По принцип е привично на жените да пишат по такива теми. Но преди няколко седмици мой приятел се чувстваше зле поради причина, че много наедря, здравето му се е влоши и това се отрязва не само на настроението и нагласата му към света – притеснен, песимистичен, но и на отношението му към околните и към самия себе си. Отказва да излиза понякога, мрази себе си, облича се само с широки и раздърпани дрехи.
За човек с неговия ум и успехи ми е трудно да повярвам, че би могъл да се изостави така. Като приятел се чувствам длъжен да го мотивирам. Но е трудно да накараш човек, който все повече не се харесва, да се заобича изведнъж.
Затова приложих следната тактика. Започнахме да правим някакви неща заедно. При това по-скоро като шега и под формата на игра. Духът ни се повдигна и се почувствахме почти тинейджъри.
Ето, от две седмици караме двамата колело. Не много дълго време – по около час-два сутрин в почивните дни. Излизаме от града, а на връщане сядаме да хапнем някъде салата или да пием кафе. Като цяло той ме оставя аз да давам тон на това ни занимание. Говорим си и сутрините минават неусетно.
Преди 3 дни бяха той и съпругата му у дома. Жена ми му предложи да си изготвят семейни предизвикателства. Така няма да бъде сам в процеса на отслабване и оздравяване, а винаги ще има някой, който да го мотивира. Един ден ще ходят двамата на по-дълга разходка, друг ден ще похапват само плодове и пилешко месо, по-друг ден ще излязат на театър и ще се приберат пеша и така ще се разнообразяват, но и ще се движат.
Той с радост прие. Но прие, защото вижда, че ние сме загрижени за него. Най-активна е съпругата му. Тя му помогна да ограничи вечерния алкохолен аператив и сега от две чаши ракия мина на една чаша вино. Трудно му е, но ще свикне.
Не казвам, че при всеки човек подобна тактика ще даде ефект. Но нищо не ни струва да опитаме да мотивираме най-добрите си приятели и да бъдем до тях в труден момент, нали?
