Любителите на женската хубост може би ще възроптаят на днешния ми материал. Но си имам особено мнение по въпроса и ще си ги изложа. Чета оня ден призив на някакво момиче – на около 16 години – да бъде подпомогнато от желаещи, за да се яви на конкурс за красота в Америка. Миналата година се явило, но бащата на победителката бил спонсор или нещо подобно на конкурса, та затова нашето момиче не успяло да се класира на първо място и сега ще търси реванш. Като избягаме от безсмислието и конкретиката на този случай, като избягаме и от това, че ако трябва да помагаме финансово нещо и някого, със сигурност има по-смислени каузи от участието в конкурси за хубост, кажете ми има ли нещо по-безсмислено и необективно от конкурсите за женска красота. Даже и да приемем, че журито е справедливо и че гаджето или бащата на някоя от участничките не е спонсор на събитието, може ли според вас да се определи коя е най-хубавата сред хубавите и още по-важно от това, какъв е смисълът от едно подобно състезание. Конкурсите за красота за всяка една жена трябва да са не тези, организираните от агенциите, а нейното лично усещане за това, че е значима и хубава, нейният постоянен стремеж да бъде такава и да работи върху себе си – защото се уважава, а не защото ще се състезава. Иначе тия нагласените конкурси и участничките в тях смятам за такива, които искат да докажат на другите нещо, в което те самите не са съвсем сигурни.
