Category Лични

Суперхрани за мозъка

Връзката между това, което ядем, и начина, по който се чувстваме и мислим, отдавна е доказана. Храната влия на способността ни да помним и на настроенията ни. Мозъкът ни разчита на постоянен поток от хранителни вещества, идващ от диетата ни, кръвна захар и кислород, за да функционира правилно. Една добре балансирана диета подобрява паметта, подсилва мозъчната дейност и дори може да намали риска от някой заболявания на мозъка, свързани с възрастта.

До 70% от човешкия мозък е съставен от мазнини, което значи, че той се нуждае от мастни киселини (като омега-3), за да се поддържа здрав и добре развит. Голямо съдържание на омега-3 има в по-мазните риби като сьомга, пъстърва, скумрия, както и в лененото семе.

Протеините са другите хранителни вещества, който се отразяват добре на мозъчната функция. Висококачествения протеин с ниско съдържание на мазнини снабдява мозъка с аминокиселини, нужни за подобряването на паметта и повдигане на настроението. Бобовите култури, яйцата и крехките меса са добър избор в случая.

brain-healthy-foodЗа насърчаване на умствените способности и предпазване на мозъчните клетки от свободните радикали се препоръчва консумирането на зеленчуци и плодове, особено оранжеви и червени, тъй като те са богати на антиоксиданти. Такива, съдържащи витамините А и С, както и бета-каротин, също са подходящ избор.

Въглехидратите от пълнозърнестите закуски и хлябове са добър източник на енергия, витамин В и фибри. Те осигуряват на мозъка глюкоза, но без да покачват драстично нивото на кръвна захар.

Моята баба, която е на преклонната възраст от почти 90 години, винаги е внимавала какво яде. Навремето е била аптекарка и ги разбита тези неща. Мозъкът й до ден днешен е в отлично състояние. Това ме подсеща да ида да я посетя скоро да си побъбрим малко за живота, че да може пак да ми разкаже как е било едно време :).

Все още откриваме света

Замислете се колко неща все още не са измислени. Всъщност, сигурно няма как да го направите, щом те не съществуват, но пък си мисля, че има какво още да се желае в технологично отношение. Много неща, за които не ни е хрумвало, предстоят да бъдат изобретени и открити.

atlantisЧовеко, има още много да учиш за света около теб. Има още да учиш и за себе си, но не от гледна точка на човешката анатомия и кой орган къде се намира, а как работи мозъкът ти и колко по-развит би могъл да бъде. Неговата еволюция постоянно е в ход и това го налагат времената на бързо развитие, в които се намираме. Той не е пълна мистерия, но не е и разгадан изцяло. Там се крие нещо сложно и необятно, там се намира човешката индивидуалност, там е обяснението на различията в поведението ни спрямо една и съща ситуация и какво ли още не. Развитият мозък е способен на много повече, отколкото си мислим.

Генераторът на идеи е именно нашият мозък, от него тръгва всичко – иновации, изобретения, нови технологии и т.н. Той е двигателят на развитието ни. Самият технологичен напредък пък е стимул за нови и нови открития, поражда нови знания и води крачка по крачка до собствения ни напредък, който е нестихващ.

В този ред на мисли, ние никога изцяло няма да можем да разбулим тайните на света, в който живеем, защото той е необятен. Сферата на познанието е безкрайна. Малката част от Вселената, която обитаваме – нашето късче Земя – крие мистерии, които все още не можем да си обясним. Сега убедихте ли се, че има още много да се учим?

Как да се справим с провалите?

Ако в живота си се трудиш много и поемаш рискове, неприятната истина е, че от време на време ще се проваляш. Чувството ти за самоувереност те доближава до границата на възможностите ти, а там рискът от неуспех е дори по-висок. Това да можеш да се възстановиш след „падане отвисоко“ е трикомпонентно умение и се базира на поведение, знания и опит.

Усвояването на тези 3 стълба за справяне с провала е в основата на поддържането на увереността ти при всякакви спадове. Ако успееш от неуспеха си да извлечеш изводи и дори бъдещи ползи, то вече си една крачка напред към целта, която в случая е трайна увереност дори и след преминаването през критични ситуации.

FailureПоведението ти спрямо провала не трябва да е негативно, а позитивно. Това значи да се фокусираш не върху него, а върху това, което следва след него. Тук може да поемеш по два пътя – или да се заемеш с нов проект, което веднага отклонява ума ти, или да натрупаш нужните знания и да опиташ отново. Преценката дали да преследваш това, което смяташ за най-доброто за теб, си е изцяло твоя.

Да кажем, че решиш да преследваш това, което си си наумил и въпреки всичко, искаш по някакъв начин да се добереш до него. Тук се намесват допълнителните знания и усилия, които трябва да положиш. Този неуспех те нахъсва още повече и ти си готов да се научиш как да го пребориш, колкото и време да ти отнеме. Щом си се захванал, значи в теб я има увереността, че ще можеш да се справиш.

Опитът за справяне с провали идва след преодоляването на такива. Това не звучи много обнадеждаващо на този етап, но ще видиш как след време те няма да са нещо голямо и негативно, а част от живота. Стигайки до тази истина ще имаш една трайна увереност, която няма да се колебае и влияе от негативни ситуации, тя ще е постоянна величина.

Всеки има право да живее по своему

Започвам с най-важното и това, което може би не всички разбират – хората са различни! Да се опитваме да ги вкараме в нашето виждане за това как те трябва да си живеят живота е безсмислено. И вие не бихте приели някой да ви се бърка, нали?

Днешното общество е много задължаващо и налагащо. До 25 трябва да си се оженил, до 30 – да имаш деца и това е нормата. Чакайте малко… това не е състезание, не сме длъжни да изпълняваме нормативи. ОК е да не искаш да имаш семейство, да искаш да опознаваш света, да си свободен да ходиш, където си поискаш. В това няма нищо нередно – просто е различен поглед над живота на човек, различен от теб. Той не иска да живее твоя живот. Модерният свят го позволява, така че позволи го и ти. Не че някой ще ти иска разрешение така или иначе.

apple-orangeНие, хората, имаме навика да пречупваме всичко през своята призма. Мислим си, че щом ние сме така, останалите също трябва да са така. Обаче нашите разбирания може и да не са споделени от отсрещната страна. На вас случвало ли ви се е някой да се възмущава, че не може да направите нещо, щом той може? Ами отговорът е много прост – хората са различни. Това трябва най-после да го осъзнаем.

По-добре да сме общество на различия, отколкото такова на еднаквости. Така животът е много по-интересен, разнообразен и цветен, не мислите ли? Аз лично нямам нищо против никой, който е по-различен от мен, приемам чужди мнения без да съдя и си гледам в моята паничка, както се казва 🙂

Ако това е бъдещето – готов съм

Навярно сте забелязали модната вълна в областта на киното и литературата, която постепенно се насочи към антиутопичния жанр. Вярно е, че продукции като „Игрите на глада“, „Лабиринтът: невъзможното бягство“ и „Дивергенти“ са насочени предимно към тийнейджърската публика, но няма как да отречем, че в тези продукции не е особено приемлива посоката, в която е показано развитието на човечеството. Научната фантастика „Интерстелар“ също ни представи друг потенциален край на света такъв, какъвто го познаваме и кой знае колко още филми има в тази насока, за които не се сещам в момента.

И все пак… нека не потъваме в негативизъм. Случайно попаднах на това видео, продуцирано от Microsoft и трябва да ви кажа, че тяхната визия за бъдещето ми допада много повече. Вижте го, за да разберете как технологиите могат да променят света ни в следващите 5 до 10 години.

 

 

Кои са най-важните хормони в нашето тяло?

Всички сме чували термина „хормон“, нали? Е, вчера реших да си направя експеримент в моята приятелска микрогрупа и зададох следния въпрос на 10-на човека сред познатите ми: Можеш ли да ми дадеш определение за това що е то хормон? Оказа се, че повечето не могат… вместо това започнаха да ми изреждат имена на някои известни хормони и да ми обясняват кой какво правел. Имаше правилни попадения, но и доста пропуски. Затова реших да внеса малко повече светлина по темата.

Хормонът всъщност е вещество. В тялото ни определени органи произвеждат точно определени хормони, но всеки от тях влияе на целия ни организъм, защото лесно се разпространяват чрез кръвта.

Известни са ни различни хормони, които се произвеждат в хипофизата, надбъбречната жлеза, бъбреците, панкреаса, щитовидната жлеза, храносмилателния апарат, яйчниците при жените или тестисите при мъжете и др.

Истината е, че няма маловажен хормон. Всеки от тях има ключова роля за цялостния комфорт на тялото и е натоварен с определени функции. Все пак ще изброя някои от по-известните в списъка:

  • hormonesадреналин – секрецията му се повишава, когато сме под влияние на стрес или напрежение; действа като естествено обезболяващо, но само докато се произвежда в завишени дози в тялото ни.
  • кортизол – или н.нар. хормон на стреса; също увеличава кръвното налягане, но едновременно с това потиска имунната система.
  • допамин – свързан е с емоционалното удоволствие, защото отговаря за редица мозъчни процеси, сред които контрол на вниманието, заучаване, моторна активност и др.
  • лептин – контролира съхранението и изразходването на енергия в тялото; регулира скоростта на метаболизма и влияе на апетита, така че е неизменно свързан с натрупването на мазнини в тялото.
  • тестостерон – оказва влияние при изграждането на мускулната система в тялото ни, както и за оформяне на типично мъжките черти на момчетата по време на пубертета.
  • естроген – ако тестостеронът е „най-мъжкият“ хормон, то естрогенът определено е „най-женственият“, защото се среща само в женското тяло.
  • ендрофин – известният ни „хормон на щастието“, който се произвежда от хипофизата и е най-естественото лекарство на света.

С брада или без?

beardПонякога нас, мъжете, също ни мързи да се бръснем, а може би сме много заети или изморени, за да отделим време за премахване на излишното окосмяване по лицето. Знаем, че вие, жените, не харесвате бради, затова при първа възможност ще я махнем, не е нужно постоянно да ни напомняте ;). На мен ми се случва да оставя брадата си да порасте повече от нормалното, на седмица и половина примерно, но това е рядкост и се дължи по-скоро на гореизброените причини, отколкото на личните ми предпочитания, които ще изясня след секунда.

И така… Леко набола брада? Да. Гъста брада? Не. Това е моето мнение по въпроса, на мен така ми харесва. В момента не се възприемам с голяма брада, въпреки че на младини съм правил и такива експерименти. Някакси ми е неудобно, все имам чувството, че някаква храна е останала там, общо взето ми пречи, пък и изисква грижи, като женската коса, да кажем.

Като гледам изображения на Ботев и Каравелов, по онова време такъв е бил еталона, Левски и Вазов пък са имали мустаци. Знам, че много млади момчета в днешно време си пускат брада, за да изглеждат по-възрастни и мъжествени, някои пък така прикриват проблеми с кожата, които са имали през пубертета. Лошо няма, техни си предпочитания. И аз като млад исках да изглеждам по-солидно, а брадата е един добър трик за това.

Четох някакви статии в нета, че в момента било модерно да носиш брада, но тъй като не робувам на модата, смятам да пропусна тази тенденция 🙂

Как да бъдем „зелени“?

Това не значи да се омажем със зелена боя, искам да е ясно. Отнася се до един живот, който ще е в хармония с природата. Съзнавам, че в момента ежедневието ни е забързано, борим се за насъщния и нямаме време да мислим глобално и за бъдещето на планетата. И все пак имам една идея, която лесно може да се приложи от всеки един от нас без да се влагат много усилия и време.

consumerismКато за начало може да спрем да купуваме ненужни вещи, а да се задоволим само с най-необходимото. Наясно съм, че то ще е различно за всеки, но нека го приемем така за по-лесно – просто да се ограничаваме в покупките си. Консумизмът е враг на природосъобразния начин на живот, защото колкото повече се произвежда, толкова повече се изхвърля, а някои материали са получени по изкуствен начин и трудно се разграждат. Да не говорим, че при производствения процес се замърсява въздухът.

Сега ще кажете, че дори вие да не купите дадена вещ, тя вече е била произведена и така или иначе след като остарее, ще бъде изхвърлена. Това наистина е вярно, но вие няма да имате участие в целия този процес. А и както знаем, предлагането се базира на търсене – вещите се произвеждат не самоцелно, а за да се продадат, а докато има кой да ги купи, те ще се произвеждат в по-голямо количество, като по-този начин задоволяват нуждите на търсещия пазар. Няма как да не спомена и темата за разделното събиране на отпадъци и рециклирането. Старите вещи също така могат и да се даряват, ако са в достатъчно добро състояние.

Има хиляди начини да се отдадем на малко по-екологичен живот, стига да поискаме да бъдем по-„зелени“.

Хаотични разкази за едно куче

Присъствието на едно куче в дома създава впечатлението, че там живеят много хора, главно заради играчките, пръснати навсякъде. Като се появи детето, те станаха в пъти повече, но днес ще си говорим за домашния любимец в нас, който от време на време не пропуска да прояви характер, т.е. да прави пакости, въпреки че е обучен. В такива моменти хем се ядосвам, хем се забавлявам. Обаче знам, че ще ги помня до старини 🙂

paw_bear_by_tigonСледи от куче ще намерите навсякъде, било то пръснати играчки, отпечатъци от лапи, наядени мебели и т.н. Такива неща вършат най-добрите приятели на човека в невръстна възраст. Нашето куче обичаше да яде стени например и да разкъсва торбички, когато му е скучно. Пантофите бяха коронният му номер. Общо взето това бяха редовните му бели. Въпреки че е дресирано и до ден днешен му щукват разни неща, най-вече когато не му се обръща достатъчно внимание. Научил съм се да го обуздавам с ясен, висок и категоричен тон на гласа. Най-големият ни проблем сега са може би космите, но с редовно чистене нещата се оправят.

В началото имаше куп играчки по пода, повечето от които не влизаха в употреба. На кучетата, също като при децата, им омръзват старите играчки. Затова, за да се отървем от излишния хаос, ги раздавахме на приятели с кучета. Определихме му едно местенце в кухнята, което си е само за него – там слагахме купичките с храна и вода. Обаче нашият малчуган обичаше да си вземе няколко гранулки, да си ги отнесе на любимото му място и там да си ги яде. Представете си го как пренася храната и съответно цапа. Сега като се сетя ми става смешно, но тогава изглеждаше като голям проблем. Научи се да не го прави в крайна сметка. Веднъж пък ми беше наял кожената ръкавица, това май е най-силното му провинение в моите очи, но сега си го спомням с усмивка и разказвам историята на приятели.

Така си представям живота на село

Живее ми се на село, това го писах още в първата му публикация в този блог. Още не съм се отказал от идеята, все се надявам, че в някой бъдещ момент ще се отдам на спокойния живот далеч от града. Може би, когато се пенсионирам и детето порасне, точно както правят англичаните, идващи у нас. Но засега трябва да се трудя, после ще следвам мечтите, като един разумен родител.

Намерих една мелодия в Youtube, която напълно описва как аз си представям животът на село. Понякога нещата звучат по-добре не изречени с думи, а с музика. И както мелодията започва плахо, така и аз в началото ще правя първите си стъпки в селския идиличен живот. След това ще стана по-смел, ще обработвам градинката по-уверено и нещата ще започнат да ми се получават след време – тогава идва веселата част и жъна успехите / реколтата на своя труд 🙂