Американският Югозапад – таймлапс пътешествие

0 Comments read Лични

Безкрайна дива природа, безметежни пустини и много национални паркове. Рядко се виждат други райони, които да предлагат толкова естествена красота както Американския Югозапад. Признавам си не съм ходил там, гледал съм снимки, филми, кратки видеа и съм чела няколко книги, чието действие се  развива там.

Знам, че в тази част на Америка се намира Гранд Каньон, формиран от въздействието на ветровете. Река Колорадо тече оттам вече милиони години и образува невероятни красоти. В местността са разположени също  национален парк Кениънлендс, простиращ се  на повече от 1300 кв. км, както и национален парк Арките, получил името си най-вероятно от над 2000-те скални арки и други интересни образувания там.

За мен звучи вълнуващо, затова реших да ви споделя това видео, което поне за кратко ме отведе на кратко пътешествие през районите, за които ви разказ току що. Вижте го и вие.

The American Southwest – A Time-lapse Journey from Tommaso Maiocchi on Vimeo.

Батерията свърши…

0 Comments read Лични

Мисля, че всички сме преживявали от онези моменти на изтръпване, когато видим надписа battery empty на дисплея на някое от нашите „жизненонеобходими” устройства.

Нали знаете. Средата на деня е, имате да проведете още няколко важни разговора, да си проверите мейла (защото наоколо няма компютър), както и да отговорите на онова спешно писмо от преди няколко дни, но… батерията на телефона е изтощена и целият план график се срива.

Възможна е и друга ситуация. Излезли сте рано, пътували сте час с колата. Катерили сте се по планината няколко още няколко часа, тъкмо сте стигнали до онази красива гледка, заради която изминахте целия този път и нямахте търпение да видите, а… батериите на фотоапарата примигва с червено.

window-solarИ в офиса може да се случи, не само навън. Безжичната мишка на компютъра ви може да откаже да функционира по всяко време, докато не й смените батерии.

И т.н. и т.н. Примери много, резултат – един и същ. Зависими сме малките чудеса на технологиите около нас до такава степен, че един миниатюрен детайл може да провали целия ни план за деня. Не че нещата са непоправими, напротив. Накрая всичко винаги си идва на мястото, нищо фатално няма. Мейлът ще се забави още малко, ако имаш късмет, ще снимаш с телефона вместо с 15-мегапикслеловия апарат, ще ти услужат с мишка или ще изтичаш до магазина спешно за батерии и т.н.

Иска ми се обаче да имахме соларни батерии, които да се презареждат автоматично, за да не мислим постоянно колко процента мощност ни остават. Вече съществуват такива. Просто трябва да дочакаме да дойдат и у нас.

Хемороидите, бичът при мъжете

0 Comments read Лични

chemКато всеки един мъж и аз се притеснявам, че може да изпадна в подобно състояние и да се наложи да търся лекарска помощ. Защо днес засягам тази тема? Поводът е мой приятел от Пловдив, който от известно време се оплакваше от дискомфорт в една от онези най-чувствителни зони в човешкото тяло. Сещате се… Притесняваше се много, но от срам ли, от гордост ли не отишъл на лекар първоначално и се мажел с какви ли не мазила от кори на борчета, от прополис… каквото чел във форуми. Резултатът беше още по-голям дискомфорт. Притесняваше се, че има хемороиди, които знаете, че се срещат по-често при нас, мъжете.  Първо беше при един специалист, който потвърдил страховете му и му казал, че незабавно трябва да се оперира. Възстановителният период бил много дълъг обаче и тъкмо това накара моя приятел да потърси друго мнение. Тъкмо беше започнал нова работа и не му се щеше да отсъства за дълго. Казаха му да потърси д-р Антон Тодоров от медицински център „Фама‟ в Пловдив. Бил коремен хирург и проктолог, занимаващ се с такива специфични мъжки работи, както ги наричам аз.

Направил всичко възможно да не се стига до операция. В момента приятелят ми е почти излекуван, заради предписаните му лекарства, все още спазва хранителна диета и най-важното – ходи на работа.

Господа, хемороидите са нещо, което могат да се случат на всеки един от нас. Чел съм, че понякога страдат от тях и жени. Те не бива да се повод да се притесняваме или срамуваме, че ни е сполетяла някаква срамна, видиш ли, болест. Те са едно от многото състояния, които могат да ни се случат в резултат от заседнала работа, изпотяване, може би някаква инфекция и… знам ли, не съм лекар, причините сигурно могат да бъдат много. Единственото нещо, което ще посъветвам блогърите и читателите е да се държат по-мъжки и ако имат проблем веднага да идат на лекар. Както ви разказах, не винаги развръзката на едно състояние е непременно операция и дълго отсъствие от работа.

Не всеки обича морето…

0 Comments read Лични

Странно, нали? Свикнали сме да чакаме лятото и да си мечтаем за плаж и море. Странно е, когато чуем някой да казва, че не му харесва да ходи по родното Черноморие или на друг пясъчен бряг.

img14BПознавам обаче хора, които твърдо заявяват, че предпочитат да са в планината и им харесва много повече, отколкото да са на морето. На въпросът ми защо, отговарят по следния начин:

На морето отиваш да се печеш на слънце и… винаги изгаряш, белиш се или ставаш толкова черен, че си непознаваем за приятелите и близките си. Това няма как да стане на планината, там винаги търсиш сянка и не се печеш по 2 седмици непрестанно.

На морете се топваш няколко пъти във водата, играете малко плажен волейбол с приятелите, играете малко карти, отивате тук-там и толкова и толкова, след това става скучно. Планината е почти безкрайна, нямаш ограниченията на града/курорта. Можеш да хванеш, която пътека желаеш и да не спираш да вървиш по нея. Освен това е много по-разнообразно. Имаш серпентини. Прави пътеки, стръмни, каменисти, хлъзгави, надолни и прочие пътеки, а понякога вървиш през гората без дори да имаш пътека.

Гледката. Да, изгревът на морето е хубаво нещо. И самото то е красиво, но… е еднообразно. В планината дори да си минавал оттук преди, гледката винаги има с какво да те изненада. А и планинските естествени езерца са като излезли от приказките, реките са бистри, природата е естествена и неподражаема.

Хората. Всеки, който е ходил на малко по-дълъг поход, ще потвърди, че хората в планината са много по-мили и любезни. Няма пияни, няма надрусани и рядко някой пуши. Пълната противоположност на купонджиите по морето.

Разстоянието. На повечето места в България ще се намери планина, която да ти е по-близо, отколкото морето. Следователно ще пътуваш по-малко до крайната цел.

Няма пясък. Нека си го признаем. Пясъкът може да влезе на доста неподходящи места понякога. Липсата му би могла да се счита за предимство.

Не мързелуваш, а работиш върху себе си. Да, изморяваш се, но знаете ли колко приятна умора  е това и колко по-зареден с енергия може да се почувстваш след това. Помага да се активизираш много повече от лежането и лентяйстването на плажа цял ден.

По-евтино е. Да, липсата на барове, клубове и леснодостъпен алкохол и скъпи ястия се отразява добре на банковата сметка… както и на тялото.

Списъкът май стана прилично дълъг, затова спираме дотук. Може написаното по-горе другия път да ви накара да се замислите къде ще прекарате следващата си почивка.

КТБ е в устите на всички

0 Comments read Лични

Днес ще ви разкажа за онова, за което говорят всички. Поводът е обикновена случката от ежедневието, която ме накара да се замислете за финансовата си сигурност и доверието на семейството ми в мен.

Нали се сещате за онези забавни картинки, които показват истините от живота по увлекателен начин. Та аз преди няколко дни гледах такава и си мислех колко верни са. Една изобразяваше работното време на банките и работното време на хората. Истината е наистина, че финансовите институции не се съобразяват, че работното им време изцяло съвпада с това на клиентите им и често ние, за да можем да ги посетим, трябва да бягаме от работа, да ползваме обедната си почивка, която понякога е крайно недостатъчна, за големите и дълги опашки. Не веднъж  тичал да си свърша някоя неотложни неща през почивката. Истината е, че банките са фраш точно сутринта от 8 до 9 и от 12 до 13 на обяд.

Вчера имах да внясям пари и седнах, чакайки да се появи на таблото и моето номерче. Заговорих се с един дядо и от дума на дума стигнахме до това, че нашата банка ни дава спокойствие и доверие. Възрастният мъж като цяло гледал със съмнение на банките и ползвал само при крайна необходимост. Нищо чудно за човек на неговите години. След това спомена Корпоративна търговска банка и как негов познат във Варна се редил на опашката, за да получи някаква информация за състоянието на парите си. Първия ден офисът на банката бил затворен, та ходил в друг, след това пак на следващия ден. Познатият му имал вложение и се притеснявал, особено покрай всичко онова, което напоследък се случва по медиите. Разбрахме за фирмите в кръга на Цветан Василев, които дълго време се „радвали‟ на огромни кредити от КТБ, най-вероятно извлечени от вложенията на клиентите й. Наричат ги рискови, тъй като са money-box-Euroвливани в необезпечени фирми. Ситуацията е наистина сериозна, но за съжаление все още няма развитие по въпроса.

Дядото ми припомни не много далечната 1997-ма, когато по подобна схема са се правили кредитни милионери. Замислих се и ми стана неприятно да призная, че всяка една институция, особено банковата, крие риск за клиентите си. А парите са нещо, без което не можем. Обаче какво можем да направим. Имам идея – от утре ще консервираме спестяванията!

Хората, които влизат у дома

0 Comments read Лични

640px-Plumber_at_workВъв всеки дом е ставала поне една повреда. Я ви се е налагало да викате електричар, я техник за пералня, бойлер, хладилник, я водопроводчик или майстор да ви налепи новите плочки в банята. Преди нямахме доверие на хората, които влизат в дома ни. Сядахме при тях уж да си говорим, но много често всъщност ги следяхме как работят и съблюдавахме да не би да се завъртят из стаята и да задигнат нещо.

Мнителността на българина е пословична. От край време гледаме на всичко с недоверие. Така сме научени и така ще си останем докато не съумеем да се видим отстрани и да се изсмеем на себе си. Защо да се смеем? Ами, защото сме толкова дребнави, че вярваме, че в домове като нашите, в които няма вече нищо ценно (хората държат спестяванията си в банки, техниката вече не е толкова скъпа и не е рядкост, жените в повечето случаи използват евтини бижута), ще са привлекателни за човек, чиято единствена цел е да си свърши работата и да си изкара някой лев.

В много страни на Запад хората подхождат по съвсем различен начин. При тях няма недоверие и докато водопроводчикът се клечи под мивката, домакинята ще си върши своята си работа без да се притеснява. Това е така, тъй като мисленето, че си честен е водещо в много страни. Т. е. – ти знаеш, че ще получиш достатъчно за труда си, за да не ти се налага да се посрамиш, посегнеш ли към чуждото. Това е основният проблем у нас. Когато пренебрегнем виждането, че чуждият ще ни навреди и престанем да го обиждаме с недоверието си, тогава ще ни бъде по-лесно и по-спокойно. Тогава и майсторът ще отстрани  и по-бързо и качествено повредата.

Готвено или суха храна?

0 Comments read Лични

Като записах за здравословното хранене и въобще за здравословния начин на живот, както правя от време на време, се сетих да попитам къде всъщност повечето хора се хранят през работното време и с какво?

Хайде да признаем, че мнозина се отдават на джънкфууд като пици, дюнери и сандвичи. Дори и аз съм го правил. Друга немалка част се стремят да си носят от вкъщи като стриктно спазват принципа да хапват сготвено или… дойдохме си на думата – здравословно! Трети с грижа към стомаха търсят ресторанти с обедно меню.

Идеята да се похапва манджа на обяд е може би една от junk-food1най-съобразителните, които могат да ви дойдат. Дали ще си носите, ако имате възможност да готвите, или ще си търсите такава е пo-добрият вариант отколкото сухата храна. За пример ще дам една приятелка от университета, която беше свикнала да се храни само с купени кексчета, сладки бисквити, вафли, бонбони и шоколади. Много рядко, излизайки в компания, хапваше салата или пица с кашкава, сирене и шунка (стандартното) но почти никога не я изяждаше цялата. Тъй като у тях не готвеха често, беше свикнала да се спасява както може и в резултат на това от готвена храна започваше да я боли стомах и да й става тежко. Странно но факт. Омъжи се, но все продължава на същия хранителен „режим“. Не знае да готви и не го прави. Мъжът й редовно поръчва храна за вкъщи, като по-голямата част  е за него. За малкото дете пък има детска кухня и пюрета на известни марки. Последният път като се видяхме се оплака, че развила гастрит.

Нямам какво повече да допълня.

Здравословно хранене, или не съвсем

0 Comments read Лични

Healthy_eating_carousel_image_4Всеки пише за здравословното хранене, но никой не го спазва. На теория знаем, че е препоръчително да избягваме пърженото, чипсове и други вредни гризини, да не се наливаме с газирано, да внимаваме със сладкото и солта. Добре, но колко от вас всеки път като им се дояде, ще си кажат: „Е, аз само сега и само малко“. Но цялото малко на често води до едно голямо и много, без дори да сте се усетили. После се чудим как да смъкваме килограми как да се оправяме с недостига на витамини, в добрия случай, или с заплахи от диабет, задържане на вода и други все така рискови състояния.

Затова, вместо да говорите и да се оплаквате покажете воля и изкарайте от речника си думите „не мога“. Както се възхищавате на хора, които постигат много, така и вие можете да стигнете далеч. Но най-напред наистина вземете решението и се придържайте към него: или ще се храните здравословно, или не. Изберете ли  здравословното, правилата са следните: използвайте предимно фурната  – печете месо и зеленчуци, вместо да пържете. Ако се налага да правите запръжки, използвайте тиган с тефлоново покрити е и възможно по-малко мазнина. Не купувайте от магазина боклуци, само защото са по-евтини. Гледайте предимно качеството. Гледайте да поемате плодове и зеленчуци, тъй като те имат сложен въглехидратов комплекс, който е нужен на организма, но от него не се пълнее.

Освен това светът може да бъде толкова по-хубав без газирано и с повече движение. Пробвайте и ще видите, че ще започнете дори да се пристрастявате към усещането да ви е леко и да се чувствате свежи и отпочинали.

Не на последно място, ще вметна онова, което всички знаете, но все си правите оглушки – да не пропускате закуската и да не се тъпчете на вечеря.

 

Велико Търново – кандидат за Европейска столица на културата -2019 г.

0 Comments read Лични

Велико Търново е един от градовете, който кандидатства за Европейска столица на културата през 2019-та година. В България кандидатури са подали още регионът Варна-Шумен/Добрич, област Бургас, която отпадна, Пловдив и регион и София.

Според мен, с по-голямо предимство са градовете, които имат какво да покажат от историческа гледна точка, като Пловдив и моят град. Варна с цялата си прелест и мръсотия, с целия си популизъм и разкъсаност не я виждам да се пребори с останалите участници от цяла Европа. София всички си е знаем колко е голяма и прашна, но напоследък се развива повече технологично и индустриално. Не мога да отрека, че и там кипи бурен културен живот и мотивирани студенти и креативни млади хора полагат немалко усилия, за да превърнат столицата в място и за културно забавление – отделят  се кътчета за литературни четения, всякакви други специализирани клубове и кръжоци, къщи за дебати и изкуство.

Велико Търново обаче според мен бие всички. Може би съм малко пристрастен, но ние си имаме и млади хора и сме град, спокоен за живеене, имаме богата история и шоу, което в никой друг град не се прави. По случай кандидатурата на Търново за Европейска столица на културата миналата година светлинните инженери направо надминаха себе си.  Този спектакъл е ще е добре да се види от повече европейски очи.

Внимание: детето е на плажа!

0 Comments read Лични

Юни идва и отпуските и почивките също. А сега ако може пък лошото време да си отиде – най-добре.

Няма какво да говорим, истината е, че има и по някой друг слънчев ден, а и за юли обещават да е по-топъл. За август прогнозите са още по-добри. Затова е време да обърна внимание в блога си – ако ще ходите на морето, при това с малко дете, то тогава внимавайте много как ще го излагате на плажа и как ще го калявате.

Baby-on-the-BeachЗащото слънцето и пясъка могат да бъдат колкото благодатни, толкова и коварни. Като цяло  от приятели лекари зная, и стриктно съм го спазвал досега, че с малко дете се ходи на плаж рано сутринта, когато слънцето е слабо, и се прибира на обед. Дете до 2-3 години се излага на жарките лъчи с лосион с най-висок фактор за не повече от час, час и половина. След това му се слага лека тениска и шапка, тъй като има риск да получи топлинен удар. Състоянието се характеризира с повръщане и температура. Противно на всеобщото схващане, че дечицата трябва да щъкат голи по плажа, ще кажа, че това би било добра идея, ако бе през 19 век, когато плажните ивици са били почти стерилно почистени от морето и почти не посещавани от хора. Сега обаче, с целия този ежегоден наплив на туристи, оставящи хиляди отпадъци, на плажа е рисково. Ние винаги сме слагали поне долнище на бански на детето си, за да го предпазим от инфекции и възпаление. И добре, че сме го правили. Досега не сме имали проблеми в това отношение за разлика от наши приятели, които редовно сваляха температура по морето и търсеха кожен лекар. Е, разбира се, това зависи и от типа кожа, ще кажете, и от имунитета на малкия човек. И това е вярно. Все пак всеки сам прави своя избор…