Преди няколко месеца платих 60 евро за нищо. Или по-точно – за забрава. Бях си взел едноседмичен пробен период на някакъв софтуер, за който бях чул добри отзиви. Само че, както често се случва, времето изтече, а аз не отписах абонамента. Напомнянията в телефона останаха незабелязани, известията от банката – пропуснати. Резултатът: годишен абонамент за програма, която използвах веднъж, и 60 евро по-малко в джоба.
Случката не е изолирана. Наблюдавам я всеки ден, докато седя в някоя от кафенетата по улица „Отец Паисий“ в Пловдив. Хората се ровят в телефоните си, скролват през безкрайни потоци от съдържание, щракват „Accept“, „I agree“, „Start Free Trial“ – все едно това е част от ежедневен ритуал. Никой не се замисля какво точно подписва, никой не чете дребния шрифт. А той е най-важен.
Тези „безплатни“ периоди не са щедрост. Те са маркетингов трик, изпитан във времето. Целта им е да те преместят от категорията на „любопитните“ в тази на „абонираните“. Компаниите знаят, че повечето хора няма да си направят труда да отменят абонамента след пробата. Те разчитат на нашата заета, разсеяна и ленива природа. И смятат правилно.
Разходката ми до „Малките Пет кьошета“ в София преди няколко дни потвърди това. В почти всяко заведение хората бяха залепени за екраните си, а по лицата им се четеше една и съща смесица от досада и зависимост. Никой не вдигаше глава, никой не общуваше. Всеки беше заключен в собствения си дигитален затвор, от който излизаше само за да натисне поредния бутон „Confirm“.
Системата е изградена така, че да е максимално лесно да влезеш, но почти невъзможно да излезеш. Отказът от абонамент често е скрит в менюта, които изискват няколко клика и търпение, каквото малцина имат. И така, плащаме за услуги, които не ползваме, и даваме пари на компании, които печелят от нашето невнимание.
В крайна сметка, 60 евро не са малко. Особено когато ги губиш заради собствената си разсеяност.
Хубаво е, че го споделяш, колега. И на мен ми се е случвало, особено с тия автоматични подновявания. Помня как веднъж се усетих за една фитнес карта, дето не ползвах, и ме удариха за три месеца напред. Затова и се ядосвам като видя колко хора скролват без да гледат какво подписват. Ще следя блога ти да видим още какво ще излезе по темата.
На мен ми се случи подобно нещо с един облачен диск. Взех си безплатен пробен период и изобщо не обърнах внимание на известието, че той изтича. Накрая ми удържаха 150 лева за година напред, а после се оказа, че не ми върши никаква работа. Оттогава, ако не ми е крайно нужен даден софтуер, избягвам да давам банковите си данни предварително.
Тази статия ми беше много навреме. Понеже скоро и аз почти бях на косъм да подпиша за някаква програма с безплатен пробен период, та се сетих за тия 60 евро от Пловдив и се усетих да чета дребния шрифт. Не съм фен на тия абонаменти, които те хващат неподготвен.
Гледах преди време едно предаване по телевизията, в което показваха как тези автоматични подновявания на абонаменти са станали златна мина за компаниите. Всички тези безплатни пробни периоди са просто примка, за да те накарат да забравиш да ги спреш навреме. Иначе точно това с Пловдив и кафенетата ми дойде много познато – все едно гледаш филм на забързан кадър, всеки е в телефона си и не обръща внимание какво подписва.
Аз също съм патила подобно, но по-скоро заради това, че бях убедена, че съм се отказала от абонамента, а то се оказва, че не съм. В момента, в който отпишеш автоматичното подновяване, всичко е наред и няма загуби, така че проблемът не е само в това, че не четем дребния шрифт, а и в това, че системата не е съвсем ясна.
И на мен ми се е случвало да платя за нещо, което не ползвам. Взех си едно приложение за фитнес и след пробния период автоматично ме таксуваха. Не го използвах и дори го забравих. Накрая се оказа, че съм платила за две години напред, а то ми трябваше само за един месец. Внимателно чета дребния шрифт вече.