйчниците при жените или тестисите при мъжете и др.

Истината е, че няма маловажен хормон. Всеки от тях има ключова роля за цялостния комфорт на тялото и е натоварен с определени функции. Все пак ще изброя някои от по-известните в списъка:

  • hormonesадреналин – секрецията му се повишава, когато сме под влияние на стрес или напрежение; действа като естествено обезболяващо, но само докато се произвежда в завишени дози в тялото ни.
  • кортизол – или н.нар. хормон на стреса; също увеличава кръвното налягане, но едновременно с това потиска имунната система.
  • допамин – свързан е с емоционалното удоволствие, защото отговаря за редица мозъчни процеси, сред които контрол на вниманието, заучаване, моторна активност и др.
  • лептин – контролира съхранението и изразходването на енергия в тялото; регулира скоростта на метаболизма и влияе на апетита, така че е неизменно свързан с натрупването на мазнини в тялото.
  • тестостерон – оказва влияние при изграждането на мускулната система в тялото ни, както и за оформяне на типично мъжките черти на момчетата по време на пубертета.
  • естроген – ако тестостеронът е „най-мъжкият“ хормон, то естрогенът определено е „най-женственият“, защото се среща само в женското тяло.
  • ендрофин – известният ни „хормон на щастието“, който се произвежда от хипофизата и е най-естественото лекарство на света.

С брада или без?

beardПонякога нас, мъжете, също ни мързи да се бръснем, а може би сме много заети или изморени, за да отделим време за премахване на излишното окосмяване по лицето. Знаем, че вие, жените, не харесвате бради, затова при първа възможност ще я махнем, не е нужно постоянно да ни напомняте ;). На мен ми се случва да оставя брадата си да порасте повече от нормалното, на седмица и половина примерно, но това е рядкост и се дължи по-скоро на гореизброените причини, отколкото на личните ми предпочитания, които ще изясня след секунда.

И така… Леко набола брада? Да. Гъста брада? Не. Това е моето мнение по въпроса, на мен така ми харесва. В момента не се възприемам с голяма брада, въпреки че на младини съм правил и такива експерименти. Някакси ми е неудобно, все имам чувството, че някаква храна е останала там, общо взето ми пречи, пък и изисква грижи, като женската коса, да кажем.

Като гледам изображения на Ботев и Каравелов, по онова време такъв е бил еталона, Левски и Вазов пък са имали мустаци. Знам, че много млади момчета в днешно време си пускат брада, за да изглеждат по-възрастни и мъжествени, някои пък така прикриват проблеми с кожата, които са имали през пубертета. Лошо няма, техни си предпочитания. И аз като млад исках да изглеждам по-солидно, а брадата е един добър трик за това.

Четох някакви статии в нета, че в момента било модерно да носиш брада, но тъй като не робувам на модата, смятам да пропусна тази тенденция 🙂

Как да бъдем „зелени“?

Това не значи да се омажем със зелена боя, искам да е ясно. Отнася се до един живот, който ще е в хармония с природата. Съзнавам, че в момента ежедневието ни е забързано, борим се за насъщния и нямаме време да мислим глобално и за бъдещето на планетата. И все пак имам една идея, която лесно може да се приложи от всеки един от нас без да се влагат много усилия и време.

consumerismКато за начало може да спрем да купуваме ненужни вещи, а да се задоволим само с най-необходимото. Наясно съм, че то ще е различно за всеки, но нека го приемем така за по-лесно – просто да се ограничаваме в покупките си. Консумизмът е враг на природосъобразния начин на живот, защото колкото повече се произвежда, толкова повече се изхвърля, а някои материали са получени по изкуствен начин и трудно се разграждат. Да не говорим, че при производствения процес се замърсява въздухът.

Сега ще кажете, че дори вие да не купите дадена вещ, тя вече е била произведена и така или иначе след като остарее, ще бъде изхвърлена. Това наистина е вярно, но вие няма да имате участие в целия този процес. А и както знаем, предлагането се базира на търсене – вещите се произвеждат не самоцелно, а за да се продадат, а докато има кой да ги купи, те ще се произвеждат в по-голямо количество, като по-този начин задоволяват нуждите на търсещия пазар. Няма как да не спомена и темата за разделното събиране на отпадъци и рециклирането. Старите вещи също така могат и да се даряват, ако са в достатъчно добро състояние.

Има хиляди начини да се отдадем на малко по-екологичен живот, стига да поискаме да бъдем по-„зелени“.

Хаотични разкази за едно куче

Присъствието на едно куче в дома създава впечатлението, че там живеят много хора, главно заради играчките, пръснати навсякъде. Като се появи детето, те станаха в пъти повече, но днес ще си говорим за домашния любимец в нас, който от време на време не пропуска да прояви характер, т.е. да прави пакости, въпреки че е обучен. В такива моменти хем се ядосвам, хем се забавлявам. Обаче знам, че ще ги помня до старини 🙂

paw_bear_by_tigonСледи от куче ще намерите навсякъде, било то пръснати играчки, отпечатъци от лапи, наядени мебели и т.н. Такива неща вършат най-добрите приятели на човека в невръстна възраст. Нашето куче обичаше да яде стени например и да разкъсва торбички, когато му е скучно. Пантофите бяха коронният му номер. Общо взето това бяха редовните му бели. Въпреки че е дресирано и до ден днешен му щукват разни неща, най-вече когато не му се обръща достатъчно внимание. Научил съм се да го обуздавам с ясен, висок и категоричен тон на гласа. Най-големият ни проблем сега са може би космите, но с редовно чистене нещата се оправят.

В началото имаше куп играчки по пода, повечето от които не влизаха в употреба. На кучетата, също като при децата, им омръзват старите играчки. Затова, за да се отървем от излишния хаос, ги раздавахме на приятели с кучета. Определихме му едно местенце в кухнята, което си е само за него – там слагахме купичките с храна и вода. Обаче нашият малчуган обичаше да си вземе няколко гранулки, да си ги отнесе на любимото му място и там да си ги яде. Представете си го как пренася храната и съответно цапа. Сега като се сетя ми става смешно, но тогава изглеждаше като голям проблем. Научи се да не го прави в крайна сметка. Веднъж пък ми беше наял кожената ръкавица, това май е най-силното му провинение в моите очи, но сега си го спомням с усмивка и разказвам историята на приятели.

Така си представям живота на село

Живее ми се на село, това го писах още в първата му публикация в този блог. Още не съм се отказал от идеята, все се надявам, че в някой бъдещ момент ще се отдам на спокойния живот далеч от града. Може би, когато се пенсионирам и детето порасне, точно както правят англичаните, идващи у нас. Но засега трябва да се трудя, после ще следвам мечтите, като един разумен родител.

Намерих една мелодия в Youtube, която напълно описва как аз си представям животът на село. Понякога нещата звучат по-добре не изречени с думи, а с музика. И както мелодията започва плахо, така и аз в началото ще правя първите си стъпки в селския идиличен живот. След това ще стана по-смел, ще обработвам градинката по-уверено и нещата ще започнат да ми се получават след време – тогава идва веселата част и жъна успехите / реколтата на своя труд 🙂

Какви работи намирам аз из нета

Може заглавието да не го показва, но днес ще си говорим за пътувания до странни зимни дестинации. За мен всички те бяха изненада, но вие може и да сте ги чували. Простете ми, ако е така, човек не може да знае всичко. На останалите се надявам да им е интересно, колкото ми беше и на мен, докато се рових и четох за тях. Някои хора се впечатляват от тропически плажове, но аз пък съм ви намерил едни хубави зимни кътчета, където да се порадвате на студа едно хубаво. Този пост ще е образователен, т.е. обогатяващ знанията ни за света.

5-IceHotelЗапочвам с ледения хотел в Швеция. Призванието му е да впечатлява, а името му подсказва от какво е направен. Разположен е на север в градчето Jukkasjärvi (няма да си правя труда да го пиша с български букви, защото не знам как се чете на шведски). Кой в наши дни живее в постройки, направени изцяло от лед и сняг? Само ескимосите, както и хората, отсядащи в ледения хотел! Идеята се ражда от това, че в града имало туристи само през лятото и нещо трябвало да ги привлече и през зимата, нещо уникално заради което да дойдат и в най-големия студ. Собственикът на хотела се сетил, че в зимните месеци близката река произвежда много лед, който можел да се използва като сезонен строителен материал. Разбирате, че всяка година хотелът се строи наново. Мебелите, леглата, както и всички декоративни елементи са направени от лед и сняг.

5-Hotel-KakslauttanenИдеята да съзерцавате Северното сияние от стъклено иглу не ви ли се струва крайно примамлива? Е, и това вече го има в хотел във Финландия, наречен Kakslauttanen. Вътре в иглуто е топло, има си легла, на които като легнеш, през прозрачния покрив виждаш своето персонално светлинно шоу, което сменящите се цветове в небето ти предоставят. Впечатляващо, нали?

Да, и на мен ми се прииска да отида поне на едно от двете места, а не само да си пиша за тях. Утешавам се с „и това ще стане някой ден“…

Нещо полезно за бъдещи татковци

2-dad-babyДнес няма да се правя на корав мъж, защото ще говоря за деца. Всяко първо дете си е голямо изпитание за едно семейство. Животът ти тотално се преобръща, защото трябва да се грижиш за едно напълно зависимо от теб същество. Някои хора си взимат куче или котка с цел да се научат да се грижат за някой преди да имат бебе, но това не е същото, защото бебето не може да го оставиш само вкъщи, както домашните любимци. Трябва да си плътно до него през цялото време. Аз, между другото, имам по едно и от двете – и куче, и дете.

Какъв хаос настъпва в живота ви в първите месеци след раждане на детето само. И тъй като това ви е първо дете, се чувствате недостатъчно уверен, когато е в ръцете ви първите ден-два. Може да сте прочели някоя и друга книга, но на живо е съвсем различно. Ето малко знания от „кухнята“, от първа ръка.

Как да се справите с плачещо бебе?

Причините едно бебе да плаче са много – трябва да му се смени памперса, иска да се оригне, има газове, гладно е, иска да спи, нещо го боли, топло му е, студено му е… Да разпознаете защо бебето плаче си е истинска наука, имайки предвид на колко много неща може да се дължи това. С описаните по-горе може да се справите лесно с просто противодействие на проблема.

Ако не успеете да идентифицирате откъде идва плача, може да опитате следните техники. Най-елементарното е да му дадете биберона. Люлеенето също би могло да помогне. Или пък го повийте с одеяло, защото това му напомня за утробата. Шумът на прахосмукачката също може да му подейства успокояващо. Ако всичко описано не свърши работа, може да опитате да го разходите с колата. Прилагал съм тези техники и ми вършиха добра работа. Като започна да ходи, започна и нашето ходене по мъките, но затова някой друг път.

Когато един колега напуска…

Не обичам да се разделям с колеги на работа. Неприятно ми е, когато някой от тях напуска, а по-нататъшната му липса няма как да не рефлектира върху всички останали. Получава се една дупка в колектива, която трябва да бъде запълнена. Задачите и отговорностите, за които бившият ни вече колега се е грижил, сега е необходимо да бъдат разпределим между останалите или да се възложат на новия колега. А той доста често не е наясно с тях (поне в началото)…

workМалко е неприятно. Не че имам против новите запознанства и новите хора във фирмата, но не ми иска да се случва за сметка на досегашния ни колектив, с когото вече съм свикнал да работя. Когато един колега напуска, действията му рефлектират върху всички при това не особено положително. На мнение съм, че няма незаменими хора, но напускането на някои от тях може ти коства прекалено много. Всеки от нас има уникално ноу-хау, което използва в службата си и чрез него внася своя принос. Винаги обаче се нуждаем от допълнително ноу-хау в зависимост от условията, в които сме попаднали и нужните за практиката ни умения. Затова във всяка нормална фирма има определен етап за обучение на новите служители. Въпросът е, че докато те се обучават, губим време, енергия и средства.

Така загубата на един качествен служител на работа рефлектира навсякъде. Дъщерята на съседа, която преди няколко месеца си смени работата например, ми разказваше, че в предишната й фирма сега има двама човека на нейното място. Представяте ли си колко ценна е била там!

Аз самият също не обичам да сменям работното си място и тепърва да се нагаждам към начина на работа в друга фирма. Неприятно е, а и съм склонен да се обвързвам емоционално с работата си. Приемам много неща лично и трябва да се е случил наистина сериозен катаклизъм, за да напусна и да се отправя в търсене на по-добра работа.

Вечният баланс между работа и семейство

Да намериш баланса между работа и личен живот се оказва не лека задача особено за онези със семейство и дете. Ето тогава идва истинското предизвикателство. Докато не попаднете в тази ситуация, няма как да разберете напълно за какво иде реч. Отстрани може да ви изглежда като „фасулска работа“, но практиката показва друго.

29-work-family-modelНяма някаква универсална магическа формула, която да ви покаже правилния път. Обстоятелствата варират – например колко и на каква възраст са децата ви,  колко изискваща е вашата работа и тази на съпругата ви, дали ви се налага да работите до късни часове и т.н. Има и други фактори, свързани с това какви сме ние самите като индивиди – характер, силни и слаби страни, мироглед и много други.

Единственото нещо, което е сигурно, е, че трябва да сте гъвкави, за да може умело да „жонглирате“ между семейство и работа. За мен и двете неща са важни, но семейството винаги ще е с приоритет. Това е моето лично виждане на нещата. Работата играе второстепенна роля, но все пак съзнавам, че тя е тази която ни храни.

Ясно е, че след тежък работен ден, може да се приберем у дома уморени и не в настроение. Обаче детето не пита, то иска внимание. Не искам да се превръщам в онези бащи, които и дума не си разменят с децата си, защото след като се приберат, пак мислят за работа. Ето защо съм разграничил тези две неща и не пренасям проблеми от едното място на другото. Колкото и да не съм „свеж“ след тежък работен ден, се старая да обърна внимание както на съпругата, така и на детето. Семейният модел, които показвате на децата, докато растат, е много важен за тяхното нормално развитие. Не го забравяйте!