Силвия Кацарова, бившата вокалистка на легендарната българска банда LZ, има една невероятна песен, в която се пее: „обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми очи, без които не мога“.
В предизборните дни българските политици са се вкарали общо взето в стилистиката на тази песен – ръсят щедри обещания, обещават всичко, обикновено се кълнат, че ще променят нещо, което именно те са въвели. Общо взето нещо като безсмислието на инициативи в бившите соцказарми от типа ще копаем дупки, пък после ще ги пълним и така няколко пъти.
Но непоследователността на българския политик не е изненада за никого. Когато нямаш принципи или по-точно когато принципите ти се менят постоянно в зависимост от обществените нагласи или конюнктура, нищо не ти пречи да обещаваш. Пък и някой да е казал, че думите задължително трябва да се изпълняват?
Защо пак ги подхванах политиците. Ами преди два-три дни Сергей Станишев, след като оправи безработицата и глада, които принципно трябва да са приоритети в политиката на една лява партия, реши, че явно няма да прокопса предизборно с тия леви обещания – най-малкото щото му ги пооткраднаха и десни партии, и реши да отменя пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места и така да се бори с безработицата. Ще се въвеждат пак две зали – една за пушачи, друга за непушачи, ако социалистите дойдат на власт.
Спорно решение от гледна точка на това, че освен делението ни по много други признаци, се делим на пушачи и непушачи, та няма и как и от това всички да са еднакво щастливи. Само че мен друго ме притеснява, щото съм от паметливите – не беше ли коалиционното управление на Станишев точно това, което прие този закон, макар че пълното му влизане да се случи при Борисов?
Казармена работа, както ви казах – строиха ресторантьорите заграждения, после ги бутаха, сега пак ще правят. И колко пъти така?!
1 thought on “Обещай ми!”