Сигурно стотици пъти сте се питали защо след 24 години демокрация сме на този хал и защо през няколко години се връщаме на изходната точка, а понякога и по-назад. И аз многократно съм си задавал този въпрос – търсил съм отговора на помощни въпроси, като работливи ли сме, умни ли сме, предприемчиви ли сме, и винаги отговорът е бил – да. Който отговор още повече затруднява обяснението на това, което ни се случва в момента, което ни се случва в последните 24 години. Тия дни обаче ненадейно и от възможно най-неочаквано място ми просветна един доста смислен отговор. Просветна ми от резултатите от първите социологически проучвания след края на протестите. Партията на Волен Сидеров е отбелязала само за един месец ръст от над четири пъти и най-вероятно ще е четвъртата политическа сила в парламента с всички шансове да го играе балансьор. Вероятно симпатизантите на Сидеров ще кажат: Какво лошо има “Атака” да играе ролята на балансьор. Нищо, само дето никак не се навръзват на едно място словосъчетанието крайна партия с балансиране. По-важен обаче е въпросът как се случи ръстът на Атака – както много пъти досега в българската политика – с лъжи. С лъжи, че ги е еня за правата на протестиращите, с лъжи, че ще вдигнат най-ниските пенсии на 600 лева, а заплатите – на 1000. И никой не се сеща да попита как и откъде. Или по-скоро не иска да попита. А не иска да попита, защото може да лъсне истината. А оказва се, май ние, българите, не обичаме истината, обичаме да ни лъжат. И го доказваме, като вече две десетилетия и половина даваме шанс на по-изпечените лъжци.
